4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………
София, ………………. 2010 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седемнадесети ноември, през две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Светла Димитрова
Ж. ДЕКОВА
като разгледа докладваното от съдия Светла Димитрова гр.д. № 579 по описа за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от А. Б. Л. от гр. София, чрез пълномощника си адв. Ц. П. от АК-София, против въззивно решение от 24.07.2009 г., постановено по в.гр.д. № 2758/2008 г. на Софийския градски съд, с което е отменено решение № 64 от 09.05.2008 г. на Софийския районен съд, 71 с-в, постановено по гр.д. № 8440/2007 г., в частта му, с която е уважен предявеният от А. Б. Л., срещу М. М. Ч. от гр. София, действаща като ЕТ „М К. и Т. – М. Ч.”, иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД, за сумите 90 лв. и 600 евро, представляващи дадени от ищцата суми на отпаднало основание по развален устен договор за посредничество за изпращане на работа в К.. С обжалваното решение искът е отхвърлен и е оставено в сила първоинстанционното решение, в частта му, с която е отхвърлен искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 230 лв., представляваща лихва за забава за периода 10.07.2005 – 17.04.2007 г.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторката поддържа, че основанието за обжалване на въззивното решение е по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, като твърди, че въззивният съд е постановил решението си в разрез със събраните по делото доказателства, както и на основание неистински доказателства. Не е изведен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по който съдът се е произнесъл и който е обусловил изхода на спора. Не са посочени, нито представени съдебни решения, обосноваващи въпрос, решаван противоречиво от съдилищата.
Ответникът М. М. Ч., действаща като ЕТ „М К. и Т. – М. Ч.”, гр. София, не изразява становище по жалбата, както и по основанията за допускане на касационно обжалване в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – оценяем иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, с обжалваем интерес над 1000 лв., поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, с което е отхвърлен предявеният иск за заплащане на сумата от 600 евро и 90 лв. като получена на отпаднало основание, с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД, въззивният съд е приел, че страните са били в облигационно правоотношение по посредничество за намиране на работа в Р К. в 3-месечен срок от представяне на необходимите документи от ищцата. Приел е, че ответницата в уговорения срок е намерила работа на ищцата като медицинска сестра в болница в гр. Пафос-К. при заплата от 650 К.ски паунда и по този начин е изпълнила задълженията си по посредническия договор. В този срок обаче ищцата си е намерила работа чрез посредничеството на друг работодател, поради което тя не се явява носител на потестативното право по чл. 87, ал. 1 ЗЗД за разваляне на договора и не ответницата, а тя се явява неизправна страна по него, поради което престираните по договора суми не се явяват недължимо платени и ответницата не дължи връщането им.
За да се допусне разглеждане на касационната жалба предвид залегналата в ГПК факултативност на касационното обжалване, на първо място касаторът следва да формулира материалноправен или процесуалноправен въпрос, значим за изхода на спора, по който съдът се е произнесъл с обжалвания съдебен акт. Такива въпроси са основните въпроси на спора, засягащи допустимостта и основателността на иска, по които съдът реализира произнасяне, от което зависи изхода на делото. В случая такъв въпрос от материално или процесуалноправно естество не е изведен от касаторката. Същата бланкетно е посочила, че са налице основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, без да ги обоснове. В изложението на практика се съдържат оплаквания за неправилност на обжалваното решение, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост във връзка с преценка на събраните по делото доказателства, които са относими към основателността на касационната жалба, а не към допустимостта на касационното обжалване. Като краен извод изложението не съдържа правен въпрос, обуславящ изхода на делото, отнесен към хипотезите на приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Касационният съд не може от данните по делото да изведе правния въпрос от значение на изхода на спора, без да упражни служебното начало във вреда на другата страна/ТР № 1/2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1/.
Вън от това, на основание разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, с които съдът се е произнесъл по правен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Под „точно прилагане на закона“ най-общо се разбира еднородно тълкуване на закона, т.е. точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на непоследователна и противоречива съдебна практика или към преодоляване на постоянна, но неправилна такава. В случая жалбоподателката само е посочила това основание, но не се е позовала нито на противоречива практика на ВКС, нито на постоянна, но неправилна практика, в които случаи би било налице основание за издаване на тълкувателно решение. Липсва и обосновка, че разглеждането на касационната жалба е от значение за развитие на правото, тъй като в тази хипотеза предпоставките са липса на практика на ВКС и наличие на непълнота, неяснота или противоречивост на самия закон. Тези предпоставки не са налице, тъй като нормата на чл. 55, ал. 1 ЗЗД е ясна и не се нуждае от тълкуване, а по приложението й има установена практика на ВКС.
В конкретния случай допускането на касационно обжалване се обосновава с визираните в чл. 281, т. 3 ГПК основания за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, които касаят разглеждане на касационната жалба по същество, но не са основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 24.07.2009 г., постановено по в.гр.д. № 2758/2008 г. на Софийския градски съд, по касационна жалба с вх. № 45976 от 08.09.2009 г. на А. Б. Л. от гр. София.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: