О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1143
София, 17.12.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 15 декември две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Жанин Силдарева
ЧЛЕНОВЕ: Дияна Ценева
Бонка Дечева
изслуша докладваното от съдията Б. ДЕЧЕВА
гр.дело № 610 /2010 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Н. В. Н. против решение № 189/17.02.2009г., постановено по гр.д.№ 2356/2009г. на Варненски окръжен съд, с което е отменено решение № 2467/21.07.2009г., поправено с решение № 2943 от 12.10.2009г. по гр.д.№ 6213/2008г. на Варненски РС и вместо това касаторката е осъдена да преустанови неоснователните си действия, изразяващи се в еднолично ползване и недопускане на ответницата Н. А. Ф. в апартамент № 14, находящ се в гр. Варна, бул. “В. В.” бл. 35, вх.2, ет.3, от който ответницата притежава 1/2 ид. част.
В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – чл. 107 от СК/отм/ и допуснато процесуално нарушение на нормата на чл. 220 от ГПК /отм/, респективно чл. 297 от новия ГПК.
В изложението по чл. 284, ал.1 т.3 от ГПК са формулирани следните въпроси:. 1. Прекратява ли се с навършване на пълнолетие на детето ползването на семейното жилище – бивша съпружеска имуществена общност, предоставено безсрочно с бракоразводното решение. По този въпрос се позовава на ТР № 30/1989г. и твърди основанието по чл.280, ал.1 т.1 от ГПК. Втория формулиран въпрос е:. допустимо ли е съсобственика, притежаващ 1/2 ид.ч. от имота да получи владението върху същата чрез предявяване на негаторен иск. По този въпрос се позовава на ТР № 31/1984г., което определя друг предмет на негаторния иск, Р № 139/95 по гр.д.№ 111/1985г. на ОСГК, Р № 293/94 по гр.д.№ 537/1993г. ІV гр.о. на ВС, Р № 1132/1982г. по гр.д.№ 581/1982г. на І гр.о. на ВС, които според касатора формират противоречива съдебна практика, която се нуждае от уеднаквяване, поради което твърди наличие на основанието по чл. 280, ал.1 т.2 от ГПК.
Ответникът по касация оспорва допускането на въззивното решение до касационен контрол, тъй като представената съдебна практика е неотносима към предмета на спора по настоящото дело.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение е, поради което съдът я преценява като допустима. Не е налице и отрицателната предпоставка за допустимост, предвидена в чл. 280, ал.2 от ГПК до колкото обжалваемият интерес е действителната стойност на вещното право, предмет на обжалваното решение, а тя е над 1000 лв.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
По делото е безспорно установена следната фактическа обстановка: С н.а. № 56/2002г. Б. Б. и Н. Б. купуват процесния апартамент през времетраенето на брака си, който е прекратен с развод с влязло в сила решение на 01.12.2004г. Процесния апартамент е бил семейно жилище за съпрузите и с бракоразводното решение влязло в сила в тази част на 29.12.2006г. ползването на семейното жилище е предоставено на съпругата Вадежда Н., на която са предоставени и родителските права върху роденото на 16.09.1991г от брака дете К.. Той е навършил пълнолетие в хода на въззивното производство по настоящото дело. С н.а. № 91/2005г. Б. Б. дарява майка си Н. А. Ф. със своята ? ид.ч. от процесния апартамент. Ответницата Н. Н. не оспорва, че от 27.02.2007г. ползва цялото жилище, Н. Ф. няма достъп до него, а съгласно изявленията на пълномощника й в съдебно заседание на 26.03.2009г., касаторката не желае Н. Фирчева да ползва жилището.
При тази фактическа обстановка, въззивният съд е приел, че предявеният негаторен иск от един съсобственик, за да му бъде осигурен достъп до съсобствената вещ от друг съсобственик е допустим. По същество иска е преценен като основателен, тъй като предоставеното ползване на семейното жилище, съпружеска общност има само облигационно значение и не е безсрочно. Тъй като семейното жилище е предоставено с оглед защита интересите на детето, с навършването на пълнолетие отпада необходимостта другият родител – съсобственик, респективно неговите правоприемници да търпят и се съобразяват с предоставеното ползване, ограничаващо правото им на собственост.. Решението по чл. 107, ал.1 от СК /отм/ няма сила на присъдено нещо, поради което промяната в обстоятелствата може да се прецени в производство по чл. 108 от ЗС.. Така изводът на въззивния съд е, че след навършване на пълнолетие на детето, решението за предоставяне ползването на семейното жилище е непротивопоставимо на собственика, който желае да ползва обема права, които притежава.
Първият въпрос: прекратява ли се с навършване на пълнолетие на детето ползването на семейното жилище – бивша съпружеска имуществена общност, предоставено безсрочно с бракоразводното решение. ТР № 30/1989г. се отнася за последиците за наемното отношение по отношение на ведомственото жилище след развода. Това ТР не намира приложение към спора, тъй като апартамента, предмет на негаторния иск е бил собственост на бившите съпрузи, а чрез предявения иск по чл. 109 от ЗС се иска допускане на съсобственик в него. Затова не е налице основанието по чл.280, ал.1 т.1 от ГПК. Същевременно съдебната практика приема, че след навършване пълнолетие на детето, основанието за предоставяне ползването на семейното жилище отпада, тъй като смисълът на института по чл. 107 от СК от 1985г. е защита интересите на детето.
По втория въпрос “допустимо ли е съсобственика, притежаващ 1/2 ид.ч. от имота да получи владението върху същата чрез предявяване на негаторен иск”. ТР № 31/1984г., на което се позовава касаторката, определя предмет на негаторния иск, когато неоснователното действие се изразява в незаконно застрояване, поради което това решение е неотносимо към спора. С Р № 139/95 по гр.д.№ 111/1985г. на ОСГК е прието, че съсобственик може да поиска друг съсобственик да бъде осъден да преустанови неоснователните си действие, а като такова е било преценено недопускането на един от съсобствениците от другите да ползва общата вещ. Това решение е в смисъла, в който е и възивното решение. Р № 293/94 по гр.д.№ 537/1993г. ІV гр.о. на ВС изрежда исковете, чрез които се защитава правото на собственост и не противоречи на възивното решение. С Р № 1132/1982г. по гр.д.№ 581/1982г. на І гр.о. на ВС се провежда разграничението между иска по чл. 108 от ЗС и иска по чл. 109 от ЗС и това, че единия не създава сила на прeсъдено нещо по отношение на другия.Това решение също не постановява нещо различно от приетото с възивното решение. Следователно не е доказано наличие на противоречива съдебна практика, поради което не е налице основанието по чл. 280, ал.1 т.2 от ГПК.
По изложените съображения, въззивното решение не следва да се допуска до касационен контрол и по двата поставени въпроса, поради което Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 189/17.02.2009г., постановено по гр.д.№ 2356/2009г. на Варненски окръжен съд по касационна жалба, подадена от Н. В. Н..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: