ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 114
София 25.02.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и трети февруари две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 4/ 2009 год.
Производството е по чл. 280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “В” А. – гр. Р. срещу Решение № 212 от 25.ІХ.2008 г. по гр.д. № 293/ 2008 г. на Великотърновски апелативен съд, с което е оставено в сила Решение № 98 от 24.ІІІ.2008 г. по гр.д. № 37/ 2007 г. на Русенски окръжен съд, с което е уважен искът по чл. 74 ТЗ и са отменени решенията, взети на 17.ІV.2005 г. от ОС на “В” А. – гр. Р., с оплакване за необоснованост и незаконосъобразност на решението.
В Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят сочи, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по два съществени материалноправни въпроса: 1. какво е съдържанието на поканата за свикване на ОС, когато се увеличава капитала по чл. 195 ТЗ и следва ли да има изрична точка от дневния ред за решение по чл. 194 ал. 4 ТЗ, 2. кога и при какви предпоставки ОС взима решение за ограничаване правата на акционерите по чл. 194 ал. 4 ТЗ. Жалбоподателят счита, че въззивният съд е решил първия въпрос в противоречие с Решение № 16 от 17.ІІ.2004 г. по гр.д. № 314/ 2003 г. на ВКС, с което е прието, че щом поканата съдържа точка от дневния ред увеличаване на капитала, не е необходимо в нея да се оповестява и способът за увеличаването, а по втория въпрос счита, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с Решение № 788 от 7. ХІІ.2006 г. по т.д. № 411/ 2006 г. на ВКС, в което е прието, че за увеличаване на капитала по чл. 195 ТЗ, трябва предхождащо решение по чл. 194 ал. 4 ТЗ, но ВКС не е приел, че трябва решението предварително да е вписано. Жалбоподателят поддържа, че е налице основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ТЗ, тъй като по важния въпрос за увеличаване на капитала по чл. 195 ТЗ, е полезно и наложително уеднаквяването на практиката на съдилищата.
Ответниците по касационната жалба С. И. С. – от гр. Р. и М. Ф. – от гр. Б., Италия, чрез адв. Д гр. Р., не изразяват становища по същата, нито по искането за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е оставено в сила първоинстанционно решение, с което е уважен иск по чл. 74 ТЗ, намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
С обжалваното решение съдът е приел за основателен иска по чл. 74 ТЗ за отмяна на решенията, взети на 17.ІV.2005 г. от ОС на “В”А. – гр. Р., тъй като са опорочени – неоснователно ответникът е отказал да допусне за участие в ОС ищците, чрез пълномощниците им, с което са нарушени правата им по чл. 220 ал. 1 ТЗ. Въпреки нарушението на императивна норма за провеждането на ОС, което прави основателно искането за отмяна на решенията от 17.ІV.2005 г., съдът е изложил и евентуални съображения за незаконосъобразност по същество на решенията по т. 6 и т.7 за изменение на Устава, и увеличението на капитала чрез издаване на нови поименни акции, и ограничаване правото на акционерите по чл. 194 ТЗ. Съдът е изложил, че в хипотезата на чл. 195 ТЗ, ОС може да вземе решение за увеличаване на капитала под условие, че акциите бъдат записани на определени лица на определена цена, след взето решение от ОС по чл. 194 ал. 4 ТЗ за ограничаване правото на акционерите да запишат от новоемитира – ните акции, за което трябва да има предложение за решение в записания и обнародван дневен ред, както и решението по чл. 194 ал. 4 ТЗ да е вписано в търговския регистър.
С оглед изложеното поставените от жалбоподателя материал – ноправни въпроси може да са важни, но не са съществени за делото. Както и да се реши въпросът кои са условията за ограничаване правото на акционерите по чл. 194 ал. 4 ТЗ при взимане на решение за увеличаване на капитала по чл. 195 ТЗ, от правилното му решаване не зависи изходът на делото. Искът по чл. 74 ТЗ е уважен поради установено нарушение на материалноправна норма при провеждане на ОС на 17.ІV.2005 г. – нарушено правото на участие на акционери с недопускане за участие на упълномощени представители.
Като поддържа, че въпросът е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, съдържаща се в Решение № 16 от 17.ІІ.2004 г. по гр.д. № 314/ 2003 г. на ВКС и в Решение № 788 от 7. ХІІ.2006 г. по т.д. № 411/ 006 г. на ВКС, фактически жалбоподателят поддържа основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК, а не по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, каквото основание не е налице. Точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона, или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на непълнота или неяснота на правната норма, както и в случаите на изоставяне от съдилищата на едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго, какъвто не е настоящият случай.
Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване Решение № 212 от 25.ІХ.2008 г. по т.д. № 293/ 2008 г. на Великотърновски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: