О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 114
гр.София, 28.01.2015г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми януари, две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател ВЕСКА РАЙЧЕВА:
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N6129 описа на ВКС за 2014 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288, ал.1 ГПК.
Обжалвано е решение от 27.06.2014г. по гр.д.№720/2014г., в частта му с която ОС Бургас е отхвърлил иск с правно основание чл.59 ЗЗД.
Жалбоподателят –„О. с. на ТПК”, чрез процесуалния си представител поддържа, че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното приложение на закона и развитие на правото.
Ответникът – [фирма], в писмено становище, чрез процесуалния си представител поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е отменил решението на първата инстанция в В ЧАСТТА МУ, с която [фирма], , е осъден да заплати на К. „О. с. на Т.-п. к. – Б., сумата от 8 701 лв, представляваща обезщетение по чл.59 от ЗЗД за ползване без основание през периода от 09.06.2008 г. до 29.08.2012 г. на следния недвижим имот, изключителна собственост на ищеца: рампа към първи етаж на триетажна сграда [населено място], находяща се в южната част на съсобствен поземлен имот [населено място], и законна лихва върху главницата, считано от завеждането на делото на 12.04.2013 г. до окончателно изплащане, КАКТО И съдебно-деловодни разноски за първата инстанция над сумата от 1 672,37 лв до присъдения размер от 2 569,24 лв, е отхвърлил иска на К. „О. с. на Т.-п. к. – Б.”, за осъждане на „С. и” да заплати на ищеца сумата от 8 701 лв, представляваща обезщетение по чл.59 от ЗЗД.
Като е отвърдил първоинстанционното решение в останалата му част съдът е осъдил дружеството за заплати на кооперацията сумата от 11 443 лв, представляваща обезщетение за лишаване от право на ползване по чл.31, ал.2 от ЗС през периода от 09.06.2008 г. до 29.08.2012 г. на реална част от съсобствения на страните поземлен имот; сумата от 3 542,64 лв – мораторна лихва, дължима за периода от 25.03.2010 г. до 25.03.2013 г. върху главницата от 11 443 лв, ведно със законната лихва върху главницата, считано от завеждането на делото на 12.04.2013 г. до окончателно изплащане, както и сумата от 2 569,24 лв, представляваща съдебно-деловодни разноски. В тази част решението като необжалвано е влязло в законна сила.
Прието е за установено от представените нотариални актове, че страните са съсобственици в недвижим имот ПИ с идентификатор 07079.604.55 по КК на [населено място], където жалбоподателят – ищец е собственик на 2/3 ид.части от терена и на І и ІІ етаж от триетажната сграда в имота, а ответникът – на 1/3 ид.част от терена и на третия етаж от триетажната сграда, като изрично е посочено в нот.акт № 49/1997 г., с който ответното дружество е закупило имота, че има право на преминаване през първия етаж на сградата само за ползване на двата асансьора, както и че придобива по 1/3 ид.ч. от общите части на сградата и от изрично посочените подобрения в имота.
Установено е също така от представеното решение от 24.02.2009 г. по гр.д.623/2008 г. на Б., че на основание чл.32, ал.2 ЗС, ползването на процесния недвижим имот (по-конкретно – на незастроената част от имота) е било разпределено между съсобствениците [фирма] и КС „ОС на ТПК“, както и между [фирма] (собственик на сграда в имота), съобразно скицата към вариант първи от заключението на вещото лице по СТЕ, обявена за неразделна част от решението, като на [фирма] е предоставено ползването на 559,28 кв.м. от незастроената площ, намиращи се около сграда № 3 и пристройките до вътрешния път и в югоизточния ъгъл; а на КС „ОС на ТПК“ е предоставено ползването на 2 024,59 кв.м. от незастроената площ, намиращи се на изток от вътрешния път и част от 1 900 кв.м. около сградите е предназначена за обслужващи и прилежащи площи. Прието е, че е налице е сила на присъдено нещо на влязлото в сила решение № 213 от 07.07.2010 г. по гр.д.667/2009 г. по описа на БОС, по отношение на обстоятелството, че ответникът неправомерно е препятствал достъпа на ищеца до процесната рампа, както и до 1 783 кв.м. незастроена част от дворното място.
Съдът е счел, че предназначението на рампата се установява от заключението по приетата по делото пред първата инстанция съдебно-техническа експертиза, а именно , че същата като обслужваща първия етаж от сградата, представлява принадлежност към самостоятелния обект, който обслужва, но вещото лице посочва, че рампата е с функция товаро-разтоварна дейност за първия етаж, но също така „част от нея служи за товаро-разтоварна площадка пред асансьора, обслужващ ответника“ (т.5.2.1. от заключението).
При така установените обстоятелства съдът е приел, че процесната рампа има характера на обща част на сградата по предназначението си, поради което предявеният от ищеца иск за обезщетение за ползването й без основание от ответника (с правно основание чл.59 от ЗЗД) е допустим, но неоснователен. Поради обстоятелството, че рампата, като обща част на етажната собственост по предназначението си, е съсобствена на всички собственици на обекти в етажната собственост, неоснователно е твърдението на ищеца, че рампата е ползвана от ответника без правно основание и искът с правно основание чл.59 ЗЗД е отхвърлен.
В изложение по чл.283, ал.4 ГПК жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа, че с решението е даден отгвор на правни въпроси от значение за спора: при уважен иск по чл.109 ЗС, ако ответникът не е направил възражение против правата на собственост на ищеца формира ли се сила на присъдено нещо за принадлежността на правото на собственост, ако дадена част от сградата е посочена в придобивния нотариален акт като предадена в собственост само към единия от етажите, а другият съсобственик има право само на преминаване, възниква ли за собственика, към етажа на който тази част е предадена, право на собственост по чл.38, ал.2 ЗС. Поддържа, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК. Представя решение от 02.10.2008г. по гр.д.№4821/2007г.,V г.о. на ВКС, в което е прието, че общи на всички съсобсвеници са частите от сграда, които по предназначението си служат за общо ползуване, решение от 21.01.2010г. по гр.д.№235/2008г., І г.о. на ВКС, в което е прието, че чл.38, ал.2 ЗС допуска обща по предназначение част да се обособи за ползуване само от някои от собствениците, ако е постигнато общо съгласие на етажните собственици, решение от 04.07.2006г. по гр.д.№745/2005г .,ІV г.о. на ВКС, в което е прието, че промяна на предназначението по чл.38, ал.2 ЗС можа да стане по съгласие на всички съсобственици, решение от 15.10.2010г. по гр.д.№4522/2008г., ІІІ г.о. на ВКС, в което е прието, че с реванцикационния иск ищецът следва да установи правото си на собственост
С оглед на така изложените съображения Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение по поставения от жалбоподателя въпрос за това ако дадена част от сградата е посочена в придобивния нотариален акт като предадена в собственост само към единия от етажите, а другият съсобственик има право само на преминаване, възниква ли за собственика, към етажа на който тази част е предадена, право на собственост по чл.38, ал.2 ЗС. На същият съдът е дал отговор в съответствие с практиката на ВКС, включително и посочената такава от жалбоподателя, както и в съответствие с разясненията на ТР 34/83 год. на ОСГК на ВС, които не са загубили своето действие. В същата се приема, че предназначението на обща част, с оглед обема и характера й, може да се промени при условия, допустими от закона, и при спазване на законните изисквания, като промяната може да се извърши със съгласието на всички етажни собственици – изрично или мълчаливо, с фактически или правни действия, с договор за доброволна делба (не и съдебна), и във всички случаи с преразпределяне на идеалните части от общите части на сградата, така че да се предадат полагащите се съобразно чл.40, ал.1 ЗС за новосъздаваните самостоятелни обекти. В случая по делото не са представени доказателства, от които да се направи извода, че етажните собственици са постигнали такава уговорка за процесната рампа.
Така установената практика не е неправилна поради което не е налице основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Въпросът за това при уважен иск по чл.109 ЗС, ако ответникът не е направил възражение против правата на собственост на ищеца, формира ли се сила на присъдено нещо за принадлежността на правото на собственост, не е разглеждан от въззивния съд, поради което същият не съставлява общо основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК и даденото разяснение в т.1 от ТР№1/2009г. ОСГК ТК на ВКС.
На основание чл.78, ал.3 ГПК жалбоподателя следва да заплати на ответника направените по делото разноски в размер на 500 лева.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 27.06.2014г. по гр.д.№720/2014г., в частта му с която ОС Бургас е отхвърлил иск с правно основание чл.59 ЗЗД.
ОСЪЖДА –„О. с. на ТПК” да заплати нва [фирма] сумата 500 лева разноски пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: