ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№114
София, 4.03. 2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 25 февруари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова
Светла Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
ч. гр. д. № 107/2010 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Община гр. Б. д. против определение от 13.10.2009 год. по ч. гр. д. № 611/2009 год. на К. окръжен съд, с което е потвърдено разпореждане от 30.07.2009 год. по ч. гр. д. № 1457/2009 год. на Д. районен съд, с което е отхвърлено заявление на жалбоподателя за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист при условията на солидарна отговорност срещу „А” ООД гр. П. и В. М. Д. въз основа на акт за начет № 11040003/20.02.2009 год. на Агенция за държавна финансова инспекция за сумите 1 094 195,27 лв.- главница, представляваща нанесена имуществена вреда на Община гр. Б. д. в резултат на извършени умишлени действия от инж. В в качеството му на специалист „Инвеститорски контрол” в общината, като по повод изпълнение на служебните си задължения е удостоверил с подписа си, че са изпълнени и подлежат на изплащане неизвършени видове и количества строително – монтажни работи по договор № 82/30.11.2006 год. и е подписал фактурите, по които е осъществено неоснователно плащане в полза на „А” ООД гр. П.,08 лв. законна лихва за периода 01.10.2007 год. – 20.02.2009 год., ведно със законна лихва от датата на съставянето на акта за начет 20.02.2009 год.
Ответникът „А” ООД гр. П. в писмен отговор оспорва частната касационна жалба.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че определението е въззивно, с което е потвърдено разпореждане на първоинстанционен съд постановено в заповедно производство намира, че частната касационна жалба е допустима на основание чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, подадена е в срок и е редовна.
Въззивният съд потвърдил разпореждането, с което първоинстанционният съд отхвърлил заявление на жалбоподателя за незабавно изпълнение и издаване на изпълнителен лист по реда на чл. 418 ГПК във вр. чл. 417, т. 8 ГПК, като се е позовал на две основания: посочил е, че заявителят Община гр. Б. д. не е внесъл определената по чл. 12, т. 2 от Тарифата за държавните такса, които се събират от съдилищата по ГПК държавна такса, която на основание чл. 84, т. 3 ГПК се дължи, тъй като заявените вземания произтичат от договор за възлагане на обществена поръчка с предмет „Изграждане на водопровод на кв. „Христо Ботев” гр. Б. д. и имат характер на частни общински вземания, което прави заявлението нередовно и препятства издаването на заповед за изпълнение – чл. 411, ал. 2, т. 1 ГПК във вр. с чл. 410 ГПК. Второто основание касае документа по чл. 417, т. 8 ГПК, на който се основават вземанията и неговата проверка по чл. 418, ал. 2 ГПК. Прието е, че представената част от акт за начет не съдържа данни за вземанията и техния размер, няма и фактически констатации, а приложеното заключение на старши финансов инспектор съдържа отговори по възраженията на длъжниците, поради което документите към заявлението не удостоверяват подлежащо на изпълнение вземане.
В изложение към частната касационна жалба за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, жалбоподателят поддържа приложното поле на т. 3-та по въпроса за условията, при които следва да се издаде заповед за незабавно изпълнение, който има значение за точното прилагане на закона и развитие на правото.
Поставеният правен въпрос е относим към предмета на делото, доколкото е прието, че от съдържанието на приложените със заявлението документи не може да се установят подлежащите на изпълнение вземания срещу длъжниците, но това не дава основание за допускане на касационно обжалване по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, защото съдът е приложил точно разпоредбите на чл. 418, ал. 2 и чл. 417, т. 8 ГПК, които са ясни и не се нуждаят от тълкуване.
Според разпоредбата на чл. 418, ал. 1 във вр. с ал. 2 ГПК, когато със заявлението е представен документ по чл. 417, на който се основава вземането, кредиторът може да поиска от съда да постанови незабавно изпълнение и да издаде изпълнителен лист. Изпълнителният лист се издава, след като съдът провери дали документът е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. Разпоредбата очертава правомощията на съда да провери дали съществува право за принудително изпълнение в полза на заявителя – кредитор против лицето, което се сочи като длъжник по изпълнителното основание (документа по чл. 417 ГПК), дали е налице предвиденото от закона и редовно от външна страна изпълнително основание и дали то удостоверява изпълняемото право, за което се иска незабавно изпълнение и изпълнителен лист. Ако представеният към заявлението документ, е предвидено от закона и редовно от външна страна изпълнително основание, съдът проверява дали то със своето съдържание удостоверява годно за принудително изпълнение притезание. Тези задължения са изпълнени от съда. Ако заявителят не е представил целия акт за начет с фактическите констатации за произхода на нанесените вреди и техния размер със заключенията и съответните приложения, а в случая, той е направил точно това, в заповедното производство съдът не разполага с процесуални правомощия да дава указания за отстраняване на нередовности, извън изключението по чл. 425, ал. 2 ГПК. Следва да се има предвид, че отказа на съда да допусне незабавно изпълнение и издаване на изпълнителен лист е мотивиран още и с невнесена от заявителя с подаване на заявлението държавна такса, каквато той дължи по чл. 84, т. 3 ГПК, и от която не може да бъде освободен. Разпоредбата уреждаща освобождаване от внасяне на държавни такси, касае физическите лица – чл. 83 ГПК. Жалбоподателят не попада в тази категория и не е освободен от държавна такса по искове за частни общински вземания със специалната разпоредба на чл. 84 ГПК.
От изложеното е видно, че не са налице предпоставките на приложното поле по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване, поради което, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 13.10.2009 год. по ч. гр. д. № 611/2009 год. на К. окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ