2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 114
С., 30.01. 2015 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи януари, през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 6108 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от П. М. М. и П. И. Т., в качеството им на родители и законни представители на малолетното дете Любов П. Т., всички от [населено място], чрез пълномощника си адв. С. Е. от АК-Я., против въззивно решение № 174 от 11.06.2014 г., постановено по в.гр.д. № 276/2014 г. на Сливенския окръжен съд, в частите му, с които е обезсилено решение № 262 от 27.03.2014 г. по гр.д. № 258/2014 г. в частта му, с която е допусната промяна на бащиното име на Любов П. Т., [дата на раждане] от майка П. М. М. и баща П. И. Т., от „П.” на „П.” като недопустимо, както и в частта, с която като е потвърдено първоинстанционното решение е отхвърлено искането за допускане на промяна в бащиното и фамилно име на детето Любов П. Т., от „П.” на „П. и от „Т.” на „Т.”, на основание чл. 19, ал. 1 ЗГР.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторите поддържат, че с постановеното решение на въззивния съд, с което неправилно е отхвърлена молбата им за промяна на бащиното и фамилно име на малолетното им дете, така както те са ги заявили в молбата си по чл. 19 ЗГР, съдът се е произнесъл по материалноправни въпроси, от значение за изхода на делото, които са решени в противоречие с практиката на ВКС – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване, решавани противоречиво от съдилищата – основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, както и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Изведените от касаторите материалноправни въпроси, за които твърдят, че са от значение за изхода на спора са – представлява ли важно обстоятелство по смисъла на закона съдебното решение за промяна собственото име на бащата на детето и как то следва да се отрази на промяната на бащиното име на детето; представлява ли важно обстоятелство по смисъла на закона факта, че начина на формиране бащиното име на детето е определен в акт за раждането му и съответства на волята на семейството и на други важни семейни причини, както и следва ли съдът да даде определение на понятието „важни обстоятелства” и семейни причини и традиции, както и да мотивира подробно отхвърлянето на конкретните възражения на молителите. В подкрепа на твърденията си жалбоподателите са представили съдебни решения, както следва: решение № 342 от 23.04.2010 г. по гр.д. № 80/2009 г. на ІV г.о. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК, както и три първоинстанционни решения, за две от които липсват данни, че са влезли в законна сила, поради което те не съставляват съдебна практика по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, съгласно разрешението, дадено в т. 3 на ТР № 1/19.02.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС и в случая не могат да бъдат съобразени.
Ответникът по касационната жалба, [община], не изразява становище по нея в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Окръжна прокуратура [населено място], не изразява становище по жалбата в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – отхвърлена молба по чл. 19, ал. 1 ЗГР, поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
В. съд като е обезсилил първоинстанционното решение в частта му, с която е допусната промяна на бащиното име на Любов П. Т., [дата на раждане] от майка П. М. М. и баща П. И. Т., от „П.” на „П.” е приел, че в тази част то е процесуално недопустимо като постановено свръх петитум, тъй като искането на молителите е било да се допусне промяна в бащиното име на детето от „П.” на „П.”, а не на „П.”, както е постановил първостепенният съд. А като е потвърдил първоинстанционното решение в частта му, с която е отхвърлено искането за допускане на промяна в бащиното и фамилно име на детето Любов П. Т., от „П.” на „П.” и от „Т.” на „Т.”, на основание чл. 19, ал. 1 ЗГР, е приел, че наведените от молителите обстоятелства за лични и семейни мотиви, не съставляват важни обстоятелства по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗГР за промяна на имената на детето – бащино и фамилно име, без наставките –ова или –ева. В тази връзка съдът е приел, че при промяна на бащиното и фамилно име ограничението на чл. 13 и чл. 14 ЗГР задължително се спазва, тъй като разпоредбите императивно разписват начина на формиране на бащиното и фамилно име на лицето – от собственото и фамилното или бащино име на бащата, с наставка –ов или –ев и окончание, съобразно пола на детето, като изключения са предвидени само в две посоки – когато собственото име на бащата не позволява поставянето на тези окончания, или те противоречат на семейните, етническите или религиозните традиции на родителите. В. съд е приел, че в конкретния случай наличието на тези изключения не е установено, не са установени и важни обстоятелства по см. на чл. 19 ЗГР, които да налагат исканата промяна в бащиното и фамилно име на детето. В тази връзка съдът е счел, че развитата от родителите на детето аргументация, отнасяща се до”съвременните родители” и „светоусещането им за кое е модерно и кое не”, „процесите на поевропейчване” и „модата новородените да получат бащините си имена без наставка” и че всичко това според молителите води до правото на родителите „да определят модерни начини за формиране на бащиното и фамилно име на детето си”, е несъстоятелна, поради което тъй като не е установено наличие на законно основание за промяна на бащиното и фамилно име на детето Любов от „П.” на „П.” и от „Т.” на „Т.”, съдът е отхвърлил молбата на родителите му като негови законни представители.
Касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допусне на заявените основания по чл. 280, ал. 1 ГПК.
За да е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК следва правният въпрос/материалноправен или процесуалноправен/, по който се е произнесъл въззивният съд в обжалваното решение, значим за изхода на спора, да е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, когато тази практика е задължителна, съгласно разрешението, дадено в т. 2 на ТР № 1/2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, а това са постановленията на Пленума на Върховния съд, тълкувателните решения на ОСГТК на ВКС, както и решенията на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК. В конкретния случай се сочи, че въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС и на съдилищата и е представено решение на ВКС, постановено в производство по чл. 290 ГПК и едно влязло в сила първоинстанционно решение – основания за допускане до касация по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. В случая на поставените от касаторите въпроси за същността на важните обстоятелства по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗГР не са разрешени в противоречие с приложената съдебна практика, постановена по реда на чл. 290 ГПК. В решение № 342 от 23.04.2010 г. по гр.дело № 80/2009г. на ІV г.о. на ВКС е прието, че в Закона за гражданската регистрация, семейните, етнически и религиозни традиции са зачетени като важно обстоятелство, налагащо отклонение в общия режим за образуване на имената на българските граждани. Така в чл. 13 ЗГР, бащиното име на всяко лице се образува от собственото име на бащата и се вписва с наставка -ов или -ев и окончание съобразно пола на детето, освен когато собственото име на бащата не позволява поставянето на тези окончания или те противоречат на семейните, етническите или религиозните традиции на родителите, а съгласно чл. 14, ал. 1 ЗГР, фамилното име на всяко лице е фамилното или бащиното име на бащата с наставка -ов или -ев и окончание съобразно пола на детето, освен ако семейните, етническите или религиозните традиции на родителите налагат друго. Етническите традиции на лицето следва да бъдат зачетени и при искане за промяна на имената му, тъй като право на всяко лице е да отстоява индивидуалността на името си – индивидуалност, при която е отчетена и етническата му, семейна и религиозна принадлежност. Когато едно лице произхожда от определена етническа група и е известно сред обществото с името, съответстващо на етническата му принадлежност, то това е важно обстоятелство по смисъла на чл. 19 ЗГР, даващо основание за промяна на имената му в съответствие с произхода на лицето. В същото решение е прието за неоснователно искането на молителя за промяна на бащиното и фамилното му име, образувани съобразно правилата на чл.13 и чл.14 ЗГР. Бащиното и фамилно име на лицето, които сочат произхода му по баща и родовата му принадлежност не следвало да бъдат променени съобразно етническата принадлежност при липса на доказателства, че името и фамилията на бащата не са променяни съобразно тази принадлежност, че лицето не е известно в обществото, в т.ч. в семейния и приятелски кръг с имена, различни от бащиното и фамилното му име. Аналогично е и приетото във влязлото в сила решение № 959 от 10.12.2013 г. на Шуменския районен съд по гр.д. № 2913/2013 г. Обжалваното решение не се разминава по правни изводи с цитираната практика, поради което не са налице основанията по чл. 280, ал.1, т. 1 и т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване. Изводите на съда, че молбата на родителите на детето за промяна на бащиното и фамилното му име не съобразно императивното правило на чл. 13 и чл. 14 ЗГР, е неоснователна, тъй като не са установени наличие на изключенията в тези законови норми, както и важни обстоятелства по см. на чл. 19 ЗГР. Приел е, че в конкретния случай такива обстоятелства не са желанието на родителите детето им да носи бащино и фамилно име без наставките –ова и – ева, както и съображенията им за по-добра благозвучност и бъдеща възможност детето по-лесно да се интегрира в чужбина. В тази връзка следва да се отбележи, че тъй като законът не дава отговор на въпроса кои точно обстоятелства се определят като важни, те трябва да се преценяват в контекста на всеки отделен случай. Предвид основните принципи на гражданското право и обществения морал, важни по смисъла на чл.19, ал.1 ЗГР са такива лични и обществени обстоятелства, които правят носенето на името лично и обществено неудобно или неподходящо. Тази преценка обаче винаги трябва да бъде обвързана с императивните изисквания на чл.13 и чл.14 от ЗГР /и посочените в тях възможни отклонения/ относно начина на образуване на бащиното и фамилно име на физическото лице. В случая съдът е приел, че наличието на важни обстоятелства по смисъла на чл. 19, ал.1 ЗГР за промяна в бащиното и фамилно име на детето, така както е заявено в молбата на родителите му, не са установени.
Настоящата хипотеза не е такава, още повече, че по приложението на чл. 19, ал. 1 ЗГР е налице задължителна съдебна практика, която в случая е съобразена от въззивния съд в обжалваното решение. Освен това искането по чл. 19, ал. 1 ЗГР следва да бъде в рамките на фактическия състав на императивната норма на ч. 9, ал. 1, вр. с чл. 13 и чл. 14 от същия закон.
Що се отнася до релевираното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, че разрешения в обжалваното въззивно решение правен въпрос от значение за изхода на делото относно съдържанието на понятието „важни обстоятелства” като основание за промяна на имената, е от значение за точно прилагане на закона и за развитие на правото, същото е заявено бланкетно, без обосновка, поради което и на това основание въззивното решение не следва да се допусне до касационен контрол. Такова основание би било налице, ако произнасянето на съда по поставените въпроси би допринесло за развитие на правната наука, ако представлява нов принос в прилагането на закона, ако е свързано с тълкуване на закона – на неясни и непълни правни норми, с цел еднаквото им и безпротиворечиво прилагане от съдилищата, какъвто не е настоящия случай, още повече, че по приложението на чл. 19, ал. 1 ЗГР е налице задължителна съдебна практика, както се посочи по-горе, която в случая е съобразена от въззивния съд в обжалваното решение. В заключение, твърдения, които касаят неправилност на решението, изразяващи се в необосноваността му, поради опорочени фактически констатации, въз основа на които е приложен материалния закон, представляват касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, а не могат да аргументират приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 174 от 11.06.2014 г., постановено по в.гр.д. № 276/2014 г. на Сливенския окръжен съд, по касационна жалба с вх. № 4612 от 17.07.2014 г. на П. М. М. и П. И. Т., в качеството им на родители и законни представители на малолетното дете Любов П. Т., всички от [населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: