О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 114
гр.София, 19.02.2018 г.
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение в закритото заседание на четиринадесети февруари две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Светла Димитрова
Членове: Геника Михайлова
Даниела Стоянова
разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 4665 по описа за 2017 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № IV-41/ 03.07.2017 г. по гр. д. № 290/ 2017 г. в частта, с която Бургаски окръжен съд, частично изменяйки решение № 2077/ 21.12.2016 г. по гр. д. № 1604/ 2015 г. на Бургаски районен съд, частично е уважил искове с правна квалификация чл. 45 ЗЗД на М. Н. Н., Д. Д. Н. и Н. М. Н. срещу В. Л. Р., като е присъдил обезщетения за неимуществени вреди за деликти от 20.09.2014 г. и от 05.11.2014 г.
Решението се обжалва от В. Л. Р., ответник по исковете, с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка на неговата правилност по следните процесуалноправни въпроси: 1. Правилно ли е въззивното решение, в което исковете по чл. 45 ЗЗД са уважени, въпреки че по делото не е проведено успешно доказване на елементите от фактическия състав на деликтната отговорност? 2. Кога е допустимо съдът да базира решението по правния спор на косвени доказателства? и 3. В осъдителното решение по иска по чл. 45 ЗЗД длъжен ли е съдът да отграничи и опише вредите, за които присъжда обезщетението? Касаторът счита въпросите включени в предмета на делото и обуславящи решението, а допълнителното основание от чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК (редакция на разпоредбата до влизане в сила на ЗИДГПК ДВ бр. / 86/ 27.10.2017 г. – § 74 от ПЗР на същото изменение) извежда с довода, че въззивният съд ги е разрешил в противоречие с решение № 1005/ 21.10.2008 г. на ВКС по гр. д. № 3425/ 2007 г. на I-во ГО, решение № 377/ 27.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5682/ 2007 г. IV-то ГО, решение № 603/ 10.07.2009 г. по гр. д. № 279/ 2008 г. IV-то ГО и решение № 223/ 16.11.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1626/ 2016 г. на I-во ГО. Оплакванията по същество са, че е неправилно поради нарушение на материалния закон (чл. 45 ЗЗД) и съществено нарушение на процесуалните правила (чл. 154 ГПК). Претендира разноските по делото.
Ответниците по касационната жалба М., Д. и Н. Н., възразяват, че жалбата е с недопустим предмет, а решението – правилно. Те считат, че въведените основания за допускане на касационното обжалване касаят само частично уважените искове с цена под 5 000 лв. Претендират разноските пред настоящата инстанция.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира отвода на ответниците по касация основателен, но само за иска на М. Н. срещу В. Р., уважен частично от въззивния съд до сумата 1 000 лв. Само този иск е с цена под 5 000 лв. (предявеният негов размер е за 2 000 лв.), а касационната жалба е с частично недопустим предмет (чл. 280, ал. 2, т. 1 ГПК, в приложимата редакция). В останалата част тя е допустима. Другите частично уважени искове по гражданското дело са с цена над 5 000 лв., а за тях забраната от чл. 280, ал. 2, т. 1 ГПК (същата редакция) е неприложима. Неоснователен е и отводът, че въведените основания за допускане на касационния контрол могат да бъдат свързани само с онази част от осъдителното въззивно решение, по която касационната жалба е недопустима. Те са от значение и за останалата част на осъдителното въззивно решение, но тя не следва да бъде допусната до касационно обжалване. Съображенията са следните:
Предвиденото в чл. 280, ал. 1 ГПК изисква връзка (кумулация) между въведените общо и допълнително основание за допускане на касационния контрол. В случая, касаторът обосновава своето искане с повдигнатите въпроси и с посочените решения на ВКС (чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК). Допълнителното основание от чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е налице, когато в обжалваното решение правен въпрос от значение за изхода на делото е разрешен в противоречие с тълкувателни решения и постановления на Пленум на ВС, с тълкувателни решения на ОС на гражданската колегия на ВС, постановени при действието на чл. 86, ал. 2 ЗСВ от 1994 г. (отм.), с тълкувателни решения на ОСГТК, на ОС на ГК, на ОС на ТК на ВКС или с решение на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК (т. 2 от ТР № 1/ 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/ 2009 г. ОСГТК на ВКС). От решенията на ВКС, на които касаторът се позовава, само решение № № 223/ 16.11.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1626/ 2016 г. на I-во ГО е постановено по реда на чл. 290 ГПК. Обсъдените с него правни въпроси са: 1. Допустимо ли е съдът да направи извод за успешно проведено пълно доказване, когато събраните по делото доказателства за релевантния факт са само косвени? и 2. Допустимо ли е съдът да уважи иска за право на собственост върху идеална част, когато той е предявен за целия имот? Следователно въведените общо и допълнително основания за допускане на решението до касационно обжалване настоящият състав е длъжен да обсъди само според втория повдигнат процесуалноправен въпрос. По останалите повдигнати допълнителното основание от чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е необосновимо. Всички други решения, на които касаторът се позовава, са постановени по реда на чл. 218а, ал. 1, б. „а“ ГПК (отм.).
За деликта от 20.09.2014 г. въззивният съд е приел за успешно проведено пълното и главно доказване на материалноправните предпоставки на чл. 45 ЗЗД, обсъждайки подробно и по вътрешно убеждение събраните по делото доказателства. Според тях е намерил за неопровергана и презумпцията за вина (чл. 45, ал. 2 ЗЗД). Определил е по справедливост обезщетението за неимуществени вреди, понесени от ответницата по касация Д. Н. в размер на сумата от 1 500 лв. (чл. 52 ЗЗД и т. 11 от ППлВС № 4/ 23.12.1968 г.) и е достигнал до извода, че този иск срещу касатора В. Р. е частично основателен.
За деликта от 05.11.2014 г. въззивният съд е възприел споразумението по нохд № 2051/ 2016 г. на Бургаски районен съд, с което В. Р. се е признал за виновен престъпления по чл. 114, ал. 1 и по чл. 170, ал. 2 НК, извършени на 05.11.2014 г. спрямо М., Д. и Н. Н.. Намерил е, че одобреното от наказателния съд споразумение има последици на влязла в сила осъдителна присъда (чл. 383, ал. 1 НК) и е задължително за гражданския съд относно следните релевантни факти – извършените деяния, тяхната противоправност и виновността на В. Р. (чл. 300 ГПК). Обсъдил е събраните по делото доказателства за начина, по който простъпките от 05.11.2014 г. са засегнали психиката на всеки от тримата увредени ответници по касация. Съобразявайки интензитета на понесените болки и страдания, е определил обезщетенията за неимуществени вреди, Достигнал е до извода, че тези искове по чл. 45 ЗЗД са основателни в размери, по-високи от присъдените с първоинстанционното решение, макар и не до пълните предявени.
Следователно по частично уважените деликтни искове въззивният съд не е базирал изводите своите изводи за релевантните факти на косвени доказателства. Изложеното изключва общото и допълнителното основание от чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по втория повдигнат процесуалноправен въпрос. Въведените основания за допускане на въззивното решение до касационен контрол липсват.
Въпреки този изход на производството пред настоящата инстанция искането на ответниците по жалбата за присъждане на разноски е неоснователно. Липсват доказателства да са извършени.
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на В. Л. Р. срещу решение № IV-41/ 03.07.2017 г. по гр. д. № 290/ 2017 г. на Бургаски окръжен съд в осъдителната част (за сумата 1 000 лв.) по иска с правна квалификация чл. 45 ЗЗД на М. Н. Н. срещу В. Л. Р. – обезщетение за неимуществени вреди за деликта от 20.09.2014 г.
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № IV-41/ 03.07.2017 г. по гр. д. № 290/ 2017 г. на Бургаски окръжен съд в останалите обжалвани части.
Определението може да се обжалва от Р. в първата част с частна жалба пред друг състав на Върховния касационен съд в 1-седмичен срок от връчване на преписа, а в останалата част е необжалваемо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.