О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 114
гр.София, 11.02.2009г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на девети февруари, две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 4901 описа за 2008 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 28.07.2008г. по гр.д. № 1122 / 2008г., с което Софийски окръжен съд, като е оставил в сила решение от 26.07.2007г. по гр.д. № 42/2007г.на Самоковски РС, е отхвърлен предявения срещу „Д. с. п.”- Самоков иск с правно основание чл.49 ЗЗД за сумата 2000 лева.
Жалбоподателят – В. Й. Д. поддържа, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Моли да се допусне касационното обжалване и да се отмени обжалваното решение като неправилно.
Ответникът Д. с. п.”- Самоков в писмено становище поддържат, че жалбата не следва да бъде допускана до разглеждане по същество от касационния съд,тъй като не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК.
Върховния касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1, т.3 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение е отхвърлен предявения от жалбоподателя срещу „Д. с. п.”- Самоков иск с правно основание чл.49 ЗЗД за сумата 2000 лева. Съдът е изложил съображения за това, че жалбоподателката е работила като разносвач на храна от 01.06.1997г. и след операция през 2001г. и е определена намалена работоспособност от ТЕЛК. От 01.07.2004г. е преназначена за кухненски работник. Съдът, след като е изслушал и експертиза, е приел, че условията на труд не са влошили здравето на жалбоподателката и не е налице виновно и противоправно поведение на длъжностни лица при ответника, което да е довело до влошено здравословно състояние на жалбоподателката, изразяващо се в главоболие, повръщане, припадъци, а те по-скоро са последица от претърпяна от нея операция на доброкачествен тумор на мозъка. Съдът анализирайки доказателствата е приел, че не е налице професионално заболяване или трудова злополука, но не са налице и предпоставките и на чл.49 ЗЗД, за да може да бъде ангажирана отговорността на ответното учреждение.
С допълнителна молба към касационната жалба жалбоподателят е изложил съображения, че съдът се е произнесъл по съществен материално правен въпрос, а именно относно задължението на работодателя да носи отговорност, ако не осигури здравословни условия за труд на работниците си. Поддържа, че разрешаването на тези въпроси е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
С оглед на така изложените съображения Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решениена основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Върховният съд в своята практика, а и правната теория са посочвали многократно, че когато отговорността на ответника е деликтна – за поведението на неговите работници, като той отговаря не само за противоправните им действия, но и за противоправните им бездействия, т.е. за неизпълнението на задълженията, които произтичат от качеството му на лице, притежаващо предприятие или място, където се осъществява трудова дейност, а именно да осигури здравословни и безопасни условия на труд. Ответникът отговаря по различен начин за вредите, които са причинени на в резултат на трудова злополука или професионално заболяване на работници, и за вредите, които са причинени на изпълнители, на които той е възложил да направят нещо, но не са резултат на трудова злополука и професионално заболяване. Докато отговорността му за вреди, причинена на работници в резултат на трудова злополука или професионално заболяване на работници е безвиновна, отговорността му за вреди, причинени в останалите случаи може да бъде само виновна – ако е причинена от виновно и противоправно поведение на негови работници. Именно в съответствие с практиката на ВКС съдът е приел, че пострадалата е била в трудово правоотношение с ответника, но злополуката не е трудова и заболяването не е професионално, поради което ответникът не носи отговорността по чл. 200 КТ, която е обективна. Отговорността по чл. 49 от ЗЗД е субсидиарна. Тя съществува дотолкова, доколкото виновно са причинени вреди от лице, на което е възложена известна работа. Действително съществуват две самостоятелни възможности за търсене на гражданска отговорност, между които, при това, ищецът няма право да избира – пострадалият работник при условията на чл. 200 от Кодекса на труда не може да търси от предприятието обезщетение за претърпените от него вреди на основание чл. 49 във вр. с чл. 45 ЗЗД, в който смисъл е и даденото разрешение в т.3 на ТР № 45/1990 г. ОСГК на ВС. В случая съдът именно съобразявайки се с тази практика, като е приел, че не е налице отговорност по чл.200 КТ е изключил възможността такава да се търси от работодателя и при условията на чл.49 ЗЗД. Не е налице липса на практика или неправилна така, което да налага ново тълкуване на материалноправната норма, касаеща отговорността на работодателя за вреди от трудова злополука или професионално заболяване, в който случай обжалването би било допустимо на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като въпросът би бил от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Предвид изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННОТО обжалване на основание чл.280, ал.1, т. 3 ГПК на решение от решение от 28.07.2008г. по гр.д. № 1122 / 2008г. на Софийски окръжен съд по жалба на В. Й. Д..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: