О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1142
София, 15.11.2013 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четиринадесети октомври двехиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 4534/2013 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество-гр. София, чрез процесуален представител С. Д., против въззивно решение на Пловдивски апелативен съд № 162/29.03.2013 г., постановено по гр. д. № 1043/2012 г. в частта, с която частично е потвърдено решение на Пловдивски окръжен съд-ХХІІ състав, с което е отхвърлено искането на К. за отнемане в полза на държавата апартамент № 8 в южната /фасадна/ част на втория жилищен етаж от пететажна с партер и мансарда жилищна сграда, находяща се в [населено място], [улица], ведно с избено помещение № 4, както и 1.81 % ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, както и на апартамент № 6 в югоизточната част на втория жилищен етаж от същата сграда, ведно с прилежащо избено помещение № 11, както и 2.53 % ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото.
Счита се, че решението в обжалваната част е неправилно, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствени правила-основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК. Моли се обжалваното решение да се отмени и да се постанови друго решение, с което да се уважат предявените искове и да се отнемат в полза на държавата посочените апартаменти, както и да се присъдят направените съдебно-деловодни разноски.
С изложение по допустимостта на касационното обжалване касаторът се е позовал на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Формулиран е следният материалноправен въпрос: Допустимо ли е чрез декларация и свидетел, по правилата за разкриване на симулация да се оборва удостоверен от нотариус факт. Позовава се на Р. № 731/10 от 18.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1240/2009 г., І г. о. и Р. № 802/10 от 6.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 728/2009 г., І г. о., постановени в производство по чл. 290 ГПК, копия от които са приложени.
За ответниците по касация А. М. Кантарев, Н. Н. К., както и за контролираща страна Апелативна прокуратура-П. не е изразено становище.
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
При преценка за допустимост на обжалването Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение констатира, че не е налице основание за допускане касационно обжалване на въззивното решение.
С изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е изпълнено общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК вр. разясненията с т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., ВКС, ОСГТК за формулиране на правен въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл и който е обусловил решаващия правен извод за частична неоснователност на иска.
Не е налице, обаче, специалното изискване на т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК посоченият правен въпрос да е решен от въззивния съд в противоречие с практиката на Върховния касационен съд съобразно приложените към изложението съдебни решения.
Вярно е, че нотариалният акт е официален удостоверителен документ и се ползва с посочената в закона доказателствена сила относно извършването на определени действия пред длъжностното лице-нотариус в кръга на службата му. Липсва, обаче, законова пречка в производството по иска по чл. 28 ЗОПДИППД /отм./ да се релевират доводи, касаещи валидността на извършената и удостоверена по нотариален ред сделка, които да са във връзка с решаването на въпроса налице ли е причинна връзка между престъпната дейност на лицето и придобитото от него имущество.
В конкретния случай след обсъждане и преценка на събраните по делото гласни и писмени доказателства въззивният съд е приел за доказано по делото, че двата договора за прехвърляне правото на собственост върху процесните два апартамента в [населено място], [улица], чрез покупко-продажба са нищожни като симулативни, поради което към момента на сключването им от патримониума на двамата ответници реално не са излезли посочените в договорите парични суми. На това основание съдът е приел за недоказана по делото нито пряка, нито косвена връзка между престъпната дейност на ответника и начина на придобиване на тези недвижими имоти.
В тази връзка посочените с изложението съдебни решения са неотносими към конкретния случай.
Ето защо Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Апелативен съд-П. № 162/29.03.2013 г., постановено по гр. д. № 1043/2012 г. по касационна жалба от Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество-гр. София.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: