О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 114
гр. София, 21.02.2019 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на деветнадесети февруари, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№2194 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Б. М. К. срещу решение №1854 от 16.07.2018 г. по в.гр.д.№326/2018 г. на САС. С решението в обжалваната му част е потвърдено решение от 11.10.2017 г. по гр.д.№9563/2015 г. на СГС в частта, с която е отхвърлен предявеният от Б. М. К. срещу „Застрахователно дружество Евроинс” АД иск по чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ за разликата над сумата от 50 000 лв. до пълния предявен размер от 100 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди претърпени вследствие на ПТП от 16.10.2015 г., ведно със законната лихва от 16.10.2015 г. до окончателното изплащане.
В жалбата се излагат съображения, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост, като в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следния въпрос, за който се поддържа наличие на селективното основание по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК: За приложението на принципа за справедливост, въведен с чл.52 от ЗЗД при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на предявен пряк иск по чл.226, ал.1 от КЗ /отм./
Ответникът по касация „Застрахователно дружество Евроинс” АД заявява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата като претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за производството пред ВКС.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в предвидения от закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови решението в обжалваната част, въззивният съд е приел за безспорно установени фактите относно: естеството на ПТП като реализирано застрахователно събитие, настъпило през време на застрахователния договор, виновността на водача, предизвикал ПТП, чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответника застраховател и наличието на причинна връзка между ПТП и травматичните увреждания на ищеца. По отношение на спорния по делото въпрос за размера на дължимото обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди, въззивният съд, анализирайки събраните по делото доказателства, е съобразил: 1. Тежестта на счупването; 2. Претърпяната оперативна интервенция и предстоящата такава за изваждане на металната синтеза; 3. Продължителността на периода, през който ищецът е търпял интензивни болки /около 4 месеца общо/; 4. Периодът, през който е бил обездвижен и е зависел от чужда помощ; 5. Продължаващите периодични болки и непълноценност на походката поради скъсяване на увредения крак; 6. Неблагоприятната прогноза за пълно възстановяване; 7. Обстоятелството, че тежестта на уврежданията и затрудненото възстановяване се дължи не само на ПТП, но и на настъпилите преди това дегенеративни промени, за които застрахователят не дължи обезщетение; 8. Обстоятелството, че при определяне на обезщетението не следва да се има предвид прогнозата за бъдещо влошаване, доколкото ексцес още не е настъпил, като в този смисъл е достигнал до извод, че за обезщетяване на доказаните в процеса неимуществени вреди, причинени на ищеца при ПТП на 16.10.2015 г., следва да бъде определено обезщетение в размер 50 000 лв.
Предвид изложените от въззивния съд мотиви, настоящият състав намира, че постановеният от касатора въпрос е формирал правната воля на въззивния съд – обусловил е частичното отхвърляне на иска по чл.226, ал.1 от КЗ /отм./, но спрямо този въпрос не се установяват сочената от касатора допълнителна предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК. Съобразно дадените в т.II от Постановление №4/1968 г. на Пленума на ВС разяснения, понятието „справедливост” по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне на размера на обезщетението – такива при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. От друга страна в константната задължителна съдебна практика на ВКС /обективирана в служебно известните на настоящия състав решения, постановени по реда на чл.290 от ГПК – решение № 83 от 06.07.2009 г. по т.д. № 795/2008 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение №151 от 12.11.2013 г. по т.д. №486/2012 г., ТК, ІІ т.о., решение №130 от 09.07.2013 г. по т.д. № 669/2012 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., и мн.др./ се приема, че при определяне на справедливото обезщетение за неимуществени вреди, следва да се вземат предвид във всеки конкретен случай установените по делото конкретни обстоятелства, свързани с характера и тежестта на увреждането, интензитета и продължителността на претърпените физически и емоционални болки и страдания, а така също и икономическото състояние в страната към момента на увреждането, израз, на което са и установените лимити на отговорност на застрахователя към този момент. В случая при определяне на размера на справедливото обезщетение, въззивният съд е взел предвид, анализирал е и е съобразил посочените критерии, поради което не е налице твърдяното отклонение от практиката на ВКС, като касационно обжалване не следва да бъде допуснато.
С оглед изхода на спора касаторът дължи на ответника по касация юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение №1854 от 16.07.2018 г. по в.гр.д.№326/2018 г. на САС в частта му, с която е потвърдено решение от 11.10.2017 г. по гр.д.№9563/2015 г. на СГС в частта, с която е отхвърлен предявеният от Б. М. К. срещу „Застрахователно дружество Евроинс” АД иск по чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ за разликата над сумата от 50 000 лв. до пълния предявен размер от 100 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди претърпени вследствие на ПТП от 16.10.2015 г., ведно със законната лихва от 16.10.2015 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Б. М. К. [ЕГН] да заплати на „Застрахователно дружество Евроинс” АД[ЕИК] сумата от 100 лв., възнаграждение за юрисконсулт.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.