3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 114
София, 14.04.2020 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети март през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ч.гр.дело № 4882/2019 год.
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на С. Д. С., подадена чрез адв. Н. С., против определение № 678/30.10.2019 г. по възз. ч. гр. д. № 494/2019 г. по описа на Варненски апелативен съд, с което се потвърждава разпореждане № 218/09.09.2019 г. по гр. д. № 174/2019 г. по описа на Окръжен съд – Търговище, с което е върната въззивната му жалба вх. № 2782/05.08.2019 г. против постановеното по делото решение № 118/16.07.2019 г.
В частната жалба се съдържат оплаквания за неправилност на атакуваното определение.
Жалбоподателят счита, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Поставя въпросът – „Налице ли е или липсва правен интерес у ответника да обжалва решение по предявен срещу него иск за ограничаване на дееспособността му чрез поставянето му под запрещение, когато искът е отхвърлен. Полезно ли е /позитивно ли е/ такова решение за лице, при което действително са налице предпоставките за поставяне под запрещение, още повече ако вече са налице доказателства, че лицето е предприело правни действия, които на това основание са в негова вреда?“, за който твърди да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Твърди се, че по въпроса липсва практика на ВКС.
В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника по жалбата Прокуратурата на Република България.
Върховният касационен съд, състав на ІV г. о., като взе предвид наведените оплакванията, намира, че частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу определение на въззивен съд, с което е потвърдено определение, преграждащо по-нататъшното развитие на делото и на основание чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК е процесуално допустима.
Производството по делото е образувано по искова молба на Прокуратурата на Република България за поставяне под запрещение на С. Д. С.. Ответникът, подал отговор на исковата молба и в проведеното съдебно заседание оспорва иска и твърди, че няма нужда от попечител. Съдът след преценка на доказателствата по делото е приел, че ответникът не е лишен от способност да отчита своите интереси и да управлява делата си, съобразно характерово, а не болестно обусловения си стил на живот. С постановеното решение № 118/16.07.2019 г. по гр. д. № 174/2019 г. по описа на Окръжен съд – Търговище искът е отхвърлен.
Срещу първоинстанционното решение е постъпила въззивна жалба вх. № 2782/05.08.2019 г., подадена от С. Д. С., чрез адв. Н. С.. С разпореждане № 218/09.09.2019 г. администриращият първоинстанционен Окръжен съд – Търговище е върнал въззивната жалба.
Варненският апелативен съд е сезиран с частна жалба срещу постановеното разпореждане и се е произнесъл с атакуваното в настоящото производство определение № 678/30.10.2019 г. по възз. ч. гр. д. № 494/2019 г. Приел е, че частната жалба е неоснователна, тъй като С. Д. С. няма правен интерес да обжалва постановеното решение. С постановеното решение съдът е отхвърлил иска като неоснователен и недоказан, поради което гражданската правоспособност и дееспособност на ответника не е засегната. В този смисъл решението е благоприятно за него и той няма правен интерес да го обжалва. Посочил е, че защитата срещу евентуално извършени спрямо него измамни действия може да бъде упражнена чрез други средства, а не чрез поставянето му под запрещение.
Съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК касационното обжалване на определенията се осъществява при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК – доколкото жалбоподателят е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение, при наличие на някоя от допълнителните предпоставки – да е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, да е решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз, да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото или независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното определение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност на основание чл. 280, ал. 2 ГПК. В случая липсва основание за допускане на касационно обжалване.
Формулираният от жалбоподателя правен въпрос в първата си част касателно наличието или липсата на правен интерес е обуславящ решаващата воля на съда, поради което представлява общо основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, но не се обосновава наличието на поддържаната специфична предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
При заявено позоваване на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК жалбоподателят следва да изложи обосновани съображения, които да аргументират тезата му, че формулираният въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Двете предпоставки следва да съществуват кумулативно и жалбоподателят да обоснове значимостта на въпроса, който е повдигнал и необходимостта същият да бъде разрешен от касационната инстанция или да получи различно разрешаване с оглед променените социално-икономически условия в страната. В случая жалбоподателят не сочи неяснота или непълнота на нормативната уредба, или нуждата от осъвременяване на вече дадени разрешения по поставения въпрос. За пълнота на изложението следва да се посочи, че определението е постановено в съответствие с константната практика на ВКС, съгласно която правото на обжалване подобно на правото на иск е обусловено от правен интерес. Ответникът няма правен интерес да обжалва решението, с което е отхвърлен изцяло предявения срещу него иск. Такъв интерес има само страната за която решението е неблагоприятно.
Във втората си част въпросът не е обусловил изводите на въззивния съд. Самата формулировка изключва възможността същият да послужи като общо основание за допускане на касационно обжалване, тъй като по съществото си въпросът се отнася за правилността на решението. Несъгласието с правните изводи на съда не може да послужи като основание за допускане на касационна проверка, а единствено може да обоснове касационно оплакване за неправилност на въззивното решението. Ето защо и във връзка с изложените съображения и предвид липсата на формулиран въпрос, който да отговаря на изискванията на чл. 280, ал. 1 ГПК и с оглед приетото в т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, настоящия състав намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Водим от гореизложеното Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 678 от 30.10.2019 г., постановено по възз. ч. гр. д № 494 по описа за 2019 г. на Варненски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: