О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 114
София, 27. 07. 2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на тридесет и първи май две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 1864/2009 година.
Производството е по чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. П. П.,С. А. К.,П. А. П.,Р. А. К. и Й. А. П., приподписана от адв. З. Т. , против въззивно решение № 461 от 06.07.2009 г. по гр.д. № 344/2009 г. по описа на Софийски окръжен съд, потвърждаващо решение от 20.07.2007 г. по гр.д. № 371/2005 г. по описа на С. районен съд, с което е отхвърлен предявения от касаторите иск с правно основание чл.14 ал.4 ЗСПЗЗ срещу Е. С. М.,Й. С. Т.,И. Д. Г.,Р. Д. Т. и Г. С. Т. за признаване за установено,че са собственици по давностно владение и наследство от А. С. П. на земеделски имот,представляващ нива с площ от 0,900 дка,находяща се в м.”Ф”,землището на с. Б.,Софийска област,при граници и съседи: Александър А. Т. ,Никола С. /починал/,Димитър А. С. и път .
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че е налице основанието по чл.280, ал.1 т.1 ГПК,тъй като в обжалваното решение съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос,касаещ правото на собственост върху недвижим имот,към един минал момент – образуването на ТКЗС в с. Б. през 1957 год.м противоречие с практиката на ВКС – ТР № 1/1997 год. на ОСГК.
Ответниците по касация не са депозирали писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на І г.о., като разгледа доводите на страните и съгласно данните по делото,намира,че не следва да се произнася по наличието на основанията за допускане на касационното обжалване,тъй като касационната жалба е процесуално недопустима.
Разпоредбата на чл.280 ал.2 ГПК изключва от касационно обжалване решения на въззивния съд,по които обжалваемия интерес е под 1000 лв. Вещните искове са оценяеми съгласно чл.69 ГПК и цената им се определя според данъчната оценка,а ако няма такава – според пазарната цена на вещното право,т.е.и обжалваемия интерес по смисъла на чл.280 ал.2 ГПК се определя по този критерий. Искът по чл.14 ал.4 ЗСПЗЗ има за предмет установяване на правото на собственост към минал момент,но по същество той е част от реституционното производство на земеделските земи. Ето защо както цената на иска,така и обжалваемия интерес следва да се определи по цените към настоящия момент. В разглеждания случаи от представеното удостоверение за данъчна оценка на ТДД София – Област/лист 21 от първоинстанционното производство/ се установява,че данъчната оценка на земеделския имот – нива от 900 кв.м. дка е 6,80 лв. Касоторите не са представили експертна оценка за определяне на пазарната стойност на имота,за да се приеме,че независимо от размера на данъчната оценка,обжалваемия интерес е над 1000 лв./в случай ,че пазарната стойност е над 1000 лв./и касационното обжалване е допустимо.
Следователно налице е изключението на чл.280 ал.2 ГПК и касационното обжалване е недопустимо,поради което подадената касационна жалба следва да се остави без разглеждане.
Водим от горните съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на С. П. П.,С. А. К.,П. А. П.,Р. А. К. и Й. А. П., приподписана от адв. З. Т. , против въззивно решение № 461 от 06.07.2009 г. по гр.д. № 344/2009 г. по описа на Софийски окръжен съд.
Определението може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението пред друг тричленен състав на ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :