1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 114
София, 20.06.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети май две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
Членове: ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева ч. гр. д. № 1905 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал.2, изр.2 ГПК, вр. чл.248, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на С. Д. М., Ц. С. М., А. Д. М. и Л. Д. М. срещу определение № 80 от 20.03.2017 г. по гр. д. № 3276/2016 г. на ВКС, ІІІ ГО.
Атакуваното определение на предходния тричленен състав на ВКС е постановено в производство по чл.248 ГПК, проведено след постановено определение по чл.307, ал.1 ГПК по същото дело, с което е оставена без разглеждане молба на Д. Ц. Ц. за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.5 ГПК на влязло в сила решение от 15.01.2015 г. по гр. д. № 3210/2014 г. на Софийския районен съд.
С определението по чл.248 ГПК предходният тричленен състав е намалил присъденото в полза на ответниците С. М., Ц. М., А. М. и Л. М. адвокатско възнаграждение от 3000 лв. на 1000 лв.
В частната жалба се поддържа, че не са били налице условията на чл.78, ал.5 ГПК за намаляване на адвокатското възнаграждение, заплатено по повод подаване на отговор на молбата за отмяна.
Ответникът в производството Д. Ц. Ц. оспорва жалбата. Счита, че тя е неоснователна.
Върховният касационен съд в настоящия си състав приема, че частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу определение на предходен тричленен състав на ВКС по чл.248, ал.1 ГПК, което подлежи на обжалване съгласно чл.248, ал.3 ГПК, тъй като и измененото определение по чл.307 ГПК е подлежало на обжалване.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
Основното производство по гр. д. № 3276/2016 г. на ВКС, ІІІ ГО е образувано по молба на Д. Ц. Ц. за отмяна на основание чл.304 ГПК на влязло в сила решение от 15.01.2015 г. по гр.д. № 3210/2004 г. на Софийски районен съд, с което е прогласено обезсилване по право на решението по извършване на делбата по чл.288, ал.7, изр.2 ГПК /отм./ и допуснатият до делба имот е изнесен на публична продан. Молбата за отмяна се основава на твърдения, че вместо молителката в производството по делото били конституирани нейните праводатели; че действията на съда противоречат на ТР № 1/19.05.2004 г. на ОСГК на ВКС; че съдът пропуснал да се произнесе по обстоятелства, свързани с прилагането на чл.76 ЗН и неправилно приложил тази разпоредба. С допълнителна молба е уточнено, че се поддържа основанието по чл.303, ал.1, т.5 ГПК, тъй като молителката била лишена от участие в делото. С определението си по чл.307 ГПК предходният тричленен състав на ВКС е приел, че молбата за отмяна е процесуално недопустима и я е оставил без разглеждане, като е присъдил на ответниците разноски в размер на 3000 лв.
С обжалваното определение по чл.248 ГПК предходният тричленен състав на ВКС е намалил присъдените разноски на ответниците на 1000 лв., като е приложил разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК. Приел е, че възражението за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение е основателно, тъй като молбата за отмяна на влязлото в сила решение не разкрива фактическа и правна сложност. Адвокатското възнаграждение следва да бъде намалено до сума, близка до минимума по Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Този минимум се определя на база 25 942,50 лв., колкото е данъчната оценка на делбения имот и възлиза на 981,20 лв., при прилагане на чл.9, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/2004 г.
Определението по чл.248, ал.1 ГПК е правилно.
Правилен е изводът на предходния тричленен състав на ВКС, че молбата за отмяна не разкрива фактическа и правна сложност. Този извод се подкрепя и от обстоятелството, че още с определението по чл.307 ГПК тази молба е оставена без разглеждане, като съдът не е призовавал страните в открито съдебно заседание и не се е произнасял по съществото на молбата. Обстоятелството, че ответниците в производството по чл.303 и сл. ГПК са четирима и че от образуването на делото във ВКС до постановяването на определението по чл.307 ГПК е изминала година и половина не влияе на преценката, която се извършва по чл.78, ал.5 ГПК. Поддържането на две основания за отмяна на влязлото в сила решение също не създава особена правна сложност, която да обоснове по-голямо адвокатско възнаграждение, заплатено от ответниците. Спазени са и правилата на чл.9, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на С. Д. М., Ц. С. М., А. Д. М. и Л. Д. М. срещу определение № 80 от 20.03.2017 г. по гр. д. № 3276/2016 г. на ВКС, ІІІ ГО.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: