О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 114
гр. София, 27.11.2008 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 426 по описа за 2008г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 от ГПК и чл. 213, б. „а” във връзка с § 2, ал. 2 от ПЗР на ГПК.
Производството по чл. 213, б. „а” във връзка с § 2, ал. 2 от ПЗР на ГПК е образувано по частна жалба на „К” А. , гр. С. срещу определение от 29.01.2008г. по т. дело № 2194/2007г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 5 състав, с което е оставено без уважение искането на „К” А. , гр. С. за допускане на съдебно-счетоводна и съдебно-графологична експертизи и е даден ход на делото по същество. Частният жалбоподател поддържа становище, че неправилно съдът е приел, че исканите експертизи са неотносими към спора, и релевира довод за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Моли определението да бъде отменено и претендира присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът „Е” Е. , гр. С. не изразява становище по частната жалба.
Производството по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 от ГПК е образувано по касационна жалба на „К” А. , гр. С. срещу решение № 9 от 21.02.2008г. по т. дело № 2194/2007г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 5 състав в частта, с която е оставено в сила решението от 11.07.2007г. по т. дело № 0383/2006г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, 3 състав в частта, с която „К” А. , гр. С. е осъдено да заплати на „Е” Е. сума в размер 205 261,55 лв. – цена на извършени и незаплатени работи, сума в размер 76 172,82 лв. – лихва за забава за периода 08.03.2003г. – 08.03.2006г. и са присъдени разноски за двете съдебни производства.
Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и е необосновано. В изпълнение на императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК касаторът обосновава допустимостта на касационното обжалване с основанията по чл. 280, ал. 1 т. 2 и т. 3 от ГПК и поддържа становище, че в противоречие със съдебната практика е изводът на съда, че неподписаните фактури и протоколи, както и тези, подписани от неизвестно лице, без да е доказана неговата представителна власт спрямо „К” А. представляват годно доказателство за наличието на приета работа. В тази връзка са цитирани решение № 9* от 02.11.2005г. по адм. дело № 824/2005г., ВАС, І отд., решение № 6* от 20.07.2004г. по адм. дело № 11147/2002г., ВАС, І отд., решение № 1* от 16.02.2006г. по адм. дело № 9190/2005г., ВАС, І отд.
Ответникът „Е” Е. , гр. С. релевира доводи за липса на основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба. Поддържа становище, че решенията на ВАС не могат да бъдат взети предвид, тъй като са постановени по реда на специалното административно производство и че касаторът за първи път в касационното производство е навел доводи, каквито не са релевирани в двете съдебни производства пред СГС и САС. Ответникът моли да не се допуска касационно обжалване на решението.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение след като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното:
По частната жалба срещу определение от 29.01.2008г. по т. дело № 2194/2007г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 5 състав:
Частната жалба е процесуално недопустима, тъй като е подадена срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт.
Съгласно чл. 213, б. “а” и “б” от ГПК /отм./ срещу определенията на съда могат да бъдат подавани частни жалби, когато определението прегражда по-нататъшното развитие на делото, и в случаите, изрично посочени в закона. Атакуваното определение от 29.01.2008г. на Софийски апелативен съд не подлежи на обжалване, тъй като не е от категорията на предвидените в посочената разпоредба. С произнасянето на въззивната инстанция по доказателствените искания на страните не се прегражда развитието на делото. Определението по доказателствените искания не е изрично посочено в групата на съдебните актове, подлежащи на обжалване с частна жалба по реда на чл. 213 и сл. от ГПК. Предвид изложените съображения частната жалба следва да бъде оставена без разглеждане.
По касационната жалба срещу решение № 9 от 21.02.2008г. по т. дело № 2194/2007г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 5 състав:
Касационната жалба е редовна – подадена е от легитимирана страна в законния срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Същата отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, доколкото в изложението се съдържа твърдение за наличие на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК.
Допустимостта на касационното обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 от ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи.
Същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 от ГПК е този въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор – предмет на иска и от който зависи изходът на делото. Той следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд и е винаги специфичен по делото. Касаторът не е формулирал изрично съществения материалноправен или процесуалноправен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, а излага само, че в противоречие със съдебната практика е изводът на съда, че неподписаните фактури и протоколи, както и тези, подписани от неизвестно лице, без да е доказана неговата представителна власт спрямо „К” А. представляват годно доказателство за наличието на приета работа.
Критерият за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК се отнася до хипотезата, когато същественият правен въпрос в обжалваното въззивно решение, е решаван противоречиво от съдилищата. В случая същественият с оглед изхода на спора материалноправен и процесуалноправен въпрос е свързан с начина на доказване на извършените товаро-разтоварни работи, почистващи операции на канали и подземни помещения от отпадни води и металургични отпадъци, кранови и подкранови дейности, рязане на метал, зачистване на метал, почистване на терени около движещи се ГТА и др. технологични операции – предмет на договора между страните работи. По отношение на този въпрос не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК. Разпоредбата визира влезли в сила противоречиви решения по идентичен материалноправен и процесуалноправен въпрос на различни съдилища, или на отделни състави на ВКС. Цитираните от касатора решение № 9* от 02.11.2005г. по адм. дело № 824/2005г., ВАС, І отд., решение № 6* от 20.07.2004г. по адм. дело № 11147/2002г., ВАС, І отд., решение № 1* от 16.02.2006г. по адм. дело № 9190/2005г., ВАС, І отд. са неотносими, тъй като не са постановени по идентичен въпрос, решен в рамките на исково производство, а са постановени в административно производство. Не е налице противоречие на обжалваното решение на САС с приложените решения на ВАС по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК, доколкото и двете хипотези се отнасят до съдебна практика на граждански съдилища, но не и административен съд, какъвто е ВАС.
Предявените искове са уважени частично като съдът е приел, че работата е изпълнявана от ищеца и приемана от представители на ответника и от момента на приемането уговорената насрещна престация е станала изискуема. Въззивният съд е обсъдил освен фактурите, също и представените протоколи, работни карти и заключения на съдебно – счетоводна експертиза и се е позовал на тяхната достоверност предвид неоспорването им по реда и в сроковете по чл. 154 от ГПК /отм./. По отношение на начина на доказване на възложени работи и оспорване на писмените доказателства съществува трайна и непротиворечива съдебна практика на ВКС, от която въззивният съд не се е отклонил при постановяване на обжалвания съдебен акт.
Не е налице поддържаното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, тъй като точното прилагане на закона е във връзка с развитието на правото, а развитие на правото ще бъде налице, когато произнасянето на съда е свързано с тълкуване на закона, на непълни и неясни правни норми с цел еднаквото им и безпротиворечиво прилагане от съдилищата или когато съдилищата изоставят едно тълкуване на закона, за да възприемат друго, какъвто не е настоящият случай.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че не са налице сочените в касационната жалба основания за допускане на касационно обжалване.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на „К” А. , гр. С. срещу определение от 29.01.2008г. по т. дело № 2194/2007г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 5 състав, с което е оставено без уважение искането на „К” А. , гр. С. за допускане на съдебно-счетоводна и съдебно-графологична експертизи и е даден ход на делото по същество.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия в едноседмичен срок от съобщението.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 9 от 21.02.2008г. по т. дело № 2194/2007г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 5 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в частта, с която се оставя без разглеждане частната жалба подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия в едноседмичен срок от съобщението. Определението в частта, с която не се допуска касационно обжалване на решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.