1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 114
гр. София, 02.07.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети юни две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
Членове: ЕМИЛИЯ ДОНКОВА
РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Янчева ч. гр. дело № 2085 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.213, б.“б“, във вр. с чл.218к ГПК (отм.).
Съдът е сезиран с частна жалба на Ц. И. С., чрез адвокат В. Б., вх.№ 48704/10.04.2019 г., с която е обжалвано определение № 7734/27.03.2019 г., по гр. дело № 15593/2016 г. на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение молбата на Ц. С. за изменение на решение № 1365/2.03.2018 г. по гр. дело № 15593/2016 г. на същия съд в частта за разноските.
Съдът е отказал да измени решението си в частта, в която е осъдил Ц. И. С. да заплати на Х. Н. Т. сумата от 2 142 лв. – направени разноски в производството пред него и в производството пред ВКС, І г.о. по гр. дело № 1482/2016 г. За да постанови акта си, СГС е посочил, че производството пред въззивния съд, което е довело до отмяна на първоинстанционното решение, е било инициирано от Ц. С., същевременно обаче именно тя е била осъдена да заплати на останалите съделители Х. Н. Т. и Р. Н. Т. уравнение съобразно квотите им от съсобствения недвижим имот. С въззивното решение не се е достигнало до търсения от С. резултат, поради което в действителност нейната въззивна жалба не е била уважена, т.е макар формално първоинстанционното решение да е било отменено, резултатът е в полза на въззиваемите, а отговорността за разноските е обективна и при разпределянето й следва да се държи сметка именно за крайния резултат от делото. Съдът е приел за неоснователни и твърденията на С., че присъдените в полза на Х. Т. разноски са в прекомерен размер. В тази връзка е изложил мотиви, че в производството пред Софийски градски съд от страна на Т. не е било направено искане за присъждане на адвокатско възнаграждение, като с решението си въззивният съд му е присъдил единствено направените от него деловодни разноски в общ размер на 358 лв., от които 350 лв. – внесен от него депозит за вещо лице, и 8 лв. – разноски за издаване на документи. Останалата част от сумата представлява адвокатско възнаграждение за производството пред ВКС съобразно разпоредбата на чл.294 ГПК, съгласно която при повторно разглеждане на делото въззивният съд следва да се произнесе и по въпроса за сторените при разглеждане на делото пред ВКС разноски. Пред ВКС от името на Т. е било направено искане за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 1 784 лв., съобразно представен списък, като тогава от страна на процесуалния представител на С. не е било релевирано възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. СГС е посочил, че дори да е било направено такова възражение, адвокатското възнаграждение не се явява прекомерно и не следва да бъде намалявано.
Жалбоподателката твърди, че не дължи заплащането на разноски с оглед начина, по който е завършил процесът в СГС, тъй като резултатът не е в полза на насрещните страни. Счита присъденото възнаграждение за адвокат за прекомерно, предвид фактическата и правна сложност на делото.
Насрещните страни Х. Н. Т. и Р. Н. Т. не вземат становище по частната жалба.
Настоящият съдебен състав на първо гражданско отделение на ВКС намира за установено следното:
Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу определение, подлежащо на обжалване пред ВКС.
Разгледана по същество, частната жалба се явява неоснователна. Съображенията на съда за това са следните:
Производството е по дело за делба, по което страните имат едновременно качеството на ищец и ответник. Същото е приключило с решение на СРС от 30.06.1993 г. по гр. дело № 2890/1989 г., с което делбеният имот е бил поставен в дял на Ц. С. по реда на чл.288, ал.2 ГПК (отм.) и същата е била осъдена да заплати на другите съделители парично уравнение на дяловете в 1-годишен срок от влизане в сила на решението.
Поради неплащане на горепосочените суми в посочения законоустановен срок, по искане на останалите съделители решението за възлагане на имота е било обезсилено, като е била възстановена висящността на спора за делба, във връзка с което са били образувани и визираните по-горе гр. дело № 1482/2016 г. на ВКС, І г.о. и гр. дело № 15593/2016 г. по описа на СГС. Възстановяването на спора за делба е изцяло по причина поведението на Ц. С., която следва да понесе последиците, като заплати разноските на другите страни по новото дело. Общо правило в гражданския процес, което намира изражението си в разпоредбите на чл.64 и чл.65 ГПК (отм.), е, че задължена за разноски е страната, която с неоснователните си фактически и/или правни твърдения, респ. незаконосъобразното си поведение, е станала причина за завеждане на делото. В случая безспорно такава страна е Ц. С., поради неизпълнение на задълженията й по чл.288, ал.6 ГПК (отм.). Същевременно делото за делба, след възстановяване висящността на спора, е приключило с решение, слагащо край на този спор. В полза на останалите съделители са присъдени парични еквиваленти на дяловете им, поради което крайният резултат е удовлетворителен за тях.
В конкретния казус е неприложима специалната разпоредба на чл.293а ГПК (отм.), съгласно която страните по дело за делба заплащат разноските съобразно стойността на дяловете им. Същата намира приложение при едно обичайно развитие на делбеното производство, когато между страните няма спор относно съсобствеността и правата, както и способа за извършване на делбата. В случая възобновеното делбено производство се явява отклонение от обичайния развой и е обусловено единствено от неправомерното поведение на Ц. С. след влизане в сила на решението на СРС от 30.06.1993 г. по гр. дело № 2890/1989 г.
Що се отнася до твърдението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от Х. Б. в производството пред ВКС по гр. дело № 1482/2016 г., възражение в този смисъл не е било наведено от Ц. С. в посоченото производство, поради което същото се явява преклудирано.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 7734 от 27.03.2019 г., постановено по гр. дело № 15593/2016 г. по описа на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.