4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 114
С., 22.02.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 19.11.2010 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
дело № 410/2010 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ТД [фирма], гр.П. против въззивното решение на П. окръжен съд № 227 от 17.02.2010 год., по в.гр.д.№ 3338/2009 год., с което е потвърдено решението на П. районен съд № 2623/ 26. 10.2009 год., по гр.д.№ 4930/2009 год. и по предявения от [фирма],[населено място] установителен иск, основан на чл.415 ГПК е признато за установено по отношение на касатора, като ответник, че последният дължи на ищеца сумата 15 230 лв.- главница, стойностно отразена във фактура № 42/31.10.2005 год.-„за продажба на ученически и студентски карти” и представляваща вземане по споразумение от 15.11.2005 год., платимо до 31. 01. 2006 год., заедно с обезщетение за забава за периода 29.03.3006 год.- 29.03.2009 год. от 6 534.38 лв., както и деловодни разноски в размер на 800 лв., всяко от които задължения е описано в издадена на 02.04.2009 год. по ч.гр.д.№ 3925/2009 год. на П. заповед за изпълнение на парично задължение.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на материалния закон и на съществените процесуални правила, поради което на осн. чл.281, т.3 ГПК се иска отмяната му.
В инкорпорирано в касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е обосновал касационно обжалване по приложено поле с твърдението, че даденото от въззивния съд разрешение на материалноправния въпрос за приложимата погасителна давност при еднородни повтарящи се задължения и за правната характеристика на „периодичните плащания” по см. на чл.111, б.”в” ЗЗД е в противоречие с решение № 182/ 21. 03. 2008 год. на ВКС, по т.д.№ 722/2007 год., което обуславя наличие на предпоставките на чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Същевременно, обстоятелството, че по въпроса на материалното право, който преформулиран, съгласно правомощията на касационната инстанция, посочени в т.1 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС , е:„ако по силата на допълнително постигнато споразумение се определи нов общ размер на еднородното повтарящо се задължение, то променя ли се неговия периодичен характер и коя е приложимата спрямо същото давност”, липсва съдебна практика, а аргументацията, съдържаща се в обжалвания съдебен акт е неясна и недостатъчна, според касатора обосновава правен извод, че касационното обжалване следва да бъде допуснато и на осн. т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Ответната по касационната жалба страна в срока и по реда на чл.287, ал.1 ГПК е възразила по достъпа до касационен контрол и алтернативно по основателността на въведените касационни основания.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е счел, че по силата на сключеното на 15.11.2005 год. споразумение, имащо правната характеристика на установителен договор между страните, в полза на ищеца е възникнало вземане в претндирания с исковата молба размер.
Изложени са съображения, че доколкото продажбата на ученически и студентски карти за градския транспорт е дейност не само позволена от закона, но както сочат приложените актове на О. П. е и стимулирана от [община], вкл. и чрез предвидените в Наредба № 2/ 2005 год./ отм./ условия и ред за предоставяне на средства за компенсиране на намалените приходи от прилагането на специални занижени цени за пътуване с автомобилния транспорт за определена категория пътници, то така постигнатата спогодба е породило целените с нея и разпоредени от чл.365 ЗЗД правни последици – уреждайки извъндоговорните отношения между страните да се избегнат евентуални бъдещи спорове между тях и създаване на възможност за неоснователно обогатяване, поради което и при липсата на предхождаща постигнатото споразумение договорна обвързаност е отречена основателността на въведеното от ответника възражение за нищожността и, основано на чл.26, ал.2 ЗЗД – поради отсъствие на основание и по чл.26, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.366 ЗЗД-като сключена върху непозволен договор.
За неоснователно решаващият съд е възприел и правопогасяващото възражение за изтекла тригодишна давност по чл.111, б.”в” ЗЗД, направено от [фирма], позовавайки се на произтичащото от сключения установителен договор по чл.365 ЗЗД лишено от периодичност вземане на ищеца, за която формиращите го периодични плащания на трети лица към ответника са ирелевантни, поради което е изградил правен извод, че спрямо последното общата петгодишна давност не е изтекла към датата на исковата молба.
Следователно от решаващите мотиви на обжалвания съдебен акт се налага правен извод, че поставените от касатора въпроси на материалното право, като включващи се в предмета на спора по делото и обусловили крайния му правен резултат попадат в обхвата на чл.280, ал.1 ГПК, с което главната, водеща предпоставка за достъп до касационен контрол е доказана.
Неоснователно е позоваването на чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Прието в цитираното, като обективиращо твърдяното противоречие в съдебната практика, решение на състав на І-во т.о. на ВКС № 182/ 2008 год., по т.д.№ 722/2007 год., че плащането на месечно възнаграждение по договор за охрана има периодичен характер и приложима спрямо вземането на изпълнителя е кратката погасителна давност, установена с чл. 111, б.”в” ЗЗД не е в противоречие с разрешението на въззивния съд, съдържащо се в обжалвания съдебен акт, според което спрямо вземането на ищеца е приложима обща погасителна давност.
Видно от съдържанието на постигнатата между страните спогодба, материализирана в сключено помежду им на 15.11.2005 год. споразумение, задължението на ответното ТД е за еднократно заплащане на конкретна сума с точно фиксирана дата на падежа, поради което нито произходът, нито начинът на формирането и, предвид правоустановяващото действие на този вид договор, могат да обосноват правен извод, че се касае до дълг, имащ повтарящ се през определен период от време характер, за да е налице периодичност, водеща до сходство в разглежданите хипотези.
Неоснователно е въведен и критерият за селектиране на касационните жалби по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Освен, че в аргументацията на касатора не се съдържат никакви доводи относно значимостта на конкретния формулиран правен въпрос и на правните изводи на въззивния съд във вр. със същия за точното правоприлагане, като един от аспектите, водещи до развитие на правото, към които подробно изложените от последния касационни основания по чл.281, т.3 ГПК, като свързани с правилността на обжалвания съдебен акт са неотносими и това само по себе си е достатъчно, за да се отрече наличието на елементите от фактическия състав на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, то при съществуващата трайно непротиворечива и правилна съдебна практика във вр. с приложението на чл.111, б.”в” ЗЗД и вложеното в понятието „периодични плащания” съдържание, която няма основание да бъде изоставена, за да бъде възприета нова, както и отсъствието на неяснота, непълнота или вътрешна противоречивост на сочената правна норма, изключват необходимост от корективното и тълкуване, чрез допускане на касационното обжалване по реда на чл.280, ал.1, т.3 ГПК – арг. от т.4 та ТР № 1 / 19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС.
Що се касае до останалите доводи, съдържащи се в изложението на страната- жалбоподател, то те, както се посочи и по- горе, свързани с правилното приложение на материалния закон и обосноваността на изводите на въззивния съд са относим към основанията за касационно обжалване, но като правно ирелеватни за формалните предпоставки за допускане на касационното обжалване не подлежат на обсъждане в производството по чл.288 ГПК.
Водим от изложените съображения, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на П. окръжен съд № 227 от 17.02.2010 год., по в.гр.д.№ 3338 / 2009 год., по описа на с.с..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване и е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: