О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1141
гр.София, 11.10.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
девети октомври две хиляди и тринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 4982/ 2013 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по искане на Н. Ф. А. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Хасковски окръжен съд № 121 от 08.04.2013 г. по гр.д.№ 111/ 2013 г., в частта му, с която е потвърдено решение на Хасковски районен съд по гр.д.№ 2327/ 2011 г. По този начин е отхвърлен предявеният от жалбоподателя против М. М. А. иск, квалифициран по чл.124 ал.1 ГПК вр. чл.21 ал.1 СК 1985 г. /отм./ за признаване за установено, че Н. А. е изключителен собственик на придобития по време на брака им недвижим имот (самостоятелен обект в сграда с идентификатор № *****.***.**.*.**, в [населено място], [улица], ет.**, ап.**, с предназначение: жилище, апартамент, с площ 65.56 кв.м., ведно с прилежащи части: 1.151 % идеални части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху терена), а е уважен иска, предявен от М. А. против Н. А., със същата правна квалификация, с който е признато за установена изключителната собственост на М. М. А. върху същия недвижим имот.
С въззивното решение първоинстанционният съдебен акт е потвърден и в останалите му части – с която е обявена нищожност на сделка, извършена с нотариален акт № ***/ 27.05.20** г., т.*, рег.№ ****, н.д.№ 117/ 2011 г. на нотариус рег.№ *** и с която е прекратено производството по предявените от М. А. против Н. А. искове, квалифицирани по чл.124 ал.4 изр.1 ГПК за признаване за установено, че декларация по чл.25 ал.8 ЗННД и декларация по чл.264 ал. 1 ДОПК, под № № 1435 и 1436 на нотариус с peг. № ***, приложени по н.д. № 117/2011 г. на нотариус с peг. № ***, са неистински документи. В тази част обаче въззивното съдебно решение не е обжалвано пред ВКС и следва да се счита влязло в сила, независимо дали е постановено след надлежно сезиране.
Жалбоподателят повдига в изложението на основанията за допускане на касационно обжалване процесуалноправните въпроси за задължението на въззивния съд да обсъди поотделно и в съвкупност всички доказателства по делото и доводите във въззивната жалба и да мотивира становището си по доказателствата, без да се позовава на житейски съображения, както и да допусне доказателства, ако са налице условията по чл.266 ал.3 ГПК и с въззивната жалба доказателственото искане е потвърдено. Освен това релевира процесуалноправните въпроси относимо доказателство ли е за произход на парични средства справка от банка за постъпленията по банкова сметка, от която средствата са изтеглени и съставлява ли нарушение на процесуалните правила отказът на съда да изиска такава справка. Формулира процесуалноправни въпроси и във връзка с това, кой носи доказателствена тежест за установяване на произхода на средствата при иск за установяване на пълна трансформация на подарено имущество и какви са допустимите и достатъчни доказателствени средства. За да се отговори на тези въпроси моли касационното обжалване да бъде допуснато.
Ответната страна – М. М. А. – оспорва жалбата и моли касационното обжалване да не се допуска. Излага съображения, че поставените от касатора прави въпроси отчасти са без значение за изхода от спора, а за останалите поддържа, че са разрешени в обжалваното решение в съответствие с практиката на ВКС.
Съдът намира жалбата за допустима, обаче искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно.
Въззивният съд е приел за установено по реда на чл.272 ГПК и чрез излагане на собствени съображения по спора, че страните са бивши съпрузи, като процесният апартамент е закупен по време на брака им на името на ищцата. При анализа на събраните писмени и гласни доказателства съдът е достигнал до извод, че паричните средства за придобиване на този апартамент са дарени на М. А. от баща й – свидетеля М. А.. Той е имал спестовен влог в [фирма] клон К. и е изтеглил от сметката си сума, чиито размер съответства на цената на апартамента, посочена в нотариалния акт. Тегленето е станало три седмици преди сключването на договора за покупко – продажба, а от кредитираните показания на свидетелите на ищцата е установено, че парите са й дарени лично на нея и че именно с тях е заплатена продажната цена (което съответства на изявлението на продавача в нотариалния акт, че е получил сумата изцяло и в брой преди подписване на договора). Съдът е обсъдил подробно и е отхвърлил възраженията на касатора срещу достоверността на показанията на св.М. А., включително защото свидетелят съобщава и неблагоприятни за дъщеря си факти (че страните по делото, бидейки все още съпрузи, са превели от Х. по сметка на свидетеля около 1 000 евро, защото е гледал и издържал дъщеря им). Изведено е, че независимо от това кой и с какво основание е превеждал парите по сметка на свидетеля, щом те не са били предназначени за извършване на действия от чуждо име или за чужда сметка, тези средства се явяват лични на свидетеля и той може да се разпорежда валидно с тях, включително да ги дари на дъщеря си. Съдът посочил допълнително, че дори и да се приеме тезата на Н. А., че жилището е закупено със средства, дадени му на заем от негови приятели, тези средства нямат характер на лични средства по смисъла на чл.20 ал.1 СК 1985 г. /отм./, поради което той не може да се позовава на трансформация на лично имущество.
При тези мотиви на въззивната инстанция поставените от касатора процесуалноправни въпроси обуславят въззивното решение, но нямат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, нито са разрешени в противоречие с практиката на ВКС. По въпросите, свързани със задължението на въззивния съд да обсъди поотделно и в съвкупност всички доказателства по делото и доводите във въззивната жалба и да мотивира становището си по доказателствата, има твърдо установена практика, която не се нуждае от осъвременяване или промяна и която е съобразена при постановяване на обжалваното решение. Съдът е длъжен да обсъди всички доказателства и доводи на страните, както и да посочи защо кредитира едни доказателства, а на други не дава вяра. В обжалваното решение съдът не е постановил по въпроса нещо различно, нито пък фактически се е отклонил от изпълнението на това си задължение. Всички изложени във въззивната жалба доводи са обсъдени, а изводите на съда във връзка с анализа на доказателствата и установените факти са надлежно мотивирани. Дали тези изводи са правилни, накъдето всъщност са насочени доводите на касатора, в производството по чл.288 ГПК не може да се проверява и касационният съд няма правомощия да разглежда фактическа обстановка, различна от приетата от инстанцията по същество.
Установена е и практиката по прилагането на чл.266 ал.3 ГПК. Ако в нарушение на съдопроизводствените правила първата инстанция е отказала събиране на допустимо доказателство и с въззивната жалба доказателственото искане е потвърдено, въззивният съд трябва да го допусне, но само ако прецени, че то е относимо и необходимо. В случая съдът е извел, че не е необходимо да се установява източникът на постъпления по банковата сметка на св.М. А., тъй като при липса на твърдения да са му превеждани пари да действа за чужда сметка, средствата стават негови лични. Следователно съдът е изложил съображения, че исканото пред него доказателство не е относимо и необходимо, а в този случай той няма задължение да го допусне и събере, дори първата инстанция да е отказала допускането в нарушение на правилата на ГПК.
По въпросите, свързани с доказателствена тежест за установяване на произхода на средствата при иск за установяване на пълна трансформация на подарено имущество и допустимите и достатъчни доказателствени средства, въззивното решение също съответства на установената практика. Произходът на средствата, с които по време на брака е придобит имот на името от единия от съпрузите, може да се установява с гласни доказателствени средства. Въпрос на преценка от страна на съда е дали да даде вяра на тези показания, като няма пречка да бъдат кредитирани показания на близки роднини на претендиращия, стига при съвкупното им обсъждане с останалите доказателства по делото да е възможен само единствен извод относно твърдяния факт на трансформацията. Противно на изложеното от касатора в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, въззивният съд не се е позовал единствено на показанията на бащата на М. А., за да приеме трансформацията на подарено имущество при придобиване на процесния имот. Тези показания са обсъдени в съвкупност с писмените доказателства за доходите на свидетеля М. А. и съпругата му, за спестяванията, които са имали, а са отчетени и останалите събрани по делото чрез разпит на свидетели (включително незаинтересовани) гласни доказателства. Ето защо не може да се приеме, че поставените въпроси имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото (тъй като по тях има твърдо установена практика). Не се оправдава и твърдението, че те са разрешени в противоречие с така установената практика.
По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките на чл.280 ал.1 от ГПК и
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Хасковски окръжен съд № 121 от 08.04.2013 г. по гр.д.№ 111/ 2013 г. в обжалваната част.
ОСЪЖДА Н. Ф. А., Е. [ЕГН], [населено място],[жк], [жилищен адрес] да заплати на М. М. А., Е. [ЕГН], [населено място], [улица], ап.66, ет.12, сумата 1 000 лв (хиляда лева) разноски по касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: