1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 114
гр.София, 23.01.2014 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети януари през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
при секретаря……………….и в присъствието на прокурора…………..
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 138 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по жалба на С. В. В. от [населено място], обл.Пловдивска, представлявана от адв.Ст.Я. от АК-Х., срещу Решение № 1529/30.08.2013г. постановено по възз.гр.д.№2393/2013г. на Окръжен съд – Пловдив, с което е потвърдено Решение №2581/14.06.2013г. по гр.д.№21528/2012г. на РС-Пловдив. С първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от С. В. обективно съединени искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 КТ. В жалбата се сочи, че атакуваният съдебен акт е незаконосъобразен и необоснован, поради което се иска неговата отмяна.
В изложението на основанията за касационно обжалване са релевирани доводи за допускане на касационния контрол в хипотезите на чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК по следните въпроси: 1/Следва ли работодателят да мотивира в уволнителния акт по чл.328 ал.1 т.5 КТ конкретно какви качества липсват на работника, за да изпълнява ефективно трудовите си задължения; 2/ Необходимо ли е „да се искат обяснения от служителя преди уволнението по чл.328 ал.1 т.5 КТ“; 3/Може ли да бъде приложено основание за уволнение по чл.328 ал.1 т.5 КТ чрез едностранно създадена от работодателя процедура за проверка на качествата на служителя от определено звено от структурата на работодателя. По първите два въпроса жалбоподателката сочи, че е налице основанието по чл.280 ал.1 т.2 ГПК – противоречива практика на съдилищата, като представя копия от определения по чл.288 ГПК и решения на състави на ВКС. По отношение на третия въпрос страната счита, че е налице основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК,тъй като „съдебната практика не е достатъчно развита“.
Ответната страна по жалбата в писмения си отговор поддържа становище, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, поради което е допустима.
За да отхвърли предявените от С. В. искове по чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 КТ, въззивният съд е приел, че уволнението на ищцата не е незаконно на твърдяните от същата основания. Посочено е, работодателят, чиято е доказателствената тежест, е установил в процеса по несъмнен начин липсата на качества у ищцата за ефективно изпълнение на работата. Прието е, че трите елемента на основанието по чл. 328 ал. 1 т. 5 КТ за прекратяване на трудовото правоотношение са: липса на качества на работника или служителя, неефективно изпълнение на работата и причинна връзка между тях. Наличието на посоченото основание за уволнение във всеки отделен случай се преценява конкретно и с оглед изискванията на възложената на работника или служителя трудова функция. След анализ на длъжностната характеристика за заеманата от ищцата длъжност, формулярите за оценка на изпълнението, констативни протоколи за проверка, докладна записка и свидетелските показания, съдът е приел, че е установена обективна липса на качества у ищцата като едно трайно състояние, имащо за последица неспособност да изпълнява резултатно възложената й трудова функция. Съдът е обсъдил свидетелските показания поотделно и в съвкупност с останалите писмени доказателства по делото, а относно констативните протоколи за извършени проверки от Р. е приел, че те установяват незадоволително равнище на справяне с работата, респ.съдържат конкретни факти и обстоятелства, обуславящи трайната липса на делови и професионални качества на ищцата за ефективно изпълнение на трудовата й функция.Съдът е приел, че заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328 ал. 1 т. 5 КТ е мотивирана – посочва какви качества служителката не притежава, че описаните в заповедта качества са необходими за ефективно изпълнение на възложената работа, както съобразно длъжностната характеристика, така и предвид характера на трудовите функции, включени в заеманата от нея длъжност. Направен е извод, че липсата на посочените от работодателя качества, както и причинната връзка между тази липса и лошото изпълнение на трудовите задължения, са установени от събраните по делото доказателства.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че въззивното решение на Пловдивския окръжен съд не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, тъй като сочените основания по чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК не се установяват.
В. решение по първия поставен въпрос за предпоставките на уволнителното основание по чл. 328 ал. 1 т. 5 КТ и за съдържанието на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на това основание не противоречи, а съответства на практиката на ВКС, вкл. и на приложената от жалбоподателката.
В атакуваното решение, както и в практиката на ВКС, е прието, че основанието по чл. 328 ал.1 т. 5 от КТ е безвиновно – изисква се обективна липса на качества за ефективно изпълнение на работата, която може да се дължи на недостатъчна образованост и подготовка, на липса на опит или природни дадености /схватливост, концентрация, сръчност, комуникативност и пр./. Липсата на качества трябва да е трайно за работника състояние /т.е., проявило се в един достатъчно продължителен период от време/, а не моментна и инцидентна проява на несправяне с работата, като в резултат на тази липса той не изпълнява или изпълнява лошо, неточно, частично трудовите си задължения. Обективно неизправното състояние на трудовото правоотношение е нетърпимо за работодателя. Това по настоящото дело е установил конкретно за ищцата и въззивният съд. В трайната си практика по новия и по отменения ГПК /Решение № 306/18.05.2010 г. по гр. д. № 1730/09 г. ІІІ г. о., Решение № 483/13.10.2009 г. по гр. д. № 5084/2008 г. ІІ г. о., Решение № 101/2010 г. по гр. д № 4035/2008 г. ІV г.о., Решение № 301/2011 по гр. д № 531/2010 г. ІV г.о. и Решение № 425/2011 по гр. д № 1966/2010 г. ІV г.о./ ВКС е приел, че законосъобразното прекратяване на трудовото правоотношение на посоченото по-горе основание изисква, освен задължението на работодателя да посочи и докаже точно какви качества, необходими за ефективно изпълнение на възложената работа липсват, но и същите да са в причинна връзка с неизпълнението на конкретни трудови задължения. Нито един от изводите на състава на въззивния съд в обжалваното решение не противоречи на приетото в цитираните решения на ВКС. Поради това следва да се приеме, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 2 ГПК.
Съгласно т.1 от ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС правен въпрос, който може да послужи като основание за допускане на касационно обжалване е само този, отговорът на който обуславя въззивното решение. В конкретния случай въпроси №2 и №3 от изложението на жалбоподателката не са били предмет на разглеждане нито в първоинстанционното, нито във въззивното производство и по тях съдът не се е произнасял. Поради това няма никакво значение дали тези въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, или по тях е налице противоречива практика на съдилищата, каквито основания за касационен контрол се изтъкват.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №1529/30.08.2013г. постановено по възз.гр. д. № 2393/2013г. на Пловдивския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.