5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 114
София, 16.04.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на четиринадесети април през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ……………………………., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 1120 по описа за 2015 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 8772 от 21.VІІІ.2011 г. на Д. А. К. от [населено място], [община], подадена чрез процесуалния му представител по пълномощие от АК-Б. против въззивното решение № 4911 на Благоевградския ОС, ГК, от 21.ХІ.2014 г., постановено по гр. дело № 518/2014 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение № 708/31.ІІІ.2014 г. на РС-Сандански по гр. д. № 1702/2012. С последното, като неоснователен, е бил отхвърлен иск на настоящия касатор с правно основание по чл. 208 КЗ, предявен срещу ответното софийско застрахователно д-во [фирма], за осъждането му да заплати сума в размер на 9 740.87 лв., „представляваща застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Имущество на физически лица” № [ЕГН] от 19.02.2010 г. за претърпени щети в резултат на пожар, възникнал на 27 юни 2011 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 27.06.2011 г. до окончателното й изплащане”.
Оплакванията на касатора К. са за необоснованост и постановяване на въззивното решение – в частта му до размер на сумата 7 380 лв., както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на Благоевградския ОС съществени нарушения на съдопроизводствените правила. С оглед това се претендира частичното му касиране и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който осъдителния иск на К. с правно основание по 208 КЗ да се уважи за сума в размер на 7 380 лв. – „/по заключението на съдебно оценителната експертиза на вещото лице Ф. П./”.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК Д. Ат. К. обосновава приложно поле на касационното обжалване с едновременното наличие на всяка от трите предпоставки на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваната отхвърлителна част на решението си /до размер на сумата от 7 380 лв./ Благоевградският ОС се е произнесъл по два процесуалноправни въпроса, както следва: 1./ Следва ли да бъде зачетен отказът на трето лице /бенефициера/, материализиран в писмен документ, удостоверяващ, че обезщетението по застрахователен договор ще се ползва от определено лице, което съвпада със стипуланта по този договор и след като този отказ е отразен в обстоятелствената част на исковата молба, застрахованият може ли сам да поиска и получи застрахователното обезщетение, респективно да е материалноправно легитимиран да получи обезщетението по застрахователния договор?; 2./ При застрахователен договор „Имущества на физически лица”, сключен в полза на трето лице – банка, за ипотекирано имущество собственост на кредитополучател за обезпечение на кредит, отпуснат от офис на банката по местонахождение на имота, представителите на последния въз основа на пълномощно от клона на банката, което не е изрично, имат ли право при настъпване на застрахователно събитие, да се откажат от правата по застрахователния договор в полза на застрахования?
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по касация [фирма]-София писмено е възразило чрез своя процесуален представител по пълномощие от САК както по допустимостта на касационната обжалване, така и по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно решение, претендирайки за потвърждаването му и за присъждане на направените по делото разноски, „включително и адвокатско възнаграждение”.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че макар и да е постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и да е подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Благоевградския ОС, касационната жалба на Д. Ат. К. от [населено място], [община], област Б. ще следва да се преценява като процесуално недопустима.
Съображенията за оставянето й без разглеждане, т.е. без в случая да бъде обсъждано евентуалното наличие на приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК, в изменената редакция на текста към ДВ, бр. 100 от 21 декември 2010 г. и в сила от тази дата, не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 10 000 лв. за търговски дела.
Атакуваното от Д. Ат. К. въззивно решение е постановено по търговско дело – независимо, че по сигнатурите на низовите съдилища то формално е било образувано като „гражданско”.
Съгласно чл. 1, ал. 1, т. 6 ТЗ процесният застрахователен договор № [ЕГН]/19.ІІ.2010 г. „Имущество на физически лица” е с характер на абсолютна търговска сделка, а според разпоредбата на чл. 365, ал. 1, т. 1 ГПК по искове с предмет право или правно отношение, породено или отнасящо се до търговска сделка, вкл. сключването, тълкуването, „действителността, изпълнението или неизпълнението й” или за нейното прекратяване и съответно последиците от това, се стига до образуване търговски спор /дело/. В процесния случай цената на предявения от настоящия касатор осъдителен иск с правно основание по чл. 208 КЗ е била в размер на 9 740.87 лв. (девет хиляди седемстотин и четиридесет лева и осемдесет и седем стотинки) – под законоустановения минимум от 10 000 лв. (десет хиляди лева) за такава категория дела.
С оглед изложеното и независимо от погрешното посочване на въззивната инстанция, че решението й подлежало на обжалване пред ВКС, частично атакуваното от Д. А. К. представлява влязъл в сила съдебен акт, който /съгласно чл. 296, т. 1 ГПК/ не подлежи на по-нататъшен инстанционен контрол. При надлежно изпълнение на правомощията си по чл. 285, ал. 1 и чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК, съставът на Благоевградския ОС би следвало да разпореди връщането на настоящата касационна жалба на подателя й.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба с вх. № 31 от 7.І.2015 г. на Д. А. К. от [населено място], [община], област Б., подадена против въззивното решение № 4911 на Благоевградския ОС, ГК, от 21.ХІ.2014 г., постановено по гр. дело № 518/2014 г.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
` 1
2
Определение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по търг. дело № 1120 по описа за 2015 г.