1
1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 114
гр.София, 24.02.2020 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
деветнадесети февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 3993/ 2019 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. М. П. с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Търговищки окръжен съд № 114 от 12.07.2019 г. по гр.д.№ 184/ 2019 г., с което е потвърдено решение на Новопазарски районен съд по гр.д.№ 1503/ 2018 г. и по този начин са отхвърлени предявените от касатора против Окръжна прокуратура – Шумен искове, квалифицирани по чл.344 ал.1 т.1, т.2, т.3 и т.4 КТ – за признаване за незаконно и за отмяна на уволнението, извършено със заповед № РД-08 № 98/ 06.07.2018 г., за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „служител по сигурността на информацията” и за заплащане на обезщетение за оставане без работа за период 06.07.2018 г. – 28.11.2018 г. в размер 10 400,04 лв и за поправка на основанието за уволнение, вписано в трудовата книжка, като е разпределена отговорността за разноските по делото.
В приложено към касационната жалба изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК жалбоподателят поставя процесуалноправния въпрос „Следва ли съдът да обсъди в цялост събраните доказателства и доводите на страните?”, който счита за разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Освен това счита, че имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото материалноправните въпроси „Отговаря ли на изискванията на чл.195 КТ заповед, в която липсват ясно посочени фактически и правни основания за издаването й и не съществува връзка между посоченото нарушение и цитиран законов текст, по който се налага наказание?”; „Допустимо ли е относно недоказано нарушение на ЗСВ да се носи дисциплинарна отговорност по КТ и отговаря ли това на изискването на чл.46, ал.2 и 3 от Закона за нормативните актове?”; и „Може ли абстрактното обсъждане на общи категории без връзка с конкретен законов текст и при липса на нарушение на задълженията по длъжностна характеристика да се направи извод за извършено дисциплинарно нарушение?”. Освен това, без да формулира допълнителна обосновка, касаторът поддържа очевидна неправилност на обжалваното решение.
Ответната страна Окръжна прокуратура – Шумен оспорва жалбата. Моли касационното обжалване да не бъде допуснато, като поддържа, че по процесуалноправния въпрос въззивният съд се е произнесъл в съответствие с установената практика, а материалноправните въпроси счита за необуславящи. При условията на евентуалност излага и съображения за правилност на обжалваното решение.
Съдът намира жалбата за допустима, но не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване.
Въззивният съд приел за установено, че ищецът е работил по трудов договор в ответното учреждение от 19.12.2007 г., от 13.07.2016 е бил преназначен на длъжност „служител по сигурността на информацията”. В това си качество той работил по секретна преписка по досъдебно производство № 1376/ 2017 г. на РУП – Шумен и му станало известно името на лицето, по отношение на което се прилагат специални разузнавателни средства. Това лице впоследствие потърсило контакт с ищеца, който приел да се срещне и да разговаря с него. Впоследствие ищецът и разследваното лице осъществили няколко телефонни разговора, чието съдържание не е установено. По-късно същото лице доброволно предало мобилните телефони, от които осъществявало комуникацията си и при извършена експертиза било установено провеждането на разговори между него и ищеца. За това обстоятелство бил сигнализиран административният ръководител на Окръжна-прокуратура – Шумен, който наредил започването на дисциплинарно производство срещу ищеца. От същия били изискани обяснения и той не отрекъл, че се е срещал и е разговарял с разследваното лице, макар да е знаел за прилагането на специални разузнавателни средства срещу него и че не е уведомил за това прекия си ръководител. На 06.07.2018 г. административният ръководител издал заповед за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение” на ищеца, в която действията му били квалифицирани като злоупотреба с доверието на административния ръководител и уронване на престижа и доброто име на Окръжна прокуратура – Шумен. Като фактически обстоятелства било посочено, че нарушението се състои в съгласието му да се срещне и да контактува по телефона с лице, за което е знаел, че е разследвано и по отношение на което се използват специални разузнавателни средства, без да уведоми за тези си контакти административния ръководител. При тези фактически установявания от правна страна съдът извел, че уволнението на ищеца е законосъобразно. Приел, че той е злоупотребил с доверието на работодателя, защото от момента, в който разследваното лице е установило контакт с него, е следвало да преустанови срещата, а не да осъществява продължителна комуникация с него. По този начин ищецът създал впечатление у разследващите органи, че действията им са компрометирани от заемащ отговорна длъжност в прокуратурата служител. Съдът посочил, че за ищеца не е имало правно задължение да уведоми административния ръководител за контактите си с разследваното лице, но това е било желателно от етична гледна точка и има значение за отношенията на лоялност между работодател и работник. По останалите доводи на ищеца съдът посочил, че е без значение как работодателят е квалифицирал поведението на работника – като злоупотреба с доверието на работодателя или като уронване на доброто име на предприятието – защото по същество са изложени съображения в подкрепа на извършена злоупотреба с доверие. Отхвърлил и доводите, че наложеното наказание е несъразмерно тежко за констатираното нарушение, като посочил, че ищецът е изпълнявал важни функции в ответното учреждение и че връзката на лоялност между него и работодателя е безвъзвратно компрометирана.
С оглед тези мотиви на инстанцията по същество, процесуалноправният въпрос е обуславящ, но е разрешен в съответствие, а не в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Според тази практика съдът е длъжен да изложи мотиви по всички възражения на страните, направени във връзка с правни доводи, от които черпят своите права, както и събраните по искания на страните доказателства във връзка с техните доводи. Преценката на всички правно релевантни факти, от които произтича спорното право, както и обсъждането на всички събрани по надлежния процесуален ред доказателства във връзка с тези факти, съдът следва да отрази в мотивите си, като посочи въз основа на кои доказателства намира едни факти за установени, други за неустановени (решение № 27/ 02.02.2015 г. по гр.д.N 4265/ 2014 г., ІV г.о., ВКС и цитираните в него). Обжалваното решение е съобразено с така установената практика, поради което по процесуалноправния въпрос няма основание да бъде допуснато до касационен контрол.
Няма такова основание и по материалноправния въпрос „Отговаря ли на изискванията на чл.195 КТ заповед, в която липсват ясно посочени фактически и правни основания за издаването й и не съществува връзка между посоченото нарушение и цитиран законов текст, по който се налага наказание?”. Той няма претендираното от касатора значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, защото по разрешаването му има установена практика, която не се нуждае от осъвременяване или промяна. Според тази практика, когато работодателят издава заповед за уволнение, той трябва да посочи в нея фактите и обстоятелствата, от които произтича правото му и съответния текст на закона, който го урежда. Основание за прекратяване на трудовото правоотношение са фактите и обстоятелствата, които пораждат съответното право за работодателя (решение № 258/ 23.09.2013 г. по гр.д. № 1231/ 2012 г., ІV г.о. и цитираните в него) и когато те са посочени, заповедта е надлежно мотивирана. Не е изключено работодателят да направи грешка при правната квалификация, но това не опорочава заповедта за уволнение, тъй като съдът е длъжен сам служебно да определи вярната правна квалификация на спорното материално право. Съдът трябва да признае прекратяването на трудовото правоотношение за законно, ако твърдяните факти за наличие на съответното основание са се осъществили. Ако в заповедта за уволнение тези факти и обстоятелства са посочени по разбираем за работника начин, включително и чрез позоваването на известни на работника обстоятелства и документи, изискването за мотивираност на заповедта е спазено (решение № 177/ 11.07.2012 г. по гр.д.№ 193/ 2011 г., IV г.о., ВКС и цитираните в него).
Останалите материалноправни въпроси са необуславящи. Съдът не е разрешавал въпрос допустимо ли е относно недоказано нарушение на ЗСВ да се носи дисциплинарна отговорност по КТ, а е посочил, че не установява извършено нарушение на ЗСВ. Нарушението, за което съдът е счел уволнението за законосъобразно, произтича от задълженията на заеманата от ищеца длъжност, а не от законово вменени задължения от ЗСВ. Съдът не е извършил абстрактно обсъждане на общи категории, а е приел извършено дисциплинарно нарушение въз основа на длъжностните задължения, които носи служителят по сигурността на информацията в органите на прокуратурата при възможен конфликт на интереси.
Затова по поставените правни въпроси касационният съд намира, че не са налице основанията по чл.280 ал.1 ГПК. Не е налице и основанието по чл.280 ал.2 пр.3 ГПК. Във фазата по допускане на жалбата Върховният касационен съд не може да проверява съществуват ли пороци на обжалвания въззивен съдебен акт, той може да направи извод за възможната му очевидна му неправилност изхождайки от самия акт и въз основа на достатъчна аргументираност на изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК. В случая жалбоподателят не формулира в изложенията си твърдения, различни от правните въпроси, които е поставил. Доколкото част от тези въпроси са необуславящи, а обуславящите са разрешени в съответствие с установената от Върховния касационен съд практика, постановеното решение не може да се окачестви като очевидно неправилно.
По изложените съображения съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Търговищки окръжен съд № 114 от 12.07.2019 г. по гр.д.№ 184/ 2019 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: