О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 114
София, 20.02. 2020 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на дванадесети февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 1239 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на С. И. А. чрез адв. Н. Д. срещу решение № 346/11.02.2019 г. на Софийски апелативен съд /САС/, ГО, 4 състав по гр.д. № 1961/2018 г., касателно отхвърлената част на иска на касатора срещу ЗД „БУЛ ИНС“ АД по чл.226 ал.1 КЗ /отм./ за разликата от присъдения размер /30000 лв./ до претендираното обезщетение с въззивната жалба от 65000 лв.
Касаторът поддържа оплаквания за неправилност, а като основания за допускане на касационно обжалване – чл.280 ал.1 т.1 ГПК. В изложението си формулира следните въпроси: „1. Следва ли съдът, при приложението на чл. 52 ЗЗД и определяне на справедливо обезщетение за причинени на ищцата неимуществени вреди от непозволено увреждане, да се съобрази с указанията, съдържащи се в т. ІІ на ППВС № 4/1968 г. и да обсъди и анализира всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства, и въз основа на комплексната им оценка да определи конкретния размер на обезщетението по справедливост; 3. Критерии за приложение на принципа за справедливото възмездяване на претърпените от ищцата болки и страдания, пряка и непосредствена последица от настъпилия деликт, който принцип е интегриран в чл.52 ЗЗД. Какво включва справедливото обезщетяване на неимуществените вреди: само преживяването на самото страдание или и понасянето му. 2. Следва ли съдът, при определяне на справедливия размер на застрахователното обезщетение, да вземе предвид и съобрази реално наред с указанията в Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС и нормативно посочените нива на застрахователно покритие на неимуществени вреди, причинени от застрахования на трети лица; и икономическата конюктура в страната, съобразено с инфлацията, обезценяването на лева и нарастването на цените?“
Ответникът по касационната жалба – ЗД „БУЛ ИНС“ АД оспорва допускането й и същата по същество по съображения в писмен отговор.
ВКС, ТК, първо отделение намира, че касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК, отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК, но изложените основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, поради следните съображения:
Производството е по иск на С. А. срещу ЗД „БУЛ ИНС“ АД за 80000 лв., част от сумата 150000 лв. обезщетение за неимуществени вреди от увреждане при ПТП, в което ищцата е участвала като пешеходец, предизвикано от водач на МПС, застраховано при ответника. Искът е уважен от СГС за 25000 лв. и е отхвърлен за разликата до предявения размер. САС след частична отмяна в отхвърлителната част на първоинстанционното решение е присъдил още 5000 лв. със законните последици и е потвърдил решението на СГС в останалата му обжалвана отхвърлителна част. Спорът пред САС е само за размера на дължимото справедливо обезщетението. Не е имало спор относно фактическата обстановка на осъщественото ПТП, вината на управляващия МПС, причинил същото, установена с влязла в сила присъда /по споразумение – протокол от 13.02.2017 г. от о.с.з по н.о.х.д. № 113 по описа на 9-ти състав на Районен съд Русе – водачът се признава за виновен за извършено престъпление по чл.343 ал.3 предл. последно б.“а“ предл.2-ро вр. ал.1 б.“б“ предл.2-ро вр. чл.342 ал.1 предл.3-то НК за причинена по непредпазливост средна телесна повреда на пешеходката С. А./. Няма прието съпричиняване, нито спор по механизма на ПТП-то, поради което изложените от САС съображения са само относно размера на обезщетението и са свързани с причинените увреждания и протеклото лечение. Прието е, че на ищцата е причинена средна телесна повреда при ПТП на 16.12.2015 г. в [населено място], към който момент тя е на 43 години. Увреждането е счупване на главата и шийката на лявата раменна кост, както и неразместено счупване на долното рамо на лявата срамна кост на таза. Изложени са изключително подробни съображения относно проведеното лечение и продължителния възстановителен процес. Посочено е, че след постъпване в болница е направена операция за откритото наместване на счупената раменна кост и стабилизиране на костните фрагменти със заключваща плака и винтове. След зарастване на раменната кост е извършена физиотерапия и рехабилитация, продължила и амбулаторно. Общият възстановителен период е продължил 4 месеца. Изложени са съображения, че движението на ръката са почти в норма, но при отвеждане встрани движението е все още с трайно намален обем от 25%, дефицит в движението се установява и при движението външна ротация – от 10%. Изложени са съображения относно изпитаните неудобства през времето на възстановяване и необходимостта от чужда помощ, както и предстоящата операция за премахване на поставеният обездвижващ материал /винтове/. Посочено е още, че е налице пълно възстановяване на лявата тазобедрена става, че няма данни лявата увредена ръка да е водещ крайник и остатъчните явления не водят до големи неудобства. Отчетен е и малкия оперативен белег в областта на увредената раменна става, както и преживения стрес и негативната последица за емоционалното състояние на ищцата. С оглед на тези данни и предвид икономическите условия в страната към момента на настъпване на вредата, при ориентир съответните нива на застрахователно покритие САС е определил обезщетение в цялостен размер от 30000 лв., поради което е присъдил още 5000 лв. към присъдените 25000 лв. от СГС.
Така формулираните въпроси са във връзка със спора, по същество и трите касаят определяне на размера на обезщетението по смисъла на чл.52 ЗЗД, но не е налице допълнителен критерий за селекция, сочен в изложението – чл.280 ал.1 т.1 ГПК. С нормата на чл.52 ЗЗД законодателят е предоставил в този случай съдът да определя размера на дължимото обезщетение по справедливост, именно защото за определяне и възмездяване на претърпените неимуществени вреди не може да има еднакъв обективен критерий. Причинените неимуществени вреди не могат да бъдат поправяни, а могат само да бъдат възмездени чрез парично обезщетение за доставяне на други блага. Тази заместваща облага във всеки отделен случай е различна, зависеща от характера и степента на конкретното субективно увреждане, поради което за определяне на дължимото обезщетение за тях не може да бъдат въведени предварително общи критерии за оценяване на уврежданията. Такива са и дадените с т.11 на ППВС № 4/1968 г. указания, на които се позовава касаторът в изложението си и с които САС се е съобразил, излагайки изключително подробни съображения. Както се посочи по-горе САС е съобразил и характера на увреждането, и проведеното лечение, възстановителния период, претърпените неудобства и дискомфорт, последвалото стабилизирано състояние, както и остатъчното явление в движението на лявата ръка на ищцата. Съобразени са и конкретните икономически условия в страната към момента на настъпилото ПТП през 2015 г., поради което няма основание да се приеме, че посочените решения по обективно неидентични казуси за определени обезщетения за други увреждания, при друг възстановителен период и бъдещи последици обуславят допълнителен критерий за селекция по чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 т.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на САС в обжалваната му част.
Съдът не присъжда разноски на ответната страна, тъй като не са поискани, нито има доказателства за направени такива за настоящата инстанция.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът:
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 346/11.02.2019 г. на Софийски апелативен съд, ГО, 4 състав по гр.д. № 1961/2018 г. в обжалваната му част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.