О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1141
София, 17.12.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 15 декември две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Жанин Силдарева
ЧЛЕНОВЕ: Дияна Ценева
Бонка Дечева
изслуша докладваното от съдията Б. ДЕЧЕВА
гр.дело № 514 /2010 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството против решение от 04.12.2009г., постановено по гр.д.№ 1035/2009г. на Софийски градски съд, с което е оставено в сила решение от 27.01.20006г. по гр.д.№ 10920/2004г. на Софийски РС. С последното е отхвърлен иска по чл. 108 от ЗС, предявен от Министъра на външните работи против С. Г. А., Б. Г. А., Р. Г. К., Г. И. А. и И. И. А. за отстъпване на собствеността и предаване на владението върху недвижим имот, находящ се в гр.София, кв. Б., ул.”Панорамен път” № 35 и представляващ двуетажна масива жилищна сграда с площ 72,70 кв.м., масивна барака с площ 9,60 кв.м. и дворно место с площ 3444 кв.м.
В касационната жалба се навеждат доводи за недопустимост на решението поради това, че след отмяна на първото въззивно решение, въззивният съд не е конституирал министъра на регионалното развитие и благоустройството като ищец с нарочно определение и се е произнесъл по предявения иск въпреки, че процесуалния представител на държавата не е потвърдил иска подадената въззивна жалба, както и извършените процесуални действия. По същество държавата също счита решението неправилно, тъй като възивният съд е приел в нарушение на З., че процесния имот е реституиран по този закон въпреки, че не са налице предпоставките за това.
В изложението по чл. 284, ал.1 т.3 от ГПК са формулирани следните въпроси:.1. може ли във въззивната инстанция да бъде заменен ищеца и то с разпореждане за призоваване, направено в закрито заседание. По този въпрос се твърди противоречие с ТР № 1/04.01.2001г.. 2. Втория въпрос е възможна ли е реституция по чл.2, ал.2 от З. при липса на основание за придобиване на имота от държавата По този въпрос се твърди противоречие с Р № 5/28.01.2009г. по гр.д.№ 5622/2007г. на ВКС, ІІІ гр.о.
Ответниците по касация оспорват допускането на въззивното решение до касационен контрол, тъй като възивният съд е действал в изпълнение указанията, дадени от ВКС в отменителното му решение, а по втория въпрос, считат, че същия е некоректно поставен и е разрешен в съответствие със съдебната практика, според която, за да е налице замяна с държавата през 1958г. е необходимо освен решение на народния съвет и договор в писмена форма, какъвто не е сключен.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение е, поради което съдът я преценява като допустима. Не е налице и отрицателната предпоставка за допустимост, предвидена в чл. 280, ал.2 от ГПК до колкото обжалваемият интерес е действителната стойност на вещното право, предмет на обжалваното решение, а тя е над 1000 лв.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
За да постанови това решение, въззивният съд е констатирал следното: Ответниците са наследници на Г. И. А., починал през 1971г., който с н.а. № 58/1932г. купува нива с площ 3444 кв.м., съставляваща към 1943г. парцел V. от кв. 4 по плана на гр. София, Панорамен път, в което построява двуетажната жилищна сграда на площ 72 кв.м. Имота е деклариран по ЗЕГПНС, но е освободен от отчуждаване по този закон с решение № 1166/13.09.19949г., одобрено с ПМС № 35/04.08.1049г. Наследодателят е притежавал и друг имот, находящ се на ул. “Х. К.” № 44 в гр. София, който е отнет с присъда № 246 от 03.05.1948г. на основание ЗКПСННИ и актуван за държавен с акт № 129/245315.07.1952г. По искане на ответниците е взето с протокол № 15 от 15.05.1958г. решение на ИК на СГНС да се замени притежавания от Г. А. имот на “Панорамен път” № 35, съставляващ имот 20 от кв. 4 с държавен имот, находящ се на ул. “Х. К.” № 44. Въз основа на това решение и чл. 13 от ЗС и чл. 34 и 15 от ПДИ,. ищецът счита, че държавата е станала собственик на процесния имот. На основание разпореждане на МС № 9/27.02.1990г. имота е предаден за стопанисване от службата за охрана на Държавния съвет на Б.. Въпреки това, със заповед № РД-57-142/17.03.1998г. на областния управител, имота е отписан като държавен на основание чл. 2, ал. 4 /сега 5/ от ЗОСОИ.
Искът е предявен от Б., което е било самостоятелно ЮЛ в Министерство на външните работи, на което е предоставено за стопанисване и управление недвижимо имущество. Към момента на предявяване на иска Б. е притежавало правото да предяви иска за защита правото на собственост от името на държавата на основание чл. 14, ал.1 от ЗДС в първоначалната редакция (Обн. – ДВ, бр. 44 от 1996 г.). В последствие Б. е преобразувано в И. агенция “Д. имоти в страната” /ИАДС/ към министерството, която е закрита с ПМС № 252/05.11.2001г. и МВънР, обявено нормативно за правоприемник е конституирано като ищец. С решение № 1267/08 от 22.01.2009г. по гр.д.№ 5544/2007г. на ВКС ІІ гр.о. е отменено въззивното решение по гр.д.№ 2048/2006г. и делото е върнато за ново разглеждане от въззивния съд с мотив, че ищецът, като поделение на държавата не е предявил иск за самостоятелни права, каквито не може да упражнява след изменението на чл. 14, ал.1 от ЗДС /ДВ бр. 32/2005г. ВКС е дал указания по предявения иск за собственост от държавата, като страна по процесуалното правоотношения, тя да се представлява от законния си процесуален представител Министъра на регионалното развитие и благоустройството, съгласно чл. 18, ал.4 от отменения ГПК. Затова възивният съд с разпореждане от 27.02.2009г. е разпоредил да се призове като представител на държавата М., който в едномесечен срок да заяви становище по доказателствата, извършените процесуални действия, исковата молба. Министъра на регионалното развитие и благоустройството е конституиран в производството като контролираща страна още на 13.05.1998г., но е редовно призован на 20.03.2009г. като въззивник с приложение препис от разпореждането от 27.02.2009г. за с.з. на 25.11.2009г., когато не се е явил негов представител, респективно не е взето и писмено становище.
Първият процесуален въпрос е може ли във въззивната инстанция да бъде заменен ищеца и то с разпореждане за призоваване, направено в закрито заседание.Така формулиран въпроса е неотносим към спора, тъй като въззивният съд не е изменил ищеца. В изпълнение указанията на ВКС е приел, че държавата е ищец, че тя е страна по процесуалното правоотношение и затова не е конституиран нов ищец. Постановено е призоваване на министъра на регионалното развитие и благоустройството, тъй като той е процесуален представител на държавата и това процесуално действие на съда се извършва именно с разпореждане. В този смисъл поставения въпрос не кореспондира на фактите по делото и не обуславя общото основание за допускане до касация по чл. 280, ал.1 от ГПК, респективно съдът не е процедирал в противоречие с ТР № 1/04.01.2001г , поради което не е налице и наведеното допълнително основание за допускане до касация по т.1 от този текст.
Вторият въпрос е възможна ли е реституция по чл.2, ал.2 от З. при липса на основание за придобиване на имота от държавата. Нормата на чл. 2, ал.2 от З. предвижда реституция именно на имоти, които държавата не е могла да придобие на годно основание да я направи собственик – имота не е отчужден, но е фактически отнет, или предвидената в закона процедура за отчуждаване не е изпълнена по законоустановения ред. Въззивният съд е приел, че не е завършен фактическия състав на замяната, тъй като е взето само решение на ИК на СГТС за замяна, но не е сключен договор в обикновена писмена форма, съгласно чл. 18 от ЗС, който да съдържа насрещните волеизявления. Макар изрично да не е казано, съдът е приел, че имота е отнет от държавата фактически без основание за това. С Р № 5/28.01.2009г. по гр.д.№ 5622/2007г. на ВКС, ІІІ гр.о., на което се позовава касаторът съдът е разгледал нормата на чл.2, ал.2 от З., като съвкупност от две алтернативни основание и е приел, че съдът следва да посочи коя хипотеза счита, че е налице. Въззивният съд е разгледал едната от двете хипотези и поради това постановеното от него решение не е в противоречие с цитираното решение.
Следователно и по двата въпроса не е обосновано нито общото, нито допълнителните основания за допускане до касация по чл. 280, ал.1 т. 1 и 2 от ГПК, поради което възивното решение не следва да се допуска до касационен контрол.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 04.12.2009г., постановено по гр.д.№ 1035/2009г. на Софийски градски съд по касационна жалба, подадена от Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: