О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 114
гр. София, 16.03.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на единадесети март две хиляди и шестнадесета година , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
Като изслуша докладваното от съдия Керелска ч. гр. дело № 575/2016г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на И. В. Ф. , чрез адв. М. Б. срещу определение от 24.06.2015 г. по гр.д. №7979/2015 г. на Софийски градски съд в частта, в която е оставена без уважение частната й жалба срещу решение от 05.02.2015 г. по гр.д. № 39651/12 г. на СРС, 48 състав в частта , с която е прекратено производството по делото по предявен от жалбоподателя насрещен иск за сумата от 11 800 лв. частична претенция от общо 128 000 лв. , представляваща увеличената стойност на четири магазина №1,5,6 и 7 и прилежащите към тях стаи , находящи се в [населено място], понастоящем обединени в един магазин с лице към ул. Д. в резултат на извършени подобрения.
В частна касационна жалба се правят оплаквани за неправилност на обжалваното определение. Иска се неговата отмяна и връщане на делото на първоинстанционния съд за произнасяне по насрещния иск. Представено е изложение на основанията за допускане на касационното обжалване на определението.
Ответникът по жалбата ТПК „Щастие” , счита, че не са изпълнени законовите изисквания за допускане на касационно обжалване . В случай че касационното обжалване бъде допуснато, поддържа становище за неоснователност на касационната частна жалба.
Касационната частна жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Независимо от процесуалната допустимост на жалбата, за да бъде разгледана по същество, следва да са удовлетворени допълнителните изисквания на закона, регламентирани в чл. 280 ГПК.
Частният жалбоподателят следва да е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да касае конкретния правен спор, да е бил предмет на разглеждане в обжалваното въззивно определение и неговото разрешаване да е обусловило изхода на делото, както и да е обосновано изпълнението на допълнителен критерии по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК за допустимост на касационното обжалване/виж ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС по ТД № 1/2009 г./
За да постанови обжалваното определение въззивният съд приема че е недопустимо в отделни производства да се предявяват частични парични искове с едно и също основание.Посочено е , че различните размери на предявените частични искове не ги определят като различни искове след като делото е между едни и същи страни и искането произтича от едни и същи обстоятелства.На практика се предявява втори път един и същи иск и на осн. чл. 126 ГПК по- късно заведеното дело подлежи на служебно прекратяване от съда. Правната квалификация на претенцията за подобрения и дали тя е на добросъвестен или на недобросъвестен владелец или на държател ще се даде от съда и не се отразява на допустимостта й. Във връзка с довода на жалбоподателя, че по- рано заведеното дело е спряно, което може да доведе до погасяване по давност на незаявената по него част от иска, въззивният съд се е позовал на задължителна практика на ВКС, според която с предявяване на частичния иск се спира да тече давностният срок по чл. 115,ал.1,.”ж” ЗЗД за цялото вземане.
При тези решаващи мотиви първият от поставените въпроси в Изложението на основанията за допускане на касационното обжалване, не се явява обуславящ за изхода на делото.В случая обуславящ е изводът на съда , че е налице хипотезата на чл. 126 ГПК като в две различни производства са предявени частични искове за присъждане на суми за подобрения извършени в процесния имот /съответно в размер на 20 000 лв. по гр.д. № 31161/2008 лв. на СРС, ГО, 34 състав и в размер на 11 800 лв. по настоящото дело./ С оглед на това по късно заведеното дело следва да бъде прекратено служебно от съда.Независимо от това следва да се посочи, че няма пречка искането за увеличаването на иска да се заяви и при спряно производство, доколкото съгл. чл. 116,б.б ЗЗД това прекъсва давността за увеличения размер.
По отношение на втория формулиран въпрос жалбоподателят не установява противоречива практика на ВКС , доколкото цитираното от него определение № 224/15.05.2015 г., постановено по ч. гр.д. №1981/2015 г. на ВКС ,І-во г.о. , разглежда друга хипотеза – става въпрос за претенции, произтичащи от два различни деликта, което предполага различно фактическо основание на предявените частични искове.
По изложените съображения не са налице предпоставки за допускане на въззивното определение до касационно обжалване.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 24.06.2015 г. по гр.д. №7979/2015 г. на Софийски градски съд в частта, в която е оставена без уважение частната жалба на И. В. Ф. , срещу решение от 05.02.2015 г. по гр.д. № 39651/12 г. на СРС, 48 състав в частта , с която е прекратено производството по делото по предявен от И. В. Ф. от [населено място] срещу ТПК „Щастие”,гр. София насрещен иск за сумата от 11 800 лв. частична претенция от общо 128 000 лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: