1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1143
ГР. София, 05.11.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 6.10.2014 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
Като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №3588/14 г., намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на К. К. срещу въззивното решение на Апелативен съд Варна/АС/ по гр.д. №496/13 г. и по допускане на обжалването. С обжалваното решение е отхвърлен предявеният от касатора срещу [община] частичен иск за сумата от 26 000 лв. / при общ размер на иска от 100 000 лв./, претендирана като обезщетение за причинени имуществени вреди от непредоставено в обезщетение жилище за отчуждения през 1971 г. при действието на ЗПИНМ за жилищно строителство недвижим имот на починалия по-късно баща/ наследодател/ на ищеца, евентуално за придадените части от същия имот към съседни дворищно – регулационни парцели и за изграждането на улица върху имота, без да е изпълнено мероприятието, за което е отчужден .
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1 и 2 ГПК. Твърди, че в противоречие с приложената практика на ВКС са решени от въззивния съд въпросите: има ли завършена отчуждителна процедура по ЗПИНМ, при положение, че е налице влязъл в сила административен акт – заповед на ИК на ОНС, Варна, за обезщетяване на отчуждения собственик с жилище с право на избор, което не е предоставено до настоящия момент; следва ли да се приеме, че единственият ред за претендиране на обезщетение в този смисъл / случай/ остава ЗВСОНИ, респ. ЗОСОИ, когато практиката на ВКС сочи, че отчуждените по ЗПИНМ имоти не попадат в приложното поле на ЗОСОИ; ако собственикът на отчуждения имот не е провел процедура за отмяна на отчуждаването по реституционните закони, преклудира ли се възможността му да претендира обезщетение по чл.49 ЗЗД и кой е в случая приложимият материален закон. Намира, че въпросите за обезщетяване на граждани за отчуждени и заграбени имоти и за такива, върху които е проведено мероприятие не по установения ред, се решават противоречиво от съдилищата.
Сочените основания за допускане на обжалването не са налице: Въззивният съд е приел, че в случая ищецът не може да получи обезщетение за имуществени вреди по общия закон – на осн. чл.49 ЗЗД. В чл.2, ал.2 и чл.3, ал.3 от ЗВСОНИ е предвиден специален ред за обезщетяване на собственици на имоти, които са отчуждени не по установения ред и върху тях е осъществено градоустройствено мероприятие – в случая улица, което не позволява реалното възстановяване на собствеността. Бившият собственик се обезщетява по реда на чл.6 от ЗОСОИ, като този закон е специален и дерогира общия.
Тези изводи не противоречат на практиката на ВКС, приложена по делото, а цитираните и представени решения по административни дела не могат да обосноват твърдяното противоречие по чл.280, ал.1,т.1 и 2 от ГПК – ТР №1/19.02.10 г.
Решение по гр.д. №540/09 г. на ВКС, първо г.о. е постановено в производство по отмяна и в него не се съдържат изводи по съществото на спора. В мотивите на това решение е цитирано приетото в друго решение на ВКС, че процесният имот е отчужден по ЗПИНМ, който закон не попада в приложното поле на ЗВСОНИ, а бившите собственици могат да искат възстановяване на собствеността по реда на ЗВСВОНИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др. По настоящото дело ищецът – кастор твърди, че отчуждаването не е извършено по установения законов ред – той не е получил определеното обезщетение, а имотът е завзет и върху него е осъществено градоустройствено мероприятия. Разграничение на двете хипотези е направено в практиката на ВКС- напр. р. по гр.д. №675/11 г. на второ г.о. и по гр.д. №1024/09 г. на първо г.о., в които е посочено: в първата хипотеза, ЗВСВОНИ по ЗТСУ и др. намира приложение само ако имотът е бил отчужден по предвидения в закона ред; във втората хипотеза, чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ се прилага, когато отчуждаването е незаконно – не е било проведено във връзка с мероприятието (мероприятията), за което имотът е бил отреден, съответно не е заплатено обезщетение в случаите, когато то е било част от фактическия състав на отчуждаването. В същия смисъл е и цитираното от първоинстанционния съд по делото р. по гр.д. №525/09 г. на първо г.о. Там е посочено, че: с новелата на чл.2 ал.2 ЗВСОНИ обн. Д.в.бр.107/1997г. е предвидено ново основание за реституция по отношение на всички движими и недвижими имущества, отнети без законово основание или отчуждени не по установения законов ред от държавата, от общините и от народните съвети в периода от 9 септември 1944 г. до 1989 г. Създаването на това специално правило налага извода, че законодателят придава правно действие на фактическото завземане на имота и го приравнява по последици на отнемането на собствеността по предвидения в закона ред. При неправомерно отчуждаване на имоти по благоустройствените закони собствениците и техните наследници не могат да се позовават на правата, притежавани преди отнемането на собствеността. За тези имоти се прилага предвидените в специалния закон предпоставки за възстановяване на собствеността. В р. по гр.д. №5343/13 г. на първо г.о. е прието: Съгласно нормата на чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ на възстановяване подлежат и онези имоти, които са били отнети от техните собственици без законово основание или отчуждени не по установения законов ред от държавата, от общините и от народните съвети в периода от 9 септември 1944 г. до 1989 г. Това са имотите, които не са били одържавени или национализирани по някой от законите, изброени в чл. 1, ал. 1 или чл. 2, ал. 1 ЗВСОНИ или по някой от благоустройствените закони, тъй като в първия случай при надлежно одържавяване или национализация собствеността се възстановява ex lege, а във втория случай- по благоустройствените закони, също е предвиден способ за възстановяване на имотите чрез провеждане на нарочна процедура. Извън тези случаи следва да се отнесат хипотезите, при които е налице фактическо отнемане на имотите или отчуждителната процедура не е проведена по съответния законов ред, така че собствениците да могат да се позоват на възстановяването по силата на закона или да предприемат административната процедура за възстановяване по реда на ЗВСВОНИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др. Преценката дали имотът е отнет от общината или държавата без основание се прави към момента на влизане в сила на съответния реституционен закон и според състоянието, в което е заварен имотът. Това са случаите, когато собствениците не могат да упражняват каквато и да е фактическа власт върху него и са лишени от това правомощие, като са възможни различни хипотези, които следва да се изследват конкретно. Не е необходимо да се установява конкретен акт на принуда или отнемане, за да се претендира възстановяване по чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ. Ако имотът е зает от мероприятие, което е реализирано, е очевидно, че бившите собственици са отстранени от него- т. е. имотът им е бил отнет без законово основание по смисъла на закона.
Въпросът за приложимия в случая материален закон не се решава противоречиво в практиката на ВКС и съдилищата – с приложеното по делото р. №727 по гр.д. №3381/07 г.на второ г.о. на ВКС е присъдено обезщетение за вреди от непредоставяне на конкретно определен със заповед по чл.100 от ЗТСУ имот в обезщетение на отчуждения собственик. Обезщетение за имуществени вреди в размер на определената по административен ред цена за отчужден имот е присъдено и с вл. в сила р. на АС София по гр.д. №323/09 г. По настоящото дело няма данни за определено на ищеца конкретно имотно обезщетение, според разясненията, дадени в ТР №93/72 г. ОСГК. С решение на ВАС по адм. д. №9183/07 г. е прието, че няма правно основание за обезщетяване на ищеца / там жалбоподател/ с конкретен имот и е отхвърлена жалбата му срещу отказа на директора на дирекция „Общинска собственост” при [община] да го обезщети с конкретно жилище. Същевременно по цитираното административно и по настоящото дело е установено, че притежаваният от наследодателя на ищеца имот пл.№3662 по КП на Врана от 1956 г. е фактически завзет и върху по-голямата му част – 130 кв.м., минава улица, а останалите 30 кв.м. са придадени към съседни имоти. Затова , според АС, следва да се приложи редът за обезщетяване по чл.6, ал.1 от ЗОСОИ. В подкрепа на този извод е и р. по гр.д. №359/09 г. на трето г.о. на ВКС, в което е посочено: ЗВСОНИ е реституционен закон, по силата на който при наличие на предвидените с чл. 2, ал. 3, чл. 3, ал. 1 и чл. 4, ал. 1 от същия предпоставки реституцията настъпва по право. Съгласно чл. 3, ал. 3 ЗВСОНИ, когато не са налице условията за възстановяване собствеността върху имоти по чл. 1 и чл. 2, собствениците се обезщетяват по реда на ЗОСОИ. Последният закон е специален по отношение на ЗВСОНИ, приет е по-късно и има обезщетителен характер. Предпоставки за приложението на ЗОСОИ са налице, когато са налице общите предпоставки по ЗВСОНИ, но липсват условия за реално възстановяване на правото на собственост върху отчуждените имоти.
Или практиката на ВКС не е противоречива за реда и начина на обезщетяване в подобни с процесния случаи. Затова не е налице основание за допускане на обжалването и ВКС на РБ, трето гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Апелативен съд Варна по гр.д. №496/13 г. от 12.12.13 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: