2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 114
София, 13.02.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на пети февруари през две хиляди и петнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева ч.гр.д. № 615 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. първо ГПК.
Образувано е по частната жалба на М. Н. П., М. Г. П. и П. И. И. – тримата от [населено място], чрез процесуалния им представител адв. И. К., против определение № 1 от 14 ноември 2014 г., постановено по адм.д. № 1 по описа на Окръжния съд в гр. Велико Търново за 2014 г. за прекратяване производството по делото. В жалбата се поддържа извеждане на погрешни правни изводи от страна на постановилия определението съд, без да са съобразени относимите факти по своевременно заявеното, макар и пред некомпетентен орган, искане за възстановяване на собствеността на лозарска колиба в земеделски имот, както и бездействието на административния орган да изпрати заявлението за произнасяне на компетентния такъв, поради което изводът за преклудиране правата на жалбоподателите е неправилен.
Ответникът Областен управител на Област Велико Търново в отговор на частната жалба сочи доводи за недопустимост на обжалването пред ВКС, както и за неоснователността на жалбата.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК.
С обжалваното определение е прието, че искането на частните жалбоподатели намира своето основание в чл. 6 ЗОСОИ, като едногодишният срок за подаване искането за обезщетяване по този закон е изтекъл през 1998 г., а мълчаливите откази да бъде удовлетворено искането е можело да се обжалват до 31 март 2000 г., поради което жалбата срещу мълчаливия отказ на областния управител е недопустима и следва като такава да бъде оставена без разглеждане.
К. съд приема, че следва да обезсили обжалваното определение и да изпрати делото на постановилия го съд за изпълнение на процедурата по чл. 135, ал. 5 АПК.
В съответствие с константната практика на петчленните състави на ВКС и ВАС по чл. 135 АПК (например определение № 54 по гр.д. № 59/2009 г., петчленен състав на ВКС и ВАС), независимо от пропуска в АПК да се измени нормата на чл. 6, ал. 6 ЗОСОИ с предвиждане на изричната компетентност на административния съд да разглежда тези спорове, след отмяната на З. от 2007 г. разглеждането на жалби срещу административни актове се осъществява по реда на АПК и законосъобразността им се проверява от административните съдилища. Окръжният съд е следвало да съобрази това правилно тълкуване на компетентността му и да повдигне спор за подсъдност по съответния ред, предвид изпращането на делото за разглеждане пред него от страна на административния съд в гр. Велико Търново, пред който първоначално е била депозирана жалбата.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОБЕЗСИЛВА определение № 1 от 14 ноември 2014 г., постановено по адм.д. № 1 по описа на Окръжния съд в гр. Великот Търново за 2014 г.
ВРЪЩА делото на окръжния съд в гр. Велико Търново за продължаване на съдопроизводствените действия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: