О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1140
София, 31.10.2012 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седемнадесети октомври две хиляди и дванадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ДИАНА ХИТОВА
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова
гр.дело N 934 /2012 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.288 вр.чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
Образувано е по повод постъпила касационна жалба от Ц. В. Д. и П. Г. Д.,чрез процесуалния им представител адв.Г. Г., срещу въззивно решение № 127/11.05.2012 г. по гр.д.№82/2012 г. на Апелативен съд-гр.В.Т..
Ответникът по касационната жалба [фирма], чрез процесуалния си представител адв.Г. Г., в писмен отговор оспорва касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в предвидения от закона срок и е процесуално допустима с оглед цената на предявения иск в размер на сумата 26 796 лв.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение , настоящият състав ВКС на РБ, ІV г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е отменено решението на първоинстанционния съд, с което предявеният по чл. 49 ЗЗД иск против жалбоподателката е отхвърлен и тя е осъдена солидарно заедно с първия ответник Ц. В. Д. да заплати на ответника по касационната жалба сумата 26 796 лв., представляващи стойността на 13 398 бр. унищожени бали слама от пшеница,реколта 2008 г., ведно със законната лихва от датата на увреждане. Въззивният съд е изложил съображения ,че първоинстанционният съд не се е произнесъл извън заявения от ищеца иск.В исковата молба е било отразено, че жалбоподателите са пристигнали до склада на който ищецът е съсобственик,придружени от свои работници,на които са наредили да изнесат зърното и балите слама,съхранявани в него,вследствие на което те са били унищожени от разпиляването и завалялия дъжд. Искът е квалифициран като такъв по чл. 45 ЗЗД в исковата молба и в доклада на първоинстанционния съд, а впоследствие с решението- като такъв по чл. 49 ЗЗД, което е възприел и въззивният съд.Пред въззивната инстанция не са правени доказателствени искания, във връзка с промяната на правната квалификация.
В изложението на касационните основания за допускане на касационно обжалване жалбоподателите считат,че е налице касационно основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителна практика по реда на чл. 290 ГПК на ВКС, а именно:решение № 539/12.12.2011 г. по гр.д.№1844/2010 г.,ІV г.о.,решение №398/17.05.2010 г. по гр.д.№1341/2009 г. нса ІІІ г.о.,решение № 96/26.05.2010 г. по гр.д.№621/2009 г. на ІІ г.о., решение №142/31.04.2011 г. по гр.д.№929/2010 г.,ІІІ г.о.Правят оплакване, че въззивният съд е постановил недопустимо решение,като се е произнесъл по непредявен иск, приемайки първоначално,че е сезиран с иск по чл. 45 ЗЗД, а е уважил претенцията на ищеца като иск по чл. 49 ЗЗД.
ВКС на РБ, състав на ІV г.о. намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение. Спорният предмет по делото се въвежда с исковата молба,сред задължителните реквизити на която е изложение на обстоятелствата, на които се основава искът и в какво се състои искането-чл.127 ал.1 т.4 и 5 ГПК.Както първоинстанционният, така и въззивният съд при всяко положение на делото могат да констатират нередовности в нея и да дадат указания за отстраняването им- ТР №1/2001 г. ОСГК.-т.4 В кръга на тази компетентност влиза и задължението на съда служебно да се произнесе по правната квалификация на заявената искова претенция- тя може да съвпадне с квалификацията на ищеца, ако е дал такава, но може да бъде и различна, без да се излиза от рамките на търсената защита.Когато съдът разгледа претенцията на ищеца,съобразно основанието и петитума на иска, съдържащи се в исковата молба, но с погрешна правна квалификация, той би постановил неправилно, а не недопустимо решение. В случая първоинстанционният съд е избегнал постановяването на неправилно решение, като е дал вярната квалификация на иска с решението си. Дори и да беше постановил решение с неправилна квалификация, то не би имало процесуална пречка въззивният съд да я промени. Повдигнатият от жалбоподателите въпрос не е обуславящ изводите на въззивния съд.Според ТР № 1/19.02.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. ОСГТК той трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решиение.Оплакванията на жалбоподателите засягат именно правилността на решението .То не е недопустимо, тъй като въззивният съд не е излязъл извън рамките на заявените в исковата молба обстоятелства и петитум, не е и в противоречие с цитираните по-горе решения на ВКС, представляващи задължителна съдебна практика.
По изложените съображения ВКС на РБ , състав на ІV г.о.
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №127/11.05.2012 г. по гр.д.№82/2012 г. на Апелативен съд-гр.В.Т..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: