О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1141
София, 21.10.2015 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на осми октомври две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева Боян Цонев
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 3624 по описа за 2015 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 586 от 20.10.2014 г. по гр.д. № 853/2014 година на Пловдивски апелативен съд е потвърдено решение № 862 от 09.05.2014 г. по гр.д. № 110/2014 г. на Пловдивски окръжен съд, с което предявеният от Я. И. И. от [населено място] против П., [населено място] иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ (ред. ДВ, бр. 17/2009 г.) за обезщетение за неимуществени вреди, причинени от незаконно обвинение е уважен в размер на 2000 лева и е отхвърлен за разликата до предявения размер от 26000 лева. В решението е прието за установено, че с прокурорско постановление от 30.04.2009 г. ищецът е бил привлечен като обвиняем в извършване на престъпление по чл. 316 НК вр. с чл. 309, ал.1 НК, по което е взета мярка за неотклонение „подписка”, непроменена до приключване на наказателното преследване. С постановление от 29.06.2009 г. на прокурор при Пловдивска районна прокуратура е предложено ищецът да бъде освободен от наказателна отговорност за извършено престъпление по чл. 316 НК вр. с чл. 309, ал.1 НК и да му бъде наложено административно наказание, а с влязло на 31.03.2010 г. решение по н.а.х.д. № 3474/2009 г. на Пловдивски районен съд ищецът е бил признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение. В резултат на незаконното наказателно преследване ищецът е изживял стрес, притеснение, прояви на раздразнителност, затваряне в себе си, психическо напрежение, отразили се негативно върху емоционалното му и психическо състояние. Накърнени били честта му и доброто му име сред колегите му и в обществото. За обезщетяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди е определено по справедливост обезщетение в размер на 2000 лева, присъдени на чл. 2, ал. 1, т. 2, пр. 2 ЗОДОВ, като за разликата до предявения размер от 26000 лева, искът е отхвърлен като неоснователен. При определяне размера на обезщетението съдът е съобразил и обстоятелството, че по време на незаконното наказателно преследване, срещу ищеца са били образувани и други досъдебни производства за извършени престъпления по чл. 316 НК, завършили с влезли в сила решения, с които са му били наложени административни наказания „глоба” в различни размери; че в същия период срещу ищеца е било повдигнато и поддържано обвинение и за извършено престъпление по чл. 248а, ал.2 вр. с ал.1 НК, по което производството не е приключило, както и че причинените във връзка с тях негативни изживявания обективно не могат да бъдат разграничени от тези, изживени във връзка с обвинението, по което е признат за невинен.
Касационна жалба против решението на Пловдивски апелативен съд в частта му, с която искът е отхвърлен за разликата до предявения размер от 26000 лева е постъпила от Я. И. И.. Поддържа се, че обуславящият изхода на делото въпросите за размера на справедливото обезщетяване за неимуществени вреди и следва ли при определяне на размера на обезщетението да бъдат съобразени всички установени вреди с оглед техния вид, интензивност и продължителност е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и тази на съдилищата, в подкрепа на което са представени решение от 25.10.2010 г. по гр.д. № 313/2010 г. на Сливенски окръжен съд и решение от 01.07.2013 г. по гр.д. № 200/2013 г. на Пазарджишки окръжен съд.
Ответникът по касационната жалба П.. не взема становище.
По въведените основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивски апелативен съд, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира следното:
Доводите за постановяване на съдебния акт в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и тази на съдилищата са неоснователни. Въззивният съд е определил обезщетението по справедливост, съобразявайки всички вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането съобразно чл. 52 ЗЗД. В съответствие с т.ІІ от ППВС № 4 от 23.12.1968 г. и т. 11 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. по т. д. № 3/2004 г. ОСГК ВКС е изследвал всички обстоятелствата, имащи отношение към последиците от проведеното наказателно преследване, продължило единадесет месеца; взетата най-лека мярка за неотклонение „подписка”; тежестта и характера на обвинението, както и претърпените от ищеца морални страдания, причинени от неоправдана наказателна репресия. Същевременно, съдът е ценил и доказателствата, сочещи, че в същия период ищецът е преживял негативни емоции и във връзка с други обвинения, по които обаче с влязъл в сила съдебен акт е наложено наказание; че негативните изживявания по обвинението, приключило с решение за признаването му като невинен, не могат да бъдат точно отграничени от тези, за които не се дължи обезщетение.
Не е налице и противоречие с установената практика на съдилищата при определяне на обезщетение за неимуществени вреди, причинени от незаконно проведено наказателно преследване. В приложените решения от 25.10.2010 г. по гр.д. № 313/2010 г. на Сливенски окръжен съд и решение от 01.07.2013 г. по гр.д. № 200/2013 г. на Пазарджишки окръжен съд, размерът на обезщетението за неимуществени вреди е определен с оглед на конкретните по делото обстоятелства, различни от изследваните във въззивното решение – при обвинения за престъпления с различна тежест; при различна продължителност на наказателното преследване и настъпилите за пострадалите негативни последици.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 586 от 20.10.2014 г. по гр.д. № 853/2014 година на Пловдивски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: