О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 114
София, 06.03.2019 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 12.12.2018 две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело №3971/2017 година
Производството е по член 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№4362/04.07.2017г.,подадена от И. С. И.,против решение №133/25.05.2017г. на Добрички окръжен съд,постановено по в.гр.д.№103/2017г. по описа на същия съд,с което се/цитирам/:
„-ОБЕЗСИЛВА решение №55/16.01.2017г.,постановено по гр.д.№3793/2015г. ДРС,в частта,с която съдът е признал за установено,че И. С. И. с Ц. Й. са собственици на 1/2 идеална част от двуфамилна двуетажна сграда,представляваща идентификатор **** и на построените в нея апартамент с идентификатор ****-98 кв.м,гараж в сградата от 16,30 кв.м,избено помещение №1,склад №1,тавански стаи №1 и №2,апартамент с идентификатор ****-98 кв.м,избено помещение №2,склад №2,тавански стаи №2 и №4,гараж в сградата с 17,90 кв.м и в частта,с която съдът е признал за установено,че Ц. Й. Й. е собственик на квота над 1/4 идеална част от посочения имот.
-ОТМЕНЯ решение №55/16.01.2017г. постановено по гр.д.№3793/15г. ДРС,с което е отменен констативен нотариален акт №67,т.І №54 от 31.03.2014г. на нотариус №177 на НК,вписан под №195,т.VІ,дело №1124/2014г.СВ.
-ОТМЕНЯ решение №55/16.01.2017г. постановено по гр.д.№3793/15г. ДРС,в частта с която е отменен констативен нотариален акт №71,т.І,дело №64/14.02.2013г. на нотариус №535 НК,с който е признато право на собственост на И. С. И. върху горницата над 1/2 идеална част от имота.
-ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част-по иска за нищожност на договора за делба,по отмяната на нот.акт №71,т.І,дело №64/14.02.2013г. на нотариус №535 НК на И. С. И. за 1/2 идеална част,в частта,с която е признал за установено,че Ц. Й. е собственик на 1/4 идеална част от двуфамилна двуетажна сграда,представляваща идентификатор **** и на построените в нея апартамент с идентификатор ****-98 кв.м,гараж в сградата от 16,30 кв.м,избено помещение №1,склад №1,тавански стаи №1 и №2,апартамент с идентификатор ****-98 кв.м,избено помещение №2,склад №2,тавански стаи №3 и №4,гараж в сградата с 17,90 кв.м и в частта,с която е оставено без разглеждане правото на задържане върху същия имот.”
С решение №185 от 28.09.2018г. по в.гр.д.№103/2017г. по описа на Добрички окръжен съд,в производството по член 247 ГПК, е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в решение №133 от 25.05.2017г. по в.гр.д.№103/2017г. по описа на ДОС в частта,в която е посочено, че решение №55/16.01.2017г. по гр.д.№3793/2015г. на ДРС се потвърждава и в частта, в която е признато за установено, че Ц. Й. Й. е собственик на 1/4 идеална част от апартамент с площ 98 кв.м, съставляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ****, избено помещение №2, склад №2 и тавански стаи №3 и №4, вместо което следва да се чете:
ОТМЕНЯ решение №55/16.01.2017г. по гр.д.№3793/2015г. на Добричкия районен съд в частта, в която по отношение на И. С. И., Д. С. И., М. Г. М., А. Н. А. и Ш. У. М., е признато за установено, че Ц. Й. Й. е собственик на 1/4 идеална част от апартамент с площ 98 кв.м, съставляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ****, избено помещение №2, склад №2 и тавански стаи №3 и №4., като
ОТХВЪРЛЯ предявените от Ц. Й. Й. срещу И. С. И., Д. С. И., М. Г. М., А. Н. М. и Ш. У. М. искове да бъде признато за установено, че ищцата притежава 1/4 идеална част от правото на собственост върху апартамент №1 с площ 98 кв.м, съставляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор **** с прилежащите му избено помещение №2, склад №2 и тавански стаи №3 и №4.
Предмет на касационната жалба е въззивното решение,в частта,с с която се потвърждава решението на първоинстанционния съд, в частта му по иска за нищожност на договора за делба,по отмяната на нот.акт №71,т.І,дело №64/14.02.2013г. на нотариус №535 НК на И. С. И. за 1/2 идеална част,и в частта,с която е признал за установено,че Ц. Й. е собственик на 1/2 идеална част от двуетажна двуфамилна сграда,представляваща идентификатор **** и на построените в нея апартамент с идентификатор ****-98 кв.м,гараж в сградата от 16,30 кв.м,избено помещение №1,склад №1,тавански стаи №1 и №2,апартамент с идентификатор ****-98 кв.м,избено помещение №2,склад №2,тавански стаи №3 и №4,гаражи в сградата с площ 17,90 кв.м и 17,90 кв.м.Със същата касационна жалба се обжалва въззивното решение и в частта му,с която отменя решение №55/16.01.2017г. по гр.д.№3793/2015г. по описа на Добрички районен съд,с което е отменен констативен нотариален акт №67,т.І,,н.д.№54/31.03.2014г. на нотариус рег №177 на НК,вписан под №195,т.VІ дело №1124/2014г. на Службата по вписванията [населено място].
Ответницата по касационната жалба Ц. Й. Й.,чрез пълномощника си адвокат М. З.,в писмения отговор на жалбата,счита че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,а по същество-счита жалбата за неоснователна ,като претендира присъждане на разноски за настоящата касационна инстанция.
Ответниците по касационната жалба Д. С. М. и М. Г. М.,чрез пълномощника си адвокат Г.Д.,в писмения отговор на жалбата,депозиран по делото,считат че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и молят същото да не се допуска,а по същество-считат жалбата за неоснователна,и са поискани присъждане на разноски за настоящата касационна инстанция.
В касационната жалба се правят оплаквания,че въззивното решение е неправилно и незаконосъобразно,като се иска неговата отмяна и вместо него постановяване на решение по същество на спора,с което се отхвърлят предявените искове.
С решаващите си въззивният съд е констатирал,че производството по делото е образувано по искова молба подадена от Ц. Й. Й. срещу И. С. И.,Д. С. М.,М. Г. М.,А. Н. М. и Ш. У. М.,за признаване за установено,че ищцата е собственик на 1/4 идеална част от: двуфамилна двуетажна сграда,представляваща идентификатор **** и на построените в нея апартамент с идентификатор ****-98 кв.м,гараж в сградата от 16,30 кв.м,избено помещение №1,склад №1,тавански стаи №1 и №2,апартамент с идентификатор ****-98 кв.м,избено помещение №2,склад №2,тавански стаи №3 и №4,гараж в сградата с 17,90 кв.м,за отмяна на констативен нотариален акт №71,т.І,дело №64/14.02.2013г. на нотариус №535 НК,за отмяна на констативен нотариален акт №67,т.І №54 от 31.03.2014г. на нотариус №177 на НК,вписан под №195,т.VІ,дело №1124/2014г.СВ,да се обяви за нищожен договор за доброволна делба №6,т.ІІІ,рег.№6166,дело №0380/24.07.2015г. на нотариус Др.Б.,вписан под №78,т.ХVІ,дело №2970,рег.№7115/24.07.2015г. на СВ Д.,с която ищцата твърди,че с ответника И. И. са бивши съпрузи-брака сключен на 16.09.1984г.-прекратен с влязло в сила решение на 13.03.1993г.,като по време на брака им заедно с ответниците Д. М. и М. М., с договор за групов строеж построили горепосочената двуетажна двуфамилна сграда,и по- късно,след развода им,първият ответник И. И. се снабдил с констативен нотариален акт за собственост №71/14.02.2013г. за собственост на дворно място с площ от 150,33 кв.м-ПИ №**** и за самостоятелен обект в сградата с идентификатор №****,представляващ жилище-апартамент под №2 на втория етаж от сграда,а ответниците Д. С. М./брат на първия ответник/ и М. Г. М. се снабдили с констативен нотариален акт №67 от 31.03.2014г./лист19 от делото-ДРС/за право на собственост върху апартамент №1 на първи жилищен етаж с идентификатор **** и описаните прилежащи помещения в същия,впоследствие извършили доброволна делба,съгл.нот.акт №6/24.07.2015г./лист 21 от делото ДРС/ на процесните имоти без нейно участие,която се явява нищожна,след което на 23.09.2015г. с договор за покупко-продажба,обективиран с нот.акт №115/2015г./лист23 от делото ДРС/ първият ответник И. И. продал на ответниците А. М. и Ш. М. апартамент №2,ведно с гаража и прилежащите помещения,за която сделка твърди,че няма вещноправно действие.
Съдът е посочил,че с отговора на исковата молба ответникът И. И. е оспорил исковете,като твърди,че ищцата Ц. Й. няма принос в изграждането на имота,както и че той е владял същия през всичките тези години самостоятелно от развода-13.03.1993г. до сега и го е придобил по давност,като съответно в писмения си отговор ответниците Д. и М. М. са оспорили исковете,като твърдят,че сградата е годна за живеене от 1990г. и правят възражение за придобиване по давност на апартамент №1 на първи жилищен етаж,считано от 1990г до сега,по отношение на което въззивният съд е приел за установено с доказателствата по делото ,че от изграждане на имот в груб строеж 1991-1992г. до сега имота се владее от отв.Д.М. и М. М. необезпокоявано,поради което е стигнал до извода,че същите са за придобили по давност правото на собственост върху апартамент №1 на първи етаж с площ 98 кв.м,представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор **** с прилежащите му избено помещение №2,склад №2 и тавански стаи №3 и №4,поради което следва да се отмени отменено решението в частта,с която е отменен нотариален акт № 67/2014г.Съдът е приел за установено безспорно по делото,че ищцата Ц. Й. и първия ответник И. С. И. са бивши съпрузи,чийто брак,сключен на 16.09.1984г.,е бил прекратен с развод с влязло в сила решение на 13.03.1993г.,както и че със заявление по реда на член 56,ал.2 ЗТСУ/отм/ бащата на И. И. е отстъпил право на строеж на него и неговия брат Д. С.,след което въз основа на строително разрешение е изградена двуфамилна жилищна сграда,като за изграждането й Д. С. М. и И. С. И.,сключили на 26.09.1986г. договор за групов строеж/лист 13 от делото-ДРС/,който строеж,съгласно гласните доказателства събрани по делото, е завършен до месец май 1992г.След анализ на доказателствата по делото,съдът е стигнал до извода,че ищцата има принос в изграждането на жилищната сграда с парични средства и труд,като в този смисъл презумпцията по член 19,ал.1 СК не е оборена.Съдът е стигнал до извода,че тя се явява съсобственик по отношение на изградената двуфамилна сграда за 1/4 идеална част от нея и допуснатата доброволна делба на груповия строеж без нейно участие се явява нищожна.Съдът е посочил,че от доказателствата по делото се установяава,че ответникът И. И. не е живял и не живее в процесното жилище,а на друг адрес,поради което възражението му за придобиване имота по давност е неоснователно и следва да се остави без уважение.В резултат на това съдът е стигнал до извода,че участието на ищцата в съсобствеността се отнася до 1/4 идеална част от двуетажната двуфамилна сграда,представляваща идентификатор **** и на построения в нея апартамент с идентификатор **** с площ 98 кв.м,гараж в сградата от 16,3. кв.м.,избено помещение №1,склад №1,тавански стаи №1 и №2.
С изложението си на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,касаторът твърди,че са налице предпоставките на член 280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК.
В точка първа от изложението се посочва,че съдът не се е произнесъл по възражението от И. С.,настоящия касатор,за придобиване по давност на дела на ищцата за посочения период от време,в нарушение на член 272 ГПК,за задължението му да изложи собствени мотиви,както и обсъди всички доводи и доказателства в тази връзка,в противоречие с практиката на ВКС.
Видно от изложеното с решаващите мотиви,касационният съд намира,че съдът освен,че е изложил свои мотиви,е обсъдил във връзка с това възражение и събраните по дело доказателства,като е стигнал до извода,че същото е останало недоказано,поради което произнасянето му е в съответствие с приетото със съдебната практика на ВКС.
В точка втора от изложението касаторът посочва/цитирам/:
„С обжалваното съдебно решение Окръжен съд,гр.Добрич се произнесе неправилно по въпросите:
а/Кога и въз основа на какви доказателства съдът може и следва да приеме за установено при пълно и пряко доказване на претенция за придобиване по давност на недвижим имот
б/прекъсва ли се установеното владение в полза на едно лице,ако то не живее,т.е. не ползва непосредствено владения от него имот .”,в противоречие с практиката на ВКС-приложените решения, постановени по реда на член 290 ГПК.Излагат се доводи за неправилна оценка на представените по делото писмени доказателства, във връзка с извършената доброволна делба,довели според касатора до постановяване на неправилно решение.
Така формулираните от касатора правни въпроси са по същество на повдигнатия пред съда спор,а не са такива по смисъла на приетото с т.1 на Тълкувателно решение №1/2009г. на ОСГТК на ВКС,поради което и доводите в тяхна подкрепа имат характер на касационни оплаквания по смисъла на член 281,т.3 ГПК,които обаче са различни от основанията за допускане на касационно обжалване по член 280,ал.1 ГПК.
На второ място касаторът посочва задължението на съда за преценка на гласните доказателства по делото в съвкупност с всички релевантни за това доказателства по делото,в противоречие с практиката на ВКС.
Касационният съд намира,че въззивният съд се е произнесъл в съответствие с приетото с практиката на ВКС ,тъй като видно от решаващите мотиви на въззивното решение,са обсъдени всички възражения и становища на страните,както и доказателствата по делото,поотделно и в тяхната съвкупност,въз основа на които съдът е изградил своите правни изводи.
С оглед изложеното,не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
На ответницата по касационната жалба Ц. Й. Й. не следва да се присъждат разноски за настоящата касационна инстанция,поискани с писмения отговор на същата,тъй като липсват приложени с последния доказателства за това,че такива реално са сторени.
Ответниците по касационната жалба Д. С. М. и М. Г. М.,с депозирания писмен отговор на жалбата също за поискали да им се присъдят направените разноски за настоящата касационна инстанция. С писмения отговор вх.№6066/27.09.2017г./лист 48 от делото/ заявяват,че прилагат договор на правна помощ и списък с разноски,от които е налице само приложена молба-списък на разноските-лист 51 от делото,без да е налице приложен договор за правна помощ,поради което не може да се приеме,че такива разноски реално са сторени от тях за настоящата касационна инстанция и не следва да им бъда присъждани.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване в обжалваните му части на решение №133/25.05.2017г. на Добрички окръжен съд,поправено с решение №185/28.09.2018г.,постановени по в.гр.д.№103/2017г. по описа на съда.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: