О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 114
гр.София, 18.02.2013г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети февруари, две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател:надежда зекова
Членове: ВЕСКА РАЙЧЕВА
светла бояджиева
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 1183 описа за 2013 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Обжалвано е определение от 04.10.2012г. по гр.д.№ 1472/ 2012г., с което ОС Бургас, като е потвърдил определение от 28.05.2012г. по гр.д.№8491/2011г. на РС Бургас, е отхвърлил молба за изменение на влязлото в законна сила съдебно решение в частта му, с която е осъдена М. А., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати с оглед уважаване на иска направените по делото разноски .
Жалбоподателката М. А. Д., чрез процесуалния си представител поддържа, че с обжалваното определение съдът се е произнесъл по процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното приложение на закона и развитие на правото. Моли да се допусне касационното обжалване и да се отмени обжалваното определение като неправилно.
Ответникът Г. П. Д., чрез пълномощника си, поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното определение.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на определението на въззивния съд не следва да се допусне.
С Решение № 458/05.04.2012г., по гр. дело № 8491/2011г. на Районен съд – Бургас е прието за установено по отношение на М. А., че Г. П. е собственик на недвижим имот и е осъдена да заплати сума в размер на 394 лева, представляваща направените по делото разноски от последния.
В срока за обжалване на постановеното решение, М. А. е депозирала по делото молба, в която претендира да бъде изменено постановеното решение в частта за разноските, като бъде отхвърлена молбата на ищеца за заплащане на разноски. Като мотив в своята молба е посочила, че тя не е дала повод за завеждането на иска, а отделно от това е направила и признание на претенцията.
С определение от 28.05.2012г., по гр. дело № 8491/2012г. по описа на Районен съд – Бургас е оставена без уважение молбата й.
С обжалваното определение въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение. Съдът е приел, че с оглед разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца, но в случая е налице само признание на иска, но не и втората предпоставка- страната да де е дела повод за завеждане на делото. Прието е, че ответницата е дала повод за завеждане на делото, тъй като е декларирала имота пред данъчните власти като свой и така е противопоставила свои права срещу ответника. Действителният собственик на този имот е бил длъжен да предяви претенциите си по съдебен ред, за да защити правата си. Съдът е приел, че ответната страна с поведението си е дала повод за завеждане на иска и дължи заплащане на направените от страна на ищеца разноски в първоинстанционното производство.
В изложение по чл.274, ал.3, вр. чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателката, чрез процесуалния си представител, поддържа, че съдът е разрешил правен въпрос от значение за спора, а именно за дължимостта на разноските при направено признание на иска от ответника, който е от значение за точното приложение на закона и развитието на правото.
Налице е определение на въззивния съд, с което се оставят без уважение частна жалба срещу определение, с което се прекратява производството по делото, което подлежи на обжалване пред ВКС съобразно разпоредбата на чл.274, ал.3, т.1 ГПК. Допустимостта на неговото разглеждане пред настоящата инстанция обаче би била налице, само ако съдът се е произнесъл по правни въпроси от значение за точното приложение на закона и развитието на правото, както поддържа жалбоподателката. Настоящият състав на ВКС намира, че въпросът, поставен от жалбоподателката не обосновава основание по чл. 280, ал. 1, т.3 ГПК, поради което следва да се приеме че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на съдебния акт на въззивната инстанция. Съдържащите се в чл.78, ал.2 ГПК правила за разпределяне на отговорността за разноските е ясна и не се нуждае от тълкуване, поради което искането на частния жалбоподател да се допусне касационно обжалване на въззивното определение е неоснователно. Разрешението, дадено от въззивния съд е в съответствие и с трайната съдебна практика по приложението на чл. 78, ал. 2 ГПК, според която отговорността за заплащане на разноски се поражда от наличе на неоснователно предизвикан правен спор и се касае за разноски, причинени от водене на дело по повод на този спор и съдебно решение, което потвърждава правното твърдение на претендиращия разноски и отхвърля правното твърдение на отговарящия за разноски.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на определение от 04.10.2012г. по гр.д.№ 1472/ 2012г. на ОС Бургас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: