О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№114
София, 20.12. 2008 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 3187 по описа за 2008 г. взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от С. С. Г. в качеството й на ЕТ „С”, седалище гр. Б. против решение № 33/04.06.2008 г. по въззивно гр.д. № 26/2008 г. на Бургаския окръжен съд.
Жалбата е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Администриращият съд е извършил размяна на книжата между страните, като от С. Д. С. са постъпили възражения по чл. 287, ал. 1 ГПК срещу допустимостта и основателността на касационната жалба.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, ІV гражданско отделение, намира следното:
Въззивният съд се е произнесъл по иск с правно основание чл. 26 ЗЗД, като е признал за нищожен, поради липса на съгласие, договор по нот. акт № 57/1997 г., с който ищецът С е прехвърлил на ответника ЕТ „ С. – 99- С. Г. ” множество недвижими имоти, а също така и е учредил право на строеж върху още два апартамента.
Въззивният съд е изложил съображения, че сделката е сключена от В. Ж. от името и за сметка на прехвърлителя, като се е ползвал от неавтентично пълномощно. Последното е установено с помощта на съдебно-графологични експертизи.
Касаторът твърди недопустимост на въззивяното решение, но по съществото си излага съображения за неправилност.
Счита, че извършването на сделка за чужда сметка от лице без представителна власт не води до нищожност на същата, като се позовава на чл. 42, ал. 2 ЗЗД.
В изложението по чл. 280, ал. 1 ГПК сочи, че това е материално-правният въпрос, решен неправилно от съда и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че възможността правните действия, извършени от лица без представителна власт да бъдат потвърдени, е важна за саниране на сделките, но в случая не е съществена за делото.
По него няма данни, нито твърдения, включително и в касационната жалба, за извършени в съответната форма последващи действия от представлявания – ищеца С. С. , с които той да е потвърдил действията на В. Ж. като негов пълномощник по атакувания договор.
Тогава, не са налице основания за допускане на касационното обжалване. Освен това и разрешението, дадено от Върховния касационен съд по решение № 1276/2000 г. ІІ ГО, е извадено извън контекста. Съдът е преценявал именно хипотезата на чл. 42, ал. 2 ЗЗД, като е изложил съображения кои действия на продавача е приел като надлжено потвърждаване на договора, поради което и същият не се явява нищожен.
Тук хипотезата е друга. Самата упълномощителна сделка, въз основа на която е изповядана по-късно и продажбата, е нищожна поради липса на съгласие. Това значи, че и атакуваният договор е също сключен без изразена воля за прехвърляне от продавача – ищец.
В заключение, не са налице основания за допускане на касационната жалба.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА ДО РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба, подадена от С. С. Г. против решение № 33/04.06.2008 г. по въззивно гр.д. № 26/2008 г. на Бургаския окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: