ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1142
София, 12.09.2011г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети юли две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 132 по описа за 2011г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на юрк.Д. като процесуален представител на [фирма] [населено място] село, [община] дол, срещу въззивното решение на Кюстендилския окръжен съд /КОС/ от 12.Х.2010г. по в.гр.д. № 413/2010г.
Ответницата по касационната жалба Ю. Б. Г. от [населено място] в отговора си по реда на чл.287 ал.1 от ГПК е заела становище за недопускане на касационно обжалване. Претендира разноски.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и в предвидения в закона и указан от съда преклузивен срок, поради което е процесуално допустима.
По допускането на касационното обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С атакуваното решение КОС е потвърдил решението на Дупнишкия районен съд от 11.V.2010г. по гр.д. № 276/2010г., с което са уважени предявените от Ю. Б.Г. срещу [фирма] искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 и т.2 от КТ. За да постанови решението, въззивният съд е приел, че уволнението на ищцата със заповед от 16.ХІІ.2009г. на основание чл.328 ал.1 т.2 от КТ е незаконно. Установено е наличието на съкращение на единствения заеман от Г. щат. Работодателят, обаче, не е спазил защитата по чл.333 ал.4 от КТ, приложима и при двете хипотези по чл.328 ал.1 т.2 от КТ /с оглед липсата на конкретизиране в уволнителния акт/ – ищцата е била синдикален член и уволнението е следвало да се извърши след предварително писмено съгласие на синдикалното ръководство, предвидено в чл.22 ал.1 от К., в сила към момента на уволнението.
В изложението на [фирма] по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК, представено след дадено на дружеството указание от съда, се сочи, че основанието за допускане на касационно обжалвано е чл.280 ал.1 т.3 от ГПК, тъй като въззивният съд се произнесъл по съществен материалноправен въпрос от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Принципът на законността бил основен принцип в правото. Атакуваното решение било неправилно – поради неточно тълкуване и прилагане на материалния закон, а именно чл.22 ал.1 от К., което било грубо нарушение на принципа на законността.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че не са налице предвидените в чл.280 ал.1 т.3 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване.
По сега действащият ГПК касационното обжалване не е задължително, а факултативно. То е допустимо при произнасяне от въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е от значение за правните му изводи и за изхода на спора по делото и който е решен в противоречие с практиката на ВКС или на съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Въпросът следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането от въззивния съд на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Въпросът трябва да е посочен конкретно и ясно от касатора, тъй като съобразно диспозитивното начало в гражданския процес по този начин той определя предмета на касационната жалба, а следователно и пределите на касационния контрол, в които той може да бъде извършен по силата на чл.290 ал.2 от ГПК. С оглед на това и предвид правото на защита на противната страна касационният съд няма правомощие да стори това служебно, като изведе въпросът от значение за изхода на делото от твърденията на касатора в изложението му /Така т.1 от ТР № 1/19.ІІ.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС/.
В разглеждания случай изложението на касатора не отговаря на посочените изисквания. В него не е поставен конкретен правен въпрос, по който въззивният съд се произнесъл, а и липсва обосновка за необходимостта от допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК съобразно т.4 от ТР № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС на РБ. Кратките релевирани в този документ съображения представляват оплаквания за неточно прилагане на материалния закон, но това е основание за касационно обжалване по смисъла на чл.281 от ГПК, а те се подлагат на преценка в касационното производство, ако такова бъде допуснато, но не и в настоящото по допускането.
По изложените съображения касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да бъде допуснато.
С оглед този извод и на основание чл.78 ал.1 от ГПК на ответницата по касация Ю. Г. следва да бъдат присъдени 250лв. разноски за настоящата инстанция.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Кюстендилския окръжен съд от 12.Х.2010г. по гр.д. № 413/2010г.
ОСЪЖДА [фирма] [населено място] село, [община], да заплати на Ю. Б. Г. от [населено място] 250лв. разноски.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: