О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1143
София, 01.11.2012 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седемнадесети октомври две хиляди и дванадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ДИАНА ХИТОВА
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова
гр.дело N 956 /2012 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.288 вр.чл.280 ал.1 т.1,2и 3 ГПК.
Образувано е по повод постъпила касационна жалба от Г. Н. Н., чрез процесуалния му представител адв.Н. С. срещу въззивно решение № 527/02.04.2012 г. по гр.д.№4255/2011 г. г.о., осми състав на Софийски апелативен съд.
Ответницата по касационната жалба М. Д. И. не взема становище по нея.
Касационната жалба е подадена в предвидения от закона срок и е процесуално допустима с оглед цената на предявения иск в размер на сумата 15 331,50 лв.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение , настоящият състав ВКС на РБ, ІV г.о. констатира следното:
Страните били съсобственици на апартамент при равни дялове,който придобили на 08.02.2007 г., преди да сключат брак на 04.04.2007. За закупуването на своята ? ид.част жалбоподателят ползвал банков кредит, който бил обезпечен с договорна ипотека, учредена върху целия имот.Жалбоподателят не погасявал редовно вноските и банката –кредитор предприела действия по предсрочното принудително събиране. С цел да осуети исканата публична продан ищцата встъпила в дълга на жалбоподателя към банката на 25.04.2008 г.и заплатила по него сумата 4000 евро, които взела в заем от трето лице на същата дата, по писмен договор с нотариална заверка на подписите, като дълга към него погасила майка й.По сключване на договора за встъпване в дълг ищцата платила и 156,44 лв. нотариална такса за заверката му и 42,22 лв. такса към банката.На 09.06.2008 г.страните сключили предварителен договор за продажба на апартамента на трето лице, по който им били заплатени 22 000 евро задатък.С 9 097,69 евро от своята част от задатъка ищцата участвала в погасяване на банковия кредит- тя била включена в сумата 18 195,35 евро платена на банката на 18.07.2008 г.Предявеният от ищцата иск бил уважен от първоинстанционния съд въз основа на чл.59 ЗЗД до размер общо на сумата 13 097,69 евро платени от ищцата по договора за встъпване в дълг и сумата 198,99 лв.,разноски по сключването му ,ведно със законната лихва от предявяване на иска на 13.11.2009 г.С обжалваното въззивно решение е потвърдено решението на първоинстанционния съд, с изключение на сумата за разноски по сключване на договора за встъпване в дълг, която е намалена на 99,50 лв.
За да постанови решението си въззивният съд е приел,че сумата 4000 евро като заем даден от трето лице и сумата 9 097,69 евро като част от задатъка по предварителния договор представляват лични средства на ищцата и че с тях е погасено лично задължение на жалбоподателя. Поради това той се е обогатил без основание за сметка на ищцата до размер на посочените суми. Личния характер на средствата от договор за заем на 4000 евро въззивният съд е аргументирал с обстоятелството,че заетата сума не е използвана за нуждите на семейството, а за погасяване на личен дълг на другия съпруг.Относно платената част от продажната цена по предварителния договор като задатък също е прието,че е с извънсемеен произход, тъй като е получена от продажбата на имот, придобит преди сключването на брака.
В изложението на касационните основания за допускане на касационно обжалване жалбоподателят е изразил становище,че са налице всички основания за допускане на касационно обжалване на решението на въззивния съд по чл.280 ал.1 т.1,2 и 3 ГПК.Извел е материалноправния въпрос може ли да има неоснователно обогатяване между съпрузи и допустим ли е иск за неоснователно обогатяване,предявен от някой от съпрузите преди прекратяването на брака и съпружеската имуществена общност.Приложил е решение №583/1995 г. по гр.д.№2200/1994 г. Vг.о., решение № 1329/11.07.1995 г. по гр.д.№2372/1994 г. Vг.о.,решение № 1291/17.04.1981 г. по гр.д.№793/1981 г., II г.о., решение № 1018/23.10.1986 г. по гр.д.№566/1986 г., II г.о.,решение № 3319/07.01.1977 г. по гр.д.№2380/1976 г., II г.о.
Настоящият състав на ВКС, четвърто г.о. намира,че така поставеният въпрос на дава основание да бъде допуснато касационно обжалване на решението на въззивния съд.Приложените решения не съставляват задължителна практика на ВКС , в противоречие с която да е постановено обжалваното решение. Спорът е разрешен по идентичен начин с решение №1291/17.04.1981 г. по гр.д.№793/1981 г., второ г.о., а останалите решения се отнасят за различни случаи.Поради това не може да се приеме,че е налице противоречива съдебна практика.Поставеният въпрос не представлява касационно основание и по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК.Налице е многобройна и неизменна съдебна практика, според която когато е увеличено имуществото на единия съпруг/ в случая чрез намаляване размера на поет личен дълг/с лични средства на другия съпруг, то искът по чл.59 ЗЗД е допустим- Решение № 49/03.06.1968 г.ОСГК, ППВС № 1/28.05.1979 г.
Наведените допълнително обуславящи въпроси с допълнение към касационна жалба вх.№9803/11.10.2012 г. не могат да бъдат обсъждани пред вид преклузивния срок за касационно обжалване по чл.283 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 527/02.04.2012 г. по гр.д.№4255/2011 г., г.о., осми състав на Софийски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: