2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 114
Софияq 29.02.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и шести февруари две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Е. ЧАНАЧЕВА
АННА БАЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
ч.т.д. дело № 247/ 2016 год.
Производството е по чл. 274 ал. 3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на Н. М. Н. – от [населено място], чрез адв. Н. Х. М. срещу Определение № 2200 от 10.08.2015 г. по ч.гр.д. № 2845/ 2015 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено Определение №2882 от 22.04.2015 г. по т.д.№ 2134/ 2012 г. на СГС, с което е прекратено производството по делото по исковете на Н. М. Н. срещу ПП ”Зелена партия” за нищожност/ недопустимост на вписани по партидата на партията обстоятелства въз основа на Решение № 122/29.07.2011 г. по т.д.№690/ 2011 г. на ВКС, евентуално за установяване вписване на несъществуващи обстоятелства, настъпили следствие проведен на 29.08.2009 г. Пети конгрес на ПП ”Зелена партия”, както и искове да се заличат вписаните обстоятелства, да се отмени и обезсили вписването, и не е уважено искането за отправяне преюдициално запитване до Съда на ЕО.
В частната жалба жалбоподателят прави оплакване, че определението е постановено при грубо нарушение на чл. 6 от ЕКЗПЧОС и чл. 47 от Х. за основните права в ЕС, тъй като не е проведено публично съдебно заседание и не му е дадена възможност да упражни правото на защита; че е неправилно и необосновано, постановено при непълнота на доказателствата. Твърди, че е налице отказ от правосъдие, в резултат на неправомерен извънпроцесуален натиск, произтичащ от мафията – след провеждане на Пети извънреден конгрес на ПП ”Зелена партия – Български зелени” на 28.08.2009 г., на който е изключен А. К. и неговите трима клакьори и е избрано ново ръководство, мафията и инфлантрирани от нея съдии започват да възпрепятстват съдебната регистрация на новото ръководство и да търсят способи да извършат неправомерна регистрация за запазване на наложеното от мафията през 1989 г. статукво; по т.д.№ 2134/2012 г. са налице предпоставките да бъдат събрани всички доказателства и предявените искове са основателни, затова последният ход на мафията е да осигури недопустим отказ от правосъдие. Жалбоподателят поставя въпроси, които счита, че са илюстрация на манипулирането на обществено-икономическия живот по указан от мафията модел на имитиране на псевдодемокрация и псевдопартия; прави оплакване за недопустимост на определението, тъй като и двете съдебни инстанции не са се произнесли по предявените три алтернативни иска, които подробно сочи, и обосновава основателността им – истинските легитимни решения са приети от Пети (извънреден) конгрес на Партията, състоял се на 28.08. 2009 г. в к.к.”Б.”, вместо които в регистъра на ПП са вписани решения, каквито никога не са приемани от Пети партиен конгрес, състоял се в [населено място]. Обосновава, че въззивният съд не се е съобразил с постановените определения по ч.т.д.№ 161/2014 г. на САС и по ч.т.д. №3655/2014 г. на ВКС, като посоченото от въззивния съд Р.№100/01. 07.2014 г. по т.д.№ 4309/2013 г. на ВКС, ТК е неотносимо към предмета на делото – така въззивният съд не се е произнесъл по предявените искове, което налага обезсилване на определението.
По съображения, че определението противоречи на ТР№1/06. 12.2002 г. по тълк.д.№1/ 2002 г. на ВКС, ОСГК, с което е прието, че заличаване на вписването при предявен иск по чл. 604 ГПК, е елемент от правната последица на постановеното съдебно решение и с оглед задълженията на съда да се произнесе по предявените искове, счита, че съдът не е съобразил определенията по ч.т.д.№ 161/2014 г. на САС и по ч.т.д.№3655/2014 г. на ВКС, в които е указано да продължат процесуалните действия, което е в нарушение на Р.№38/24.04.2012 г. по т.д.№8/2011 г. на ВКС,на Р.№87/02.08.2013 г. по т.д.№68/2012 г. на ВКС и на Р.№35/20.04.2010 г. по т.д. №564/ 2009 г. на ВКС. По съображения, че съдът не е анализирал доводите в частната жалба, което ако беше извършил, щеше да стигне до други правни изводи, в която връзка пояснява предявените искове, предмета на доказване, вписаните решения, нарушенията на съда, извършения отказ от правосъдие, неправилното прекратяване на делото, неизпълнението от съда на указанията, дадени от АС и ВКС за събиране на доказателства и разглеждане на исковете, жалбоподателят аргументира, че съдебният състав се опитва да предрешава делото, като сочи правната квалификация на иска, което е в противоречие със съдебната практика за задължението на съда да се произнесе по всички предявени искови молби.
Жалбоподателят прави оплакване за игнориране на доказателствата и изопачаване предмета на исковата молба, за липса на мотиви в противоречие с константната практика на ВКС – Р. № 1488/08.11.999 г. по гр.д. № 814/99 г. на V г.о., Р.№707/17.03.1977 г. по гр.д.№3417/1976 г. на ІІ г.о.,Р.№752/18.11.1988г.на ІІІ г.о.,Р.№129/ 05.03.1986 г. по гр.д.№ 682/1985 г. на І г.о.; за необсъждане доводите относно правния интерес и правната необходимост от предявяване на положителен установителен иск; за грубо нарушение на Правото на ЕС и на Международното право; за отказ от правосъдие. Излага подробно оплакване, че е нарушен чл. 6 ал.1 и чл.13 ЕКЗПЧОС и чл. 47 от Х. за основните права в ЕС, изискващи съдът да се произнесе с решение по отношение на основателността на иска.
Прави искане на основание чл. 267 ал. 3 от Договора за функциониране на ЕС и чл. 269 ал. 3 ГПК, ВКС да отправи до Съда на ЕО в Л. преюдициално запитване относно тълкуването на чл. 47 от Х. на основните права в ЕС и по – специално: 1) Задължени ли са националните съдилища да провеждат публичен процес по жалби срещу съдебни актове, с които се прекратява производство по иска против един от ответниците; 2)Твърдение на въззивния съд, че не подлежат на разглеждане правни спорове от неправомерно вписване в Регистъра на ПП, вместо което са вписани неверни обстоятелства, противоречи ли на чл. 47 от Х.; 3) Политическите права, включително и правото на политическо сдружаване по смисъла на чл.12 от Х. за основните права в ЕС, подлежат ли на съдебна защита по чл. 47 от Х.; 4) Съдебни решения, постановени по правен спор относно изопачаване на обективната истина и на решенията на членовете на политическа партия имат ли задължителна сила за националната държава и представляват ли основание за съответно изменение или отмяна на охранителен акт, постановен в регистърно производство; 5) Задължена ли е българската държава предварително да обяви имената на членовете на съдебен състав, на който възлага разглеждането на делото, включително и за да даде възможност на страните да искат отстраняване на членове на състава, които не представляват „независим и безпристрастен съд” по смисъла на чл. 47 от Х. на основните права в ЕС; 6) Правната норма на чл.12 и чл. 47 от Х. задължават ли националната държава да проведе исков състезателен процес, когато е сезиран националният съд от граждани за нарушаване на политически права, включително и на правото на сдружаване в политически партии; 7) Има ли право гражданинът на ЕС на ефикасни правни средства на съдебна защита, когато неговите политически права са нарушавани от няколко физически лица в съучастие с длъжностни лица и се извършва неправомерна подмяна на ръководните органи на политическата партия; 8) Има ли право на съдебна защита член на политическа партия в ЕС и разполага ли с право да бъде постановено съдебно решение по отношение на правонарушителите.
В Изложение на основанията за касационно обжалване частният жалбоподател поддържа, че определението е недопустимо, като постановено по иск, какъвто не е предявен, и при коренно различен действителен предмет на иска; в която връзка описва предявените искове, основанията, на които почиват; поддържа доводи за нищожност на вписването; за недопустимост на регистърното решение, за вписване на обстоятелства, каквито никога не са приемани от надлежни партийни органи; за провеждане на Пети извънреден Конгрес на 02.08.2009 г. в к.к.”Б.” и непровеждане такъв в [населено място]; за нищожност на Р.№122/29.07. 2011 г. по т.д.№690/2011 г. на ВКС; за неправилност на обжалвания съдебен акт.
В р.ІІ поддържа, че определението е постановено при грубо нарушение на практиката на ВКС по въпроса вписаните мними (неприети) решения на органи на Партия, представляват ли вписване на несъществуващи и неосъществени обстоятелства и длъжен ли е съдът да установи това и да заличи вписването – обосновава, че е налице порочно вписване, което следва да се установи по реда, установен в чл. 604 ГПК ред, в който смисъл е съдебната практика на ВКС: Р.№138/24.04.2012 г. по т.д.№8/2011 г., Р.№87/02.08.2013 г. по т.д.№68/2012 г.,Р.№35/20.04.2010 г. по т.д.№ 564/2009 г. По въпроса: длъжен ли е съдът да мотивира решението си и да обсъди доводите на страната, поддържа, че е решен в противоречие с постановените от ВКС:Р.№1488/09.11.1999 г. по гр.д. № 814/1999 г. на V г.о., Р.№ 707/17.03.1977 г. по гр.д.№3417/1976 г. на ІІ г.о., Р.№752/18.11.1998 г. на ІІІ г.о.,Р.№129/05.03.1986 г. по гр.д. №682/ 1985г. на І г.о. По въпроса за смесването на материалноправната с процесуалната легитимация и извършения отказ от правосъдие, жалбоподателят твърди, че е налице противоречие с Р.№660/04.07.2007 г. по гр.д. № 17 2006 г. на ВКС,ІV г.о., Р.№152/14. 02.1986 г. по гр.д.№976/1985 г. на ВКС,ІІ г.о.,Р.№2196/ 20.09.1956 г. по гр.д. № 4019/1956 г. на ВКС, ІV г.о. По въпроса за игнориране от въззивния съд на твърдения в исковата молба и доказателствата, за изопачаване и извращаване във вреда на ищеца на останалите, като обсъжда допуснатите нарушения, жалбоподателят поддържа, че това са съществени процесуални нарушения, основания за отмяна по чл. 352 НПК, за което сочи практика по посочените НОХД на ВКС.
В р. ІІІ частният жалбоподател поддържа, че по въпроса за задълженията на въззивния съд, произтичащи от чл. 47 от Х. за основните права в ЕС и чл. 6 ал. 1 и чл. 13 от ЕКПЧОС, е налице противоречие на въззивното определение с актове на други съдилища: по НЧХД №5/2010 г. на ОС – Перник.
В р. ІV сочи, че са налице материалноправни и процесуално – правни въпроси от съществено значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото: въпросът за извършения отказ от правосъдие; въпросът за неотчитане на разликите между процесуална и материалноправна легитимация; въпросът за задължението на съда да проведе публичен състезателен процес; по въпроса притежава ли гражданинът право да предяви искове по чл. 537 ал. 2 и чл. 604 ГПК по повод оспорено регистърно решение; право на установителен иск по чл. 124 ГПК; влязлото в сила решение в производство по иск по чл. 536 ГПК, респ. чл. 337 ГПК и чл. 604 ГПК основание ли е за заличаване на вписани несъществуващи обстоятелства;задължително ли е това за съдилищата; нормите на правото на ЕС и чл. 47 от Х. за основните права в ЕС имат ли примат и дерогират ли правните норми на българското национално право, които им противоречат; какво е значението на чл. 5 ал. 4 от Конституцията относно чл.13 от ЕКЗПЧОС; при установяване порочност на вписване отменя ли се регистърното решение; когато лица са подвели регистърния съд да извърши порочно вписване, представлява ли основание впоследствие при друго подобно неправомерно искане да се откаже вписване. Иска обжалваното определение да се отмени делото да се реши от ВКС.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че обжалваното определение е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно определение, с която е прекратено производството по делото, с което се прегражда по – нататъшното му развитие, намира, че частната касационна жалба е допустима на основание чл. 274 ал. 3 т. 1 ГПК, подадена е в срок и е редовна.
С обжалваното определение е потвърдено определението, с което е прекратено производството по делото по исковете на Н. М. Н. срещу ПП ”Зелена партия” за нищожност/ недопустимост на вписани по партидата на партията обстоятелства въз основа на Решение №122/29.07.2011 г. по т.д.№ 690/2011 г. на ВКС, евентуално за установяване вписване на несъществуващи обстоятелства, съгласно решения, взети на проведен в [населено място] на 29.08.2009 г. Пети конгрес на ПП ”Зелена партия”, както и искове да се заличат вписаните обстоятелства и да се отмени вписването, и не е уважено искането за отправяне преюдициално запитване до Съда на ЕО. Изложени са съображения, че в ЗПП не е предвидена възможност за защита срещу вписване – за атакуване по реда на чл. 604 ГПК на осъществени вписвания в регистъра на политическите партии, настъпили следствие приети конгресни решения, чиято законосъобразност се преценява по жалба в регистърното производство по чл. 18 ЗПП и чиято отмяна не може да се иска с конститутивен иск в отделно производство (Р.№100/01. 07. 2014 г. по т.д.№ 4369/2013 г. на ВКС, ІІ т.о.). Съдът е приел, че с предявените искове се цели отмяна на решенията на колективния орган на партията и затова са недопустими. Не е уважил искането за отправяне на преюдициално запитване, тъй като не е налице условието на чл. 628 ГПК. Обосновал е, че с поставените въпроси се иска тълкуване на норми от общностното право, относими към право на съдебен контрол и защита, което следва да се осъществява по предвидения процесуален ред в националното законодателство. Приел е, че правилното решаване на поставените въпроси не е обусловено от тълкуване на посочените норми на общностното право, а е свързано с прилагането на относимите норми но националното право, поради което не е необходимо преюдициално запитване за тълкуване разпоредбите на общностното право във връзка с твърдяно противоречие на националното законодателство.
Допускането от ВКС на касационно обжалване, съгласно чл. 280 ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по правен въпрос, от който зависи изхода на спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280 ал. 1 т. 1, т. 2, т. 3 ГПК. Съгласно т.1 на ТР № 1 от 19.02.2010г. по тълк.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС решеният от въззивния съд правен въпрос трябва да е от значение за решаване на спора и да е обусловил решаващите изводи на съда, и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280 ал. 1, но този въпрос не трябва да касае правилността на обжалвания съдебен акт, възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или обсъждане на събраните доказателства. Затова касационният съд, за да допусне касационно обжалване, трябва да прецени дали жалбоподателят е посочил правен въпрос от значение за изхода по делото, дали този въпрос е обусловил правните изводи на съда, без да се прави преценка дали те са законосъобразни; и без жалбоподателят да посочи такъв въпрос, касационният съд не може да допусне касационен контрол; не може да допусне касационен контрол и на различни от заявените от жалбоподателя основания.
Частният жалбоподател, като поддържа в изложението за допускане на касационно обжалване, че определението е недопустимо, като постановено по иск, какъвто не е предявен; че вписването е недопустимо, като извършено въз основа на нищожно решение; че определението е неправилно, като са вписани несъществуващи и неосъществени обстоятелства, което следва да се установи по реда, предвиден в чл. 604 ГПК; като поддържа, че съдът не е мотивирал акта и не е обсъдил доводите му, смесил е материалноправната с процесуалната легитимация и е игнорирал твърденията му и събраните доказателства, не е изложил въпроси, които да са обусловили изхода на спора. По тези въпроси фактически доводите на жалбоподателя съставляват оплаквания за неправилност на съдебния акт, а и въззивният съд по голямата част от тях не се е произнасял – въпросите не попадат в общото основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 ГПК. С посочената от жалбоподателя съдебна практика той не доказва обжалваното определение да й противоречи, тъй като в определението няма произнасяне по изведените от жалбоподателя въпроси, по които сочи съдебна практика.
По въпроса за задълженията на въззивния съд, произтичащи от чл. 47 от Х. за основните права в ЕС и чл. 6 ал. 1 и чл. 13 от ЕКПЧОС, жалбоподателят не доказва поддържаното основание по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК, тъй като посоченото определение по НЧХД №5/2010 г. на ОС – Перник не се включва в съдебните актове по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК.
Искането за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК е неоснователно по въпросите: за извършен отказ от правосъдие; за неотчитане разликите между процесуална и материалноправна легитимация; за задължението на съда да проведе публичен състезателен процес; притежава ли гражданинът право на иск по чл. 537 ал. 2 и чл. 604 ГПК; на установителен иск по чл. 124 ГПК; влязлото в сила решение по иск по чл. 604 ГПК основание ли е за заличаване на вписани несъществуващи обстоятелства; задължително ли е за съдилищата; какво е значението на нормите на правото на ЕС и по отношение на българското право; какво е значението на чл. 5 ал. 4 от Конституцията относно чл.13 от ЕКЗПЧОС; при установяване порочност на вписване отменя ли се охранителното регистърно решение. Съгласно т.4 на ТР № 1/19. 02. 2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК формулираният правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия; а за развитие на правото – когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпилите промени. В случая частният жалбоподател не излага съображения в подкрепа на поддържаното основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, въпреки което следва да се посочи, че това основание не е налице – не може да се приеме, че има непротиворечива, но погрешна практика, която да се нуждае от промяна или от осъвременяване, нито е налице непълнота или неяснота на закона, която да налага тълкуването му.
Поддържаното отново в частната жалба искане за отправяне на запитване до Съда на ЕО относно тълкуването на чл. 47 ал. 2 от Х. за основните права в ЕС по поставените от него въпроси, следва да се остави без уважение, тъй като не са налице условията на чл. 628 ГПК. Както е прието в постановените от ВКС на основание чл. 272 ал. 3 и задължителни за долустоящите съдебни инстанции: Опр.№243/23.04.2012 г. по ч.т.д.№ 151/2012 г. на ІІ т.о. и Опр.№128/ 26.02.2015 г. по ч.т.д.№3655/2014 г. на ІІ т.о. и както е прието от ВКС и в Опр.№768/05.09.2012 г. по ч.т.д. №417/2012 г. на ІІ т.о.;Опр.№ 389/21.05.2012 г. по ч.т.д.№66/2012 г. на ІІ т.о. и Опр.№591/20.09. 2013 г. по ч.т.д.№ 2632/2013 г. на ІІ т.о., разпоредбата на чл. 628 ГПК поставя като условие за отправяне на запитване преценката дали разпоредбата на правото на ЕС или акт на негов орган, е от значение за правилното решаване не делото, т.е. наличие на преюдициалност и връзка с разглеждане на спора. В този смисъл преюдициалното запитване трябва да има пряко отношение към предмета на делото, какъвто не е разглежданият случай. Поставените от жалбоподателя въпроси са свързани с прилагане на българския Граждански процесуален кодекс и правилното им разрешаване не е обусловено от тълкуване на разпоредби от правото на Европейския съюз.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Определение № 2200 от 10.08.2015 г. по ч.гр.д. № 2845/2015 г. на Софийски апелативен съд.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Н. М. Н. – от [населено място] за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейските общности по въпросите, формулирани в частната жалба .
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: