1
Р Е Ш Е Н И Е
№ 114
гр. София, 27.06.2012 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в открито съдебно заседание на деветнадесети юни през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при участието на секретаря София Симеонова, като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 1194 по описа за 2011г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. 47, т. 2 и т. 4 ЗМТА за отмяна на решение № 387 от 30.04.2009г. по арбитражно дело № 387/2009г. на арбитър Б. Г..
Ищцата М. П. В. от [населено място] поддържа становище, че са налице основания за отмяна на посоченото арбитражно решение, с което е осъдена да заплати на [фирма], [населено място] сумата 3 984,78 лв. със законната лихва от постановяване на решението до окончателното погасяване на задължението и сумата 100 лв. – разноски по арбитражното производство. Релевира следните твърдения: арбитражното споразумение в т. 18 от Общите условия е недействително, в хипотезата на абсолютна нищожност съгласно чл. 146, ал. 1 и ал. 2 З. във връзка с чл. 143, т. 16 и т. 18 З.; клаузата, регламентираща връчването /т. 18.4 от Общите условия/ е неравноправна; ищцата не е била уведомена за подадената срещу нея искова молба и за образуваното арбитражно производство; поради независещи от нея причини не е могла да вземе участие в производството; предвиденият 5-дневен срок за разглеждане на арбитражното дело е изключително кратък поради това, че не съществува фактическа възможност в този срок да бъдат предприети действия за защита на интересите на страната; към датата на сключване на договора за заем ищцата е живеела и е била адресно регистрирана на друг адрес, за който кредиторът е бил уведомен – [населено място], [улица]. Ищцата моли арбитражното решение да бъде отменено, издаденият изпълнителен лист да бъде обезсилен и претендира присъждане на направените за настоящото производство разноски.
Ответникът [фирма], [населено място] инвокира възражение за недопустимост на молбата за отмяна на арбитражното решение поради подаването й след изтичане на преклузивния 3-месечен срок по чл. 48, ал. 1 ЗМТА. Твърди, че арбитражното решение е изпратено на ищцата от арбитър Б. Г. с товарителница № 1000001033231 от 17.10.2009г. чрез [фирма] на посочения в договора за револвиращ заем адрес, получателят е отсъствал от адреса, поради което съгласно чл. 18.4 от Общите условия към договора за револвиращ заем и чл. 32, ал. 1 ЗМТА следва да се счита, че арбитражното решение е връчено на ищцата на 21.10.2009г. Ответникът оспорва молбата и прави възражение за нейната неоснователност поради това, че не са допуснати твърдените нарушения при постановяване на арбитражното решение, като излага следните съображения: арбитражното споразумение в т. 18 от Общите условия не представлява неравноправна клауза, тъй като ищцата е запозната с Общите условия, посочената клауза не злепоставя интереса на потребителя, в ОУ са определени няколко арбитри, арбитражната процедура е изчерпателно уговорена; ищцата е пропуснала да оспори компетентността на арбитража съобразно чл. 20 ЗМТА; ищцата е имала възможност да се запознае с Общите условия и ако същите не я удовлетворяват, да се откаже от договора съгласно чл. 19.5 от ОУ; видно от товарителница № 1000000679975 и удостоверение изх. № 18734/13.12.2011г. на [фирма], на посочения от ищцата в договора за револвиращ заем адрес са изпратени документи по арбитражното дело, направени са опити за разнос на 15.04.2009г. и 16.04.2009г., но не са доставени поради „отсъствие на получателя”, поради което съгласно т. 18.4 от Общите условия следва да се приеме, че ищцата е уведомена за образуваното арбитражно дело. Ответникът моли исковата молба да се остави без разглеждане като процесуално недопустима, евентуално без уважение като неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди събраните доказателства и доводи на страните съобразно разпоредбата на чл. 235 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта на иска:
Искът е процесуално допустим, тъй като е предявен от надлежна страна в рамките на преклузивния тримесечен срок по чл. 48, ал. 1 ЗМТА. От приложената по делото товарителница № 1000001033231, издадена от куриерска служба „Е. – Експрес“, в която е посочено, че пратката съдържа решение по арбитражно дело 387/2009г., и писмо изх. № 19044/10.01.2012г. на „Е. – Експрес“ се установява, че на 19.10.2009г., 20.10.2009г. и 21.10.2009г. са направени няколко неуспешни опита за връчване на пратката, но доставка не е извършена поради „отсъствие на получател“. Неоснователно е възражението на ответника, че арбитражното решение следва да се счита редовно връчено съгласно клаузата на чл. 18.4. от Общите условия на [фирма] към договор зареволвиращ заем за физически лица, представляващ неразделна част от сключения между страните договор от 21.04.2008г. /№ 4887/21.04.2008г./. В тази клауза страните изрично са уредили реда за връчване на призовки и съобщения в арбитражното производство, като са се споразумели, че избраният арбитър има право да връчва документацията на посочените в договора за кредит адреси; призовките и съобщенията в арбитражното производство се изпращат на клиента на посочения в договора адрес, на последния адрес, за който клиентът след сключването на договора е уведомил кредитора и се считат за получени след изтичане на петия работен ден от деня на изпращането им от страна на арбитъра. Фикцията за получаване на призовките и съобщенията е предвидена и за случаите, когато в известието за доставяне е отбелязано, че не са получени поради това, че са отказани/не са приети, не са потърсени, адресатът е заминал, преместен е на друг адрес, адресът не съществува вече, непознат е или адресът е недостатъчен.
Доколкото в товарителницата /препоръчаната пратка/ изобщо не е посочена причината за недоставяне, а в писмо изх. № 19044/10.01.2012г. на „Е. – Експрес“ като причина за неуспешната доставка е отразено „отсъствие на получател“, каквато хипотеза не е уредена в чл. 18.4 от Общите условия, в настоящия случай посочената фикция е неприложима. Поради това съдебният състав приема, че тримесечният срок по чл. 48, ал. 1 ЗМТА е започнал да тече от връчване на поканата за доброволно изпълнение на 03.09.2011г., когато ищцата е узнала за арбитражното решение. Дори да се приеме, че ищцата е узнала за процесното решение по-рано с налагане на запора /26.08.2011г./, то изчисляван от тази дата, тримесечният срок за предявяване на иска по чл. 47 ЗМТА също е спазен. Следователно искът е допустим, поради което подлежи на разглеждане по същество.
По основателността на иска:
Не е налице твърдяното основание за отмяна по чл. 47, т. 2 ЗМТА.
Според ищцата арбитражното споразумение в т. 18 от Общите условия е недействително, в хипотезата на абсолютна нищожност съгласно чл. 146, ал. 1 и ал. 2 З. във връзка с чл. 143, т. 16 и т. 18 З.. Твърди, че клаузата по чл. 18.4 от Общите условия, регламентираща връчването, е неравноправна. Релевираните в исковата молба твърдения и доводи относно недействителността на посочените клаузи са неоснователни.
Разпоредбата на чл. 143, т. 16 и т. 18 З. определя като неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като изключва или възпрепятства правото на предявяване на иск или използването на други средства от страна на потребителя за решаването на спора, включително задължава потребителя да се обръща изключително към определен арбитражен съд, който не е предвиден по закон, ограничава необосновано средствата за доказване, с които потребителят разполага, или му налага тежестта на доказване, която съгласно приложимото право би трябвало да бъде за сметка на другата страна по договора /т. 16/ и поставя други подобни условия /т. 18/. Арбитражната клауза и клаузата, регламентираща връчване на съобщения и документи, не са неравноправни, тъй като не са във вреда на ищцата, нито изключват или препятстват правото на защита, не ограничават средствата за доказване и не предвиждат обръщане към арбитраж, който не е предвиден по закон. Разпоредбата на чл. 4 ЗМТА във връзка с § 3 ПЗР на ЗМТА допуска сключване на арбитражни клаузи, които уреждат разглеждане на спора от арбитраж – постоянна институция или арбитраж ад хок за конкретния спор, а съобразно чл. 24 ЗМТА страните могат да се споразумеят за процедурата, която арбитражният съд трябва да спазва при водене на делото. Клаузите на чл. 18.1 и 18.4 от Общите условия не са в противоречие с посочените разпоредби, нито са неравноправни по смисъла на чл. 143, т. 16 и т. 18 З. и чл. 146, ал. 1 и ал. 2 З., тъй като, от една страна учредяване на арбитраж ад хок е допустим, а от друга страна, са определени няколко арбитри, към които може да бъде отнесен конкретният спор. Уговореният начин на призоваване като част от процедурата по водене на арбитражното дело съответства на чл. 24 ЗМТА, която процедура предвижда възможност всяка страна да защити своите права в арбитражното производство.
Съставът на ВКС, ТК, Второ отделение намира, че е налице основанието за отмяна по чл. 47, т. 4 ЗМТА.
Твърдението и доводът на ищцата, че не е била надлежно уведомена за исковата молба и за образуваното срещу нея производство по арб. дело № 387/2009г. и че не й е връчен препис от исковата молба, които обстоятелства са довели до невъзможността й за участие в същото, са основателни.
От доказателствата по делото се установява, че арбитър Б. Г. е изпратила до ответницата М. П. В. на адрес [населено място], [улица], ап. 28 само призовка по арбитражно дело № 387/2009г., без искова молба. Изпращането на призовката е извършено чрез куриерска фирма „Е. – Експрес“, за което е издадена товарителница № 1000000679975/14.04.2009г. Направени са два неуспешни опита за разнос – на 15.04.2009г. и 16.04.2009г. и пратката е върната в офис П. с причина „отсъствие на получател“, след което пристига в офис Р. за унищожение по разпореждане на подател.
При тези доказателства следва да се приеме, че ищцата М. П. В. /ответник по арбитражното дело/ не е била уведомена за заведеното срещу нея арбитражно дело, не й е връчен препис от исковата молба с доказателствата, поради което същата не е могла да вземе участие в производството по това дело и да организира защитата си срещу предявения иск, включително да заяви становище по иска и да ангажира съответни доказателства. Поради това, че в товарителницата не е посочена причината за недоставяне на пратката, и с оглед факта, че не е налице някоя от хипотезите на чл. 18.4 от Общите условия към договора, при които призовката следва да се счита за редовно връчена, се налага изводът, че арбитражното решение следва да бъде отменено на основание чл. 47, т. 4 ЗМТА. Посочената в писмото на „Е. – Експрес“ причина „отсъствие на получател“ не попада в изброените в чл. 18.4 от Общите условия хипотези, не би могла да се приравни на „заминаване“ или „преместване“ на адресата, а „опит за разнос“ не се покрива с „опит за предаване“ по смисъла на чл. 32 ЗМТА.
На основание чл. 31 във връзка с чл. 27 ЗМТА, приложим субсидиарно по силата на чл. 18.6 от Общите условия, на ответната страна по арбитражното дело е следвало да бъде изпратен и препис от исковата молба и доказателствата към нея, за да бъде осигурена възможност за отговор и ангажиране на доказателства. Това императивно изискване не е изпълнено. Видно от горепосочената товарителница, пратката е съдържала само призовка, но не и препис от исковата молба и приложенията към нея. Не може да бъде удостоверено и съдържанието на призовката, тъй като такава липсва в кориците на изпратеното от арбитър Б. Г. арбитражно дело.
По тези съображения съставът на ВКС приема, че връчването не е осъществено съобразно уговорките в Общите условия към договора за револвиращ кредит. Ищцата по настоящия иск не е надлежно уведомена за арбитражното производство и не е могла да участва в същото. Налице е основанието по чл. 47, т. 4 ЗМТА за отмяна на процесното арбитражно решение и връщане на делото на арбитъра за ново разглеждане съгласно чл. 49 ЗМТА.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът трябва да заплати на ищцата сумата 500 лв. – разноски за настоящото производство и на основание чл. 78, ал. 6 във връзка с чл. 83, ал. 2 ГПК държавна такса в размер 159,39 лв. Разноси на ответника не се дължат.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ на основание чл. 47, т. 4 ЗМТА решение № 387 от 30.04.2009г. по арбитражно дело № 387/2009г. на арбитър Б. Г..
ВРЪЩА делото на арбитър Б. Г. за ново разглеждане.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място],[жк], [улица], [жилищен адрес] да заплати на М. П. В. със съдебен адрес [населено място], [улица], ет. 2, ап. 7 на основание чл. 78, ал. 1 ГГПК сумата 500 лв. /петстотин лева/ – разноски за съдебното производство, а по сметка на ВКС държавна такса в размер 159,39 лв. /сто петдесет и девет лева и тридесет и девет стотинки/ на основание чл. 78, ал. 6 във връзка с чл. 83, ал. 2 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.