О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 114
София, 30.05.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на седемнадесети май през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря …………….…………………… и с участието на прокурора…………………………………, като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 1073 по описа за 2016 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по чл. 248, ал.1, предл. 1-во ГПК.
Образувано е по молба с вх. № 8447 от 16 март 2017 г. на ответното по касация [фирма], подадена от един от неговите двама процесуални представители по пълномощие от АК-Пловдив, с която се претендира допълване на постановеното в касационното пр-во по чл. 288 ГПК по настоящето дело определение № 110/24.ІІ.2017 г. посредством осъждането на касатора [фирма]-гр. Пловдив да заплати на търговеца молител още 6 840 лв. (шест хиляди осемстотин и четиридесет лева) – на основание чл. 78, ал. 3-във вр. чл. 81 ГПК: като изплатен адвокатски хонорар за изготвяне на отговор по касационната жалба без явяване в съдебно заседание.
По реда на чл. 248, ал. 2 ГПК ответното по тази молба [фирма]-гр. Пловдив със свое писмено „Становище” е възразило по основателността й, противопоставяйки възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК: за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение „съобразно действителната правна и фактическа сложност нар делото”.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение намира, че като постъпила в едномесечния срок по чл. 249 ГПК и подадена от надлежна /ответна по касация/ страна в приключилото касационно производство по чл. 288 ГПК, молбата на пловдивското [фирма], ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Разгледана по същество тази молба за допълване на определението по чл. 288 ГПК в частта му за разноските е основателна.
Към писмения отговор по касационната жалба (с вх. № 1806/2.ІІІ.2016 г. по описа на Пловдивския апелативен съд), изготвен от пълномощник на дружеството молител е бил представен договор за правна защита и съдействие от дата 29.ІІ.2016 г., сключен между търговското д-во настоящ молител и адв. Н. Б. от АК-Пловдив с предмет: „да представлява и защитава доверителя пред ВКС, като изготви подпише и подаде писмен отговор” по касационната жалба на [фирма], подадена срещу решение № 237/17.ХІІ.2015 г. по в.гр.д.№ 378/2015 г. на Апелативен съд Пловдив, с което са били уважени искове на осн. Ч(л. 87, ал. 3 ЗЗД и по чл. 55, ал. 1 ЗЗД. Приложен към този договор за правна защита и съдействие е бил и Списък по чл. 80 ГПК за присъждането на сума в размер общо на 6 840 лв., изплатена като адвокатски хонорар, като е било разграничено, че от нея 3 600 лв. са по иска с правно основание по чл.п 87, ал. 3 ЗЗД, а разликато от 3 240 лв. – по претенцията с правно основание по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, т.е. съобразно съответния материален интерес по правилата на чл. 9, ал. 3, във вр. чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/9.VІІ.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /в редакцията на тези текстове към датата на подаване на отговора по чл. 287, ал. 1 ГПК/.
Същевременно представен е бил по настоящето дело и договор за правна помощ от датата 19.ІV.2016 г., сключен между търговеца настоящ молител и адв. Н. Б. от АК-Пловдив, с предмет изготвяне, подписване и подаване на писмен отговор по касационната жалба на [фирма], подадена срещу Решение № 23/22.ІІ.2016 г. по в.гр.д. № 378/2015 г. на Апелативен съд Пловдив, като за осъществяването на „описаната в чл. 1 от Договора дейност” доверителят заплаща на доверените възнаграждение в размер на 600 лв. с ДДС (шест хиляди лева с вкл. ДДС), „които са платени напълно в брой”.
В настоящата си молба с правно основание по чл. 248, ал. 1, предл. 1-во ГПК [фирма] разграничава, че двата хонорара, изплатени на адв. Б. в размер общо на 7 440 лв. (6 840 лв. + 600 лв.) се отнасяли до постановени от Пловдивския апелативен съд по горепосоченото дело две решения: първоначално, от датата 17.ХІІ.2015 г. и второ – в производство по чл. 247 ГПК, съответно от датата 22.ІІ.2016 г., с което първото е било допълнено с диспозитив: „ведно със законната лихва върху главницата от 66 000 лв. от датата на исковата молба – 12.V.2014 г. и до окончателното изплащане на сумата”.
В становището си по молбата за допълване на определението по чл. 288 ГПК в частта му за разноските с присъждане и на първата от двете претендирани суми – тази в размер на изплатения на адв. Н. Б. хонорар от 6 840 лв., ответното по настоящата молба [фирма] противопоставя възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на същото „съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото”. Същото обаче е можело да бъде противопоставено още с молбата на касатора с вх. № 2790/5.ІV.2016 г. по описа на Пловдивския апелативен съд, тъй като тя следва по време отговора по чл. 287, ал. 1 ГПК и приложения към него списък по чл. 80 ГПК от датата 2.ІІІ.2016 г. за присъждането на изплатен хонорар за един адвокат в размер на 6 840 лв. Ето защо, като несвоевременно направено, това възражение ще следва да се остави без уважение. (В този смисъл: Опр. № 205/19.ІІІ.2014 г. на ІІ-ро т.о. на ВКС по т. д. № 723/2014 г. , както и Опр. № 36/26.І.2015 г. на І-во г.о. по гр. дело № 5936/2014 г.). Съобразно правилата на чл. 9, ал. 3-във вр. чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/29.VІІ.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /в редакцията им към датата на подаване на първия отговор на молителя но чл. 287, ал. 1 ГПК/ минималното възнаграждение за изготвяне на писмен отговор по касационната жалба на [фирма] без явяване в съдебно заседание по първоначалното въззивно решение, постановено от Пловдивския апелативен съд по обективно кумулативно съединените искове с цена от 52 549.20 лв. и съответно – 66 000 лв., възлиза общо на 4 616.48 лв., докато дължимото за изготвяне на отговор по решението на въззивния съд, постановено в производството по чл. 247 ГПК /досежно законната лихва върху главницата от 66 000 лв., считано от завеждане на делото, определено надвишава присъдената вече сума от 600 лв. Следователно претенцията на молителя [фирма] за допълнителното присъждане и на изплатения по първия отговор хонорар от 6 840 лв. ще следва да бъде уважена.
В заключение, предвид изрично предвидената в чл. 248, ал. 1 ГПК възможност за допълване на съдебните актове в частта им за разноски – наред с тази за изменението им в същата част, настоящето производство няма характера на такова за поправка на очевидна фактическа грешка /по чл. 247 ГПК/.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПЪЛВА постановеното в пр-во по чл. 288 ГПК определение № 110 на Върховния касационен съд, ТК, Първо отделение, от 24.ІІ.2017 г. по настоящето дело в частта му за разноските, КАТО:
О С Ъ Ж Д А касатора [фирма] /ЕИК[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица] – НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 81-.във вр. ЧЛ. 78, АЛ. 3 ГПК – да заплати на ответното по касация [фирма] /ЕИК[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], ет. ІІ, СУМА в размер на 6 840 лв. (шест хиляди осемстотин и четиридесет лева)
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1
2