3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 1144
гр. С. , 20.12.2010г.
Върховният касационен съд на Р. Б., Първо гражданско отделение в закрито заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛ ЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гр. дело N 476 / 2010 г. по описа на Първо гражанско отделение, за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл.288 ГПК.
П. П. С. от[населено място] е обжалвал решението на Варненския окръжен съд № 1536 от 30.11.2009г. по гр.д.№ 87/2007г.
Касационната жалба е подадена в срок, отговаря на изискванията на чл.280 ал.1 и 2 ГПК и към нея е приложено изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК , поради което е процесуално допустима.
Ответницата С. С. С. е подала писмен отговор по реда на чл.287 ГПК, в който изразява становище, че не са налице основанията на чл.280 ал.1 ГПК и касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество.
С обжалваното решение В. окръжен съд по реда на чл. 192 ал.2 ГПК /отм./ е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 689 от 20.06.2007г. по гр.д.№ 87/2007г. , с което е допусната делба на складова база , находяща се в[населено място] от масивна метална конструкция със застроена площ от 252 кв.м. , построен в УПИ Х-406 кв.6 по плана на 26 микрорайон на града като посочената в диспозитива застроена площ е променил в следния смисъл: на първо ниво от 865 кв.м., а на второ ниво – 252 кв.м. общо 1 117 кв.м.
Въззивният съд е приел, че в мотивите на решението, поправката на което се иска е формирана воля да се допусне делба на цялата сграда, която е построена в имота, описвайки я с изброяването на помещенията, но в диспозитива е посочена погрешно нейната застроена площ.
В изложението за допускане на касационното обжалване са поставени процесуалните въпроси: представлява ли поправка на очевидна фактическа грешка изменението на диспозитива на съдебното решение относно площта на имота; допустимо ли е без изменение на предявения иск и допълнително вписване на исковата молба съдът да допусне до делба имот с различни характеристики –площ, предназначение и местонахождение; допустимо ли е съдът да постановява решение по делото по невписана искова молба при въведено изрично изискване на закона за вписването й по съответния ред; допустимо ли е чрез поправка на очевидна фактическа грешка да се коригира правна грешка – разминаване между заявения в исковата молба и допуснат до делба имот; допустимо ли е в производството за поправка на явна фактическа грешка да бъдат събирани нови доказателства относно индивидуализацията на имота; допустимо ли е поправката на явна фактическа грешка да бъде извършена след влизане в сила на съдебното решение по допускане на делбата във фазата по извършване на съдебната делба. Поддържа се, че е налице противоречие между обжалваното решение и решение № 1565/1955г.по гр.д.№ 3458/1955г. на ВКС, І г.о., съгласно което като обяви решението си съдът не може сам да го отмени или измени, а може само да поправи очевидни фактически грешки, решение № 2186/1978г. по гр.д. № 117/1978г. , решение № 629 от 26.06.1982г. по гр.д.№ 92/1982г. на ВС, І г.о., в които се приема, че очевидна фактическа грешка има при несъответствие между формираната воля на съда и нейното външно изразяване и такава не е налице, когато съдът е присъдил нещо извън искането. Представени са и други решения в същия смисъл.
Както се поддържа от касатора и съгласно представените от него решения на ВС и ВКС, в съдебната практика безпротиворечиво се приема, че очевидната фактическа грешка по чл.192 ал.2 ГПК /отм./ се състои в неточно изразяване на формираната в мотивите воля на съда в диспозитива на решението. В конкретния случай въпросите в изложението за допускане на касационното обжалване се отклоняват от същността на спора, тъй като обобщени те изискват принципен отговор налице ли е изменение на волята на съда в поправения диспозитив на решението след като е променена посочената в първоначалното решение застроената площ на допуснатия до делба имот. Целта на производството по чл.192 ал. 2 ГПК /отм./ е да се измени диспозитивът на решението, защото той не отговаря на действителната воля на съда и затова при преценката за допустимостта на искането следва да се извърши съпоставка между мотивите и диспозитива, а не между първоначалния и поправения диспозитив. В случая в мотивите е посочено, че е установена съсобствеността между страните на складовата база, построена в УПИ Х-406 кв.6 по плана на 26-ти микрорайон в[населено място], узаконена с акт № 15 от 19.07.2001г. издаден от [община] като хале с метална носеща конструкция. Следователно изводът на въззивния съд, че описанието в диспозитива е неточно, защото е посочена застроената площ само на второто ниво и не съответства на мотивите, в които се приема, че до делба следва да се допусне на цялата сграда не е в противоречие с цитираната от касатора съдебна практика по приложението на чл.192 ал.2 ГПК /отм./ , поради което не е налице основанието на чл.280 ал.1 т.2 ГПК. По въпроса допустимо ли е да се извърши поправка на решението по допускане на делбата по време на фазата на извършването не се сочи противоречива практика, а такава и няма поради липса на предвиден в закона преклузивен срок за искането по чл.192 ал.2 ГПК /отм./ за разлика от предвидените срокове за допълване и тълкуване на решението – чл.193 ал.1 и чл.194 ал.1 ГПК /отм./. Останалите поставени въпроси свързани с несъответствието между исковата молба и мотивите обуславя допустимостта на решението, поправка на което се иска, а не на решението , с което то е поправено.
С оглед на изложеното не са налице основанията на чл.280 ал.1 ГПК и касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество.
Воден от горното Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Варненския окръжен съд № 1536 от 30.11.2009г. по гр.д.№ 87/2007г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: