4
определение по гр.д.№ 838 от 2011 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1142
София, 24.11. 2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и трети ноември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 838 по описа за 2011 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. И. Т., Н. И. С., Т. Д. Д., Д. Г. Г., Д. Д. Г., Д. Д. Н. срещу решение № 459 от 13.04.2011 г. по в.гр.д.№ 358 от 2011 г. на Варненския окръжен съд, Гражданско отделение, 8-ми състав, с което е потвърдено решение № 4388 от 16.12.2010 г. по гр.д.№ 1178 от 2009 г. на Варненския районен съд за отхвърляне на предявения от касаторите срещу С. Г. П., С. П. П. и Г. П. П. иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за признаване за установено по отношение на ищците, че ответниците не са собственици на следния недвижим имот: реална част от 441 кв.м. от имот № 437, к.р.501 по ПНИ на [населено място], м.”Под М.”, целият с площ от 915 кв.м. при граници на реалната част: имот № 1453, имот № 1454, имот № 435, имот № 436, път, имот № 1232 и останалата част от имот № 437, означена с червен цвят на скицата, приложена на лист 24 от делото на РС.
В касационната жалба се твърди, че решението на Варненския окръжен съд е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необосновано- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК.
Като основания за допустимост на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ГПК. Твърди се, че обжалваното решение противоречие на посочена от касаторите задължителна и незадължителна практика на ВКС и други съдилища в страната /решение № 137 от 25.06.2010 г. по гр.д.№ 343 от 2009 г. на ВКС, Второ г.о., решение № 350 от 29.06.2009 г. по гр.д.№ 2624 от 2008 г. на ВКС, Второ г.о., решение № 679 от 22.10.2010 г. по гр.д.№ 655 от 2009 г. на ВКС, Първо г.о., решение № 1653 от 14.12.2009 г. по гр.д.№ 929 от 2009 г. на Варненския окръжен съд, решение № 1193 от 02.07.1999 г. по гр.д.№ 2055 от 1998 г. на ВКС, Четвърто г.о., решение № 1078 от 01.10.2007 г. по гр.д.№ 1107 от 2006 г. на ВКС, П. г.о., решение № 149 от 24.03.2010 г. по гр.д.№ 595 от 2009 г. на ВКС, Първо г.о. и решение № 295 от 08.04.2009 г. по гр.д.№ 5364 от 2007 г. на ВКС, Трето г.о./ по следните правни въпроси: 1. Следва ли постройката да отговаря на изискванията на чл.108, ал.7 от ППЗТСУ във връзка с чл.177, ал.3 от Наредба № 5 за правила и норми по Т. /отм./, за да се приеме, че е сграда по смисъла на пар.4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, 2. Следва ли постройката да е свързана с обща мрежа за водоснабдяване или в имота да има местен водоизточник, за да се приеме, че тя е годна за временно или сезонно ползване по смисъла на пар.1в, ал.3 от ДР на ППЗСПЗЗ, 3. Може ли само въз основа на свидетелски показания за вида и характера на постройката да се приеме за установено, че в имота е имало сграда по смисъла на пар.4а от ПЗР на ЗСПЗЗ. Освен това, касаторите считат, че произнасянето на ВКС по тези въпроси би било от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.
В писмен отговор от 27.07.2011 г. ответниците по касационната жалба С. Г. П., С. П. П. и Г. П. П. оспорват същата.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Първо отделение на Гражданска колегия по допустимостта на касационното обжалване счита следното: За да постанови решението си за потвърждаване на първоинстанционното решение за отхвърляне на предявения отрицателен установителен иск за собственост, въззивният съд е приел, че наследодателят на ответниците П. С. П. е бил ползувател на процесния имот, че към 01.03.1991 г. в имота е била построена сграда и че ползувателят е заплатил цената на имота в предвидените в ЗСПЗЗ срокове, поради което правото му на ползване е трансформирано в право на собственост. Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства /оценителен протокол, заключение на експертиза и свидетелски показания/ съдът е приел, че към 01.03.1991 г. в имота е била изградена сграда по смисъла на пар.4а от ПЗР на ЗСПЗЗ- дървена барака, която е била трайно прикрепена към земята с бетонни основи, която отговаряла на изискванията на чл.108, ал.7 от ППЗТСУ във връзка с чл.177, ал.3 от Наредба № 5 за правила и норми по Т. /отм./ и която е била водоснабдена.
Така постановеното решение не противоречи на практиката на ВКС по посочените от касаторите правни въпроси:
1. Действително, първият посочен правен въпрос /следва ли постройката да отговаря на изискванията на чл.108, ал.7 от ППЗТСУ във връзка с чл.177, ал.3 от Наредба № 5 за правила и норми по Т. /отм./, за да се приеме, че е сграда по смисъла на пар.4а от ПЗР на ЗСПЗЗ/ е решаван противоречиво от съдилищата. Към настоящият момент обаче съдебната практика е уеднаквена с приетото от ОСГК на ВКС задължително за съдилищата Тълкувателно решение № 2 от 13.09.2011 г. по тълк.д.№ 2 от 2011 г. Макар в обжалваното решение да е прието нещо различно от приетото в Тълкувателно решение № 2 от 2011 г. /че постройката следва да отговоря на правилата и нормите по Т., за да е сграда по смисъла на пар.4а от ПЗР на ЗСПЗЗ/, то това не е довело до различно решаване на спора- от доказателствата по делото е безспорно установено, че към 01.03.1991 г. в имота е имало постройка, която покрива по-високите изисквания на чл.108, ал.7 от ППЗТСУ във връзка с чл.177, ал.3 от Наредба № 5 за правила и норми по Т. за временна или сезонна постройка, поради което несъмнено е сграда по смисъла па пар.4а от ПЗР на ЗСПЗЗ. Тоест, приетото от въззивния съд по този правен въпрос, макар и неправилно, не е обусловило решаващите изводи на съда в обжалваното решение, поради което решението на съда по този въпрос не може да е основание за допускане на касационното обжалване.
2. Липсва противоречие между обжалваното решение и посочените от касаторите решения на ВКС по втория правен въпрос /следва ли постройката да е свързана с обща мрежа за водоснабдяване или в имота да има местен водоизточник, за да се приеме, че тя е годна за временно или сезонно ползване по смисъла на пар.1в, ал.3 от ДР на ППЗСПЗЗ/. Както в посочените решения на ВКС, така и в обжалваното решение е прието, че за да е годна за сезонно или времено ползване, постройката следва да е свързана с обща мрежа за водоснабдяване или в имота да има местен водоизточник. В. съд е приел, че изградената от ответниците постройка в имота е сграда по смисъла на пар.4а от ПЗР на ЗСПЗЗ именно защото е била водоснабдена.
3. По третия правен въпрос /може ли само въз основа на свидетелски показания за вида и характера на постройката да се приеме за установено, че в имота е имало сграда по смисъла на пар.4а от ПЗР на ЗСПЗЗ/ касаторите не са посочили съдебна практика, в която да е прието нещо различно от приетото в обжалваното решение.
С оглед на всичко гореизложено, не са налице основанията на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК за допускане на кационното обжалване на решението на Варненския окръжен съд.
Не е налице и основанието на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационното обжалване по посочените от касаторите правни въпроси: Съгласно приетото в т.4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.гр.д.№ 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС, основанието на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване е налице, когато някои от приложимите към спора материалноправни или процесуалноправни норми са непълни, противоречиви или неясни, поради което се налага прилагане на закона или на правото по аналогия или тълкуване на тези норми или когато поради промени в законодателството или в обществените отношения се налага да бъде променено едно вече дадено от ВКС тълкуване на конкретна правна норма. В настоящия случая, по първия и втория правни въпроси вече има практика на ВКС /горепосоченото Тълкувателно решение № 2 от 2011 г. и посочените от самите касатори решения, касаещи въпроса дали е нужно постройката да е водоснабдена, за да се приеме, че е сграда по смисъла на пар.4а от ПЗР на ЗСПЗЗ/. От постановяването на тази съдебна практика не са настъпили промени в обществените отношения или в законодателството, които да налагат промяната й. Третият правен въпрос /може ли само въз основа на свидетелски показания за вида и характера на постройката да се приеме за установено, че в имота е имало сграда по смисъла на пар.4а от ПЗР на ЗСПЗЗ/ не поставя за разглеждане неясна правна норма- напротив нормата на чл.164 от ГПК, определяща кои обстоятелства не могат да се доказват само със свидетелски показания, е ясна и не се нуждае от тълкуване.
Поради всичко гореизложено касационното обжалване на решението на Варненския окръжен съд не следва да се допуска.
С оглед на изхода на делото и на основание чл.81 от ГПК във връзка с чл.78 от ГПК касаторите са длъжни и следва да бъдат осъдени да заплатят на ответниците по жалбата направените от тях разноски за адвокат по делото пред ВКС в размер на 700 лв.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 459 от 13.04.2011 г. по в.гр.д.№ 358 от 2011 г. на Варненския окръжен съд, Гражданско отделение, 8-ми състав.
ОСЪЖДА С. И. Т.- ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], ет.7, ап.25, Н. И. С.- ЕГН [ЕГН] от [населено място],[жк], вх.10, ет.4, ап.34, Т. Д. Д.- ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], вх.Б, ап.2, Д. Г. Г.- ЕГН [ЕГН] от [населено място], ул.”Д. Д.-Доктора” № 20, Д. Д. Г.- ЕГН [ЕГН] от [населено място], ул.”Д. Д.- Доктора” № 20, Д. Д. Н.- ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], ап.8 да заплатят на С. Г. П.- ЕГН [ЕГН], С. П. П.- ЕГН [ЕГН] и Г. П. П.- ЕГН [ЕГН] и тримата от [населено място],[жк], [жилищен адрес] на основание чл.78 от ГПК сумата 700 лв. /седемстотин лева/.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.