О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 114
гр.София, 16.02.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на тридесети декември две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
КАТЯ ЩЕРЕВА
като разгледа докладваното от съдията Щерева гр.д. №5291/08 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288, във вр. с чл.280 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от Ш. А. М. , чрез пълномощника му адв. П, против въззивно решение №471 от 11.07.2008 г. по гр.д. №442/2008 г. на П. окръжен съд.
Релевират се оплаквания за неправилност, поради нарушение на материалния закон, необоснованост и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
Допускането на касационното обжалване се обосновава с наличието на основанията по чл.280, ал.1,т.2 ГПК. Същественият материалноправен въпрос, по който се е произнесъл съда е възстановяване правото на собственост на земеделски земи.
Ответникът оспорва касационната жалба, претендира разноски.
Върховният касационен съд, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, в установения от закона срок и отговаря на изискванията по чл.284 от ГПК.
Обжалваното решение от 11.07.2008 г. по гр.д. №442/2008 г. Пазарджишки окръжен съд е постановил, след като с решение №609/12.05.2008 г. по гр.д. №2652/2007 г. ВКС на РБ, второ отделение е
отменено решение №758/22.12.2006г. по гр.д. №821/2006 г. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав.
При новото разглеждане на делото, в изпълнение задължителните указания на ВКС, по делото е изслушано и прието заключение по съдебно-техническа експертиза, установяващо идентичност на имота по исковата молба с тези по т.1 и т.2 на решение №286/04.06.2003 г. на ОСЗГ, с което е признато право на възстановяване на собствеността на наследниците на А. М. М.
Въз основа на приетото заключение и след анализ на всички събрани по-делото доказателства въззивният съд е направил извод, че наследодателят на ищците –, е придобил процесния имот по давност и е оставил в сила решение №191/28.06.2006 г. по гр.д. №59/2006 г. на В. районен съд, с което е уважен предявеният иск по чл.14 ал.4 от ЗСПЗЗ, за имоти ливада и нива, с обща площ от 9.010 дка в м.”С”, землището на гр. С..
Н. състав на ВКС, след проверка във връзка с посоченото основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК, намира че същото не е налице.
От приложените към касационната жалба решения не се установява да е налице противоречиво решаван съществен правен въпрос релевантен за спора по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ.
Обжалваното решение не е в противоречие с приложените към касационната жалба решения – не е в противоречие с решение №51/01.03.2006 г. по гр.д. №687/2005 г. на І г.о. на ВКС. Въззивният съд не е направил правен извод за наличието на родствена връзка между наследодателя на ищците и този на ответника, въз основа на свидетелски показания, а и това е ирелевантно на спора.
Не е в противоречие и с решения №367/30.05.2006 г. по гр.д. №2965/2004 г.,ІV г.о. – делото е изяснено от фактическа страна и решение №409/31.05.2006 г. по гр.д. №2977/2004 г., ІV г.о. – приложените решения на б. ПК са такива по чл.18ж, ал.1 от ППЗСПЗЗ, следователно имотите не са възстановени с план за земеразделяне.
Останалите приложени решения не касаят идентичен материалноправен въпрос: №№91/1995 г. по адм.д. №2349/94 г. и 280/1995 г. по адм.д. №2549/1994 г. на ІІІ отд. на ВС-обжалване решения на ПК, решение №115/01.03.2006 г. по гр.д.696/2005 г.-приложението на чл.92 от ЗС.
Ответникът по касация е претендирал разноски, каквито не се установява да е направил за тази инстанция.
Воден от горното, Върховният касационен съд
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №471 от 11.07.2008 г. по гр.д. №442/2008 г. на П. окръжен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: