4
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1142
С., 24.10. 2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 19 октомври две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 468/2011 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. С. Костадинова против въззивно решение № 14 от 12.01.2011 год. по гр. дело № 763/2010 год. на Плевенски окръжен съд, с което са отхвърлени исковете на жалбоподателката за признаване за незаконно на уволнението и отмяна на заповед № ЗП-15-03/25.01.2010 г. за прекратяване на трудовото й правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 11 КТ, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „зам. директор” на Р. [населено място] и за заплащане на обезщетение в размер на 7727,45 лв. за безработица поради незаконно уволнение за периода 26.01.2010г.-21.06.2010 г. със законна лихва от подаване на исковата молба 19.03.2010 г. до изплащане на сумата и потвърдил решение № 1347/05.07.2010 г. по гр. дело № 1797/2010г. на Плевенски районен съд, с което е отхвърлен иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ във вр. с чл. 225 КТ за заплащане на обезщетение за разликата над 7727,45 лв. до пълния предявен размер 9477,12 лв. и за периода 22.06.2010 г.до 26.07.2010 год.
В изложение за допускане на каасационно обжалване жалбоподателката поддържа, че с обжалваното решение в противоречие с представена съдебна практика е разрешен материалноправния въпрос – кога обективно, (а не фиктивно) е налице промяна на изискванията за изпълнение на длъжността по смисъла на чл. 328, ал.1, т. 11 КТ. В останалата част изложението засяга въпроси от фактическо естество относими към правилността на извода на съда, че към момента на прекратяване на трудовото правоотношение ищцата не е страдала от психично заболяване в тесния смисъл за психична болест, даващо й право на закрила по чл. 333, ал. 1 КТ, които са основание за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. Чрез представената съдебна практика се обосновава приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Ответникът Районна здравноосигурителна каса [населено място] в писмен отговор оспорва наличие на основание за допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Поддържа, че представената съдебна практика не отговоря на изискването влезли в сила съдебни решения. Изложени са и съображения в подкрепа правилността на обжалваното решение.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което са разгледани искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Поставеният в изложението материалноправен въпрос по приложението на чл. 328, ал. 1, т. 11 КТ – прекратяване на трудов договор при промяна на изискванията за изпълнение на длъжността не дава основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, тъй като извода на съда, че е осъществен фактическия състав на посоченото уволнително основание не влиза в противоречие с установената съдебна практика на ВКС по повдигнатия правен въпрос – решение по гр. дело № 3455/2001 г. на трето г. о. на ВКС, решение по гр. дело № 254/2009 г. на четвърто г. о. на ВКС постановено по реда на чл. 290 ГПК.
Според посочената съдебна практика разпоредбите на чл. 328, ал. 1, т. 6 и т. 11 КТ, касаят фактически състави предвиждащи промяна в изискванията за заемане на съответната длъжност. Нормата на чл. 328, ал. 1, т. 6 е приложима при промяна на изискванията за образование и квалификация, а разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 11 КТ засяга всички останали изисквания за изпълнение на длъжността – трудов стаж, компютърна грамотност, владение на чужди езици, свидетелство за управление на МПС и др. В съотношението между двете основания за уволнение се разкриват и разликите във фактическите им състави – по т. 6-та изискуемите предпоставки за упражняване на трудовата функция касаят само промяна в изискванията за образуванието или квалификацията, а по т. 11-та обема на изискванията е по-широк и третира всички останали изисквания извън образованието и квалификацията. Общото между двете основания за уволнение е изискването за промяна в условията за заемане на длъжността да е настъпила след сключването на трудовия договор. Според посочената съдебна практика изискванията за образование и квалификация за заемане на определена длъжност могат да бъдат предвидени в закон, в друг по -нисък по степен нормативен акт или в длъжностната характеристика. Когато изискванията са предвидени в закон или друг нормативен акт, работодателят е длъжен да съобрази тези изисквания в длъжностната характеристика. С оглед спецификата на работата и нуждите на предприятието работодателят може да въведе и по-високи изисквания за образование и квалификация, както и други нови изисквания за заемане на определена длъжност, след възникване на трудовото правоотношение, чрез промени в длъжностната характеристика. Това правомощие е въпрос на работодателска целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол. Само при довод за злоупотреба с право следва да се извърши проверка, дали изменението в изискванията за заемане на длъжността е въведено с оглед нуждите на работата и в този смисъл, дали работодателят е действал добросъвестно в съответствие с чл. 8, ал. 1 КТ, което е относимо и обуславя преценката за законност на уволнението.
С обжалваното решение е прието, че в новата длъжностна характеристика за длъжността „зам. директор” работодателят не е променил изискването за образователна степен, което остава „висше икономическо образование-магистър” а е променил изискването за професионален опит – седем години в сферата на икономиката, какъвто ищцата не притежава, като са изложени и съображения относно необходимостта от въведеното ново изискване за заеманата длъжност, обосновано с основните функции на РЗОС по администриране и разплащане на средства дължащи се на изпълнителите на медицинска помощ – първична, специализирана и болнична помощ, което изисква професионален опит в сферата на икономиката, от значение за длъжността „зам. директор”, и с утвърдения от директора на НЗОК Единен класификатор на длъжностите в НЗОК. Тези изводи не влизат в противоречие с приетото в утвърдената съдебна практика на ВКС по поставения правен въпрос, което изключва приложното поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК.
В писмения отговор ответникът по касационната жалба е поискал да му се присъдят съдебни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 576 лв. по представен договор за правна помощ, които на основание чл. 78, ал. 3 ГПК следва да се заплатят от жалбоподателката.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 14 от 12.01.2011 год. по гр. дело № 763/2010 год. на Плевенски окръжен съд.
ОСЪЖДА П. С. Костадинова да заплати на Районна здравноосигурителна каса [населено място] съдебни разноски за касационното производство в размер на 576 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ