О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1143
София, 07.12.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети ноември, две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев гр.д. № 2589 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.288 ГПК, вр. §74 ПЗР на ЗИДГПК.
Образувано е по касационна жалба вх. № 3012/11.05.2017 г. на С. С. С., чрез адвокат М. Г. от АК Д. срещу въззивно решение № 94/07.04.2017 г. по в.гр.д. № 47/2017 г. на Окръжен съд Добрич, с което се отменя решение № 1236 от 09.12.2016 г. по гр.д. № 665/2016 г. на Районен съд Добрич и са отхвърлени предявените искове на касатора срещу [фирма], на основание чл.422, ал.1, вр. с чл.415 ГПК, да се установи съществуването на вземане за трудово възнаграждение в размер на общо 13 287,41 лева за положен извънреден труд от месец май 2013 г. до месец август 2015 г., ведно с лихвите от 07.12.2015 г. до изплащането и 506,50 лева – допълнително възнаграждение за нощен труд през същия период, ведно със законните лихви от 07.12.2015 г. до изплащане на сумата, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 4221/2015 г. на Районен съд Добрич.
В касационната жалба се твърди, че въззивното решение е неправилно поради допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
В изложение към касационната жалба се поддържа, че са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по обуславящи изхода на делото материалноправни и процесуалноправни въпроси: 1/ Приетите „Отчетни форми”, представени от ответника и подписани управителя на дружеството, като частни удостоверителни документи, които съдържат неизгодни за работодателя факти, имат ли обвързваща доказателствена сила; 2. Признанието на ответника за положен труд /от 12 часа/ над установеното с трудовия договор работно време от 8 часа, представлява ли признание и знание за по принцип ползван извънреден труд, макар и не в претендираните от ищеца часове /24 часа/ предвид това, че извънредния труд се доказва с всички доказателствени средства; 3. тетрадката за дежурства съставлява ли годно доказателство за установяване на положен извънреден труд и неговото времево измерение /брой часове/; 4. Задължен ли е съда да постанови решението си само след като извърши преценка на всички относими към спора доказателства; 5. При събрани по делото противоречиви доказателства, длъжен ли е въззивният съд мотивирано да каже защо и на кои дава вяра, на кои не, кои възприема и кои не; 6. Трябва ли изводите на решаващия съд за обстоятелствата, които имат съществено значение за спора (релевантните факти) да съответстват на събраните по делото доказателства; Според касатора, повдигнатите въпроси са решени от въззивния съд в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, решават се противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.1, 2 и 3 ГПК.
Ответникът [фирма], чрез адвокат Б. К. от АК Д., е подаден писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК, в който оспорва доводите в касационната жалба с твърдения, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, констатира, че въззивното решение подлежи на касационно обжалване, тъй като предявеният иск за заплащане на положен извънреден и нощен труд не е под минималния праг за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.3, т.3 ГПК.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК и от легитимирана да обжалва съдебния акт страна по делото, поради което е редовна и процесуално допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че страните са били обвързани от валидно трудово правоотношение на пълно работно време – 8 часа, при двусменен режим на работа, която своевременно е заплатена от работодателя, включително като извънреден и нощен труд. Според съда, тежестта на доказване продължителността на работното време е на ищеца, а ответникът следва да установи, че е заплатил възнаграждение за положения извънреден труд. Независимо от заключението на вещото лице и представените писмени и гласни доказателства, обаче, съдът не е възприел изводите на първоинстанционния съд, че ищецът е полагал извънреден и нощен труд, той като не е доказано работодателят да е знаел за него – да го заплати или да се противопостави, поради което е приел претенциите на ищеца за недоказани.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по поставените от касатора и уточнени от настоящия състав на ВКС, при условията на т.1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК, процесуалноправни въпроси, които се свеждат до задължението на въззивния съд да изложи мотиви по всички доводи и възражения на страните като формира собствени изводи по спорните между страните факти, въз основа на представените по делото писмени доказателства. Поставеният въпрос обуславя изхода на делото и крайните изводи на съда в обжалваното решение, но даденото разрешение противоречи на практиката на Върховния касационен съд, формирана с т.19 на ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК, поради което решението на въззивния съд следва да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Воден от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 94 от 07.04.2017 г. по в.гр.д. № 47/2017 г. на Окръжен съд Добрич.
Касаторът С. С. С. не дължи държавна такса, на основание чл.83, ал.1, т.1 ГПК.
Делото да се докладва на председателя на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд за насрочване в открито заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.