5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1144
гр. София, 21.10.2015 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети октомври две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 4219 по описа за 2015 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. П. Г. против решение № 164/29.12.2014 г., постановено по гр.д.№ 476/2014 г. от състав на Окръжен съд – Велико Търново.
Ответникът по касационната жалба я оспорва с писмен отговор.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима в частта, в която се обжалва въззивното решение – по предявения иск за сумата от 5940 лева. В тази част е записано изрично в касационната жалба, че решението се обжалва, като отделен е въпросът, повдигнат в писмения отговор, че в останалата част решението на въззивния съд не подлежи на касационното обжалване, предвид разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК.
С решението си в обжалваната част, въззивния съд е приел, че предявения иск по чл.79 ал.1 вр.чл.141 ал.7 от ЗЗД вр.чл.9 ал.2 от договор за възлагане на управление от 04.11.2010г. е неоснователен. Съдът е приел, че ответникът по този иск е търговско дружество с общинско имущество, като съгласно чл.141 ал.7 от ТЗ отношенията между дружеството и управителя се уреждат с договор за възлагане на управлението, като договорът се сключва в писмена форма от името на дружеството чрез лице, оправомощено от общото събрание на съдружниците или от едноличния собственик-в случая [община]. Съдът е приел, че съгласно чл.9 ал.1 от договора, същият може да бъде прекратен преди изтичане на срока в посочени четири хипотези: 1. С решение на Общинския съвет за избор на нов управител, считано от датата на вписване на решението в Търговския регистър; 2. С тримесечно предизвестие от управителя, отправено до Общинския съвет; 3. При преобразуване, ликвидация, обявяване в несъстоятелност на дружеството или при промяна на собственика на капитала; 4. При смърт или поставяне под запрещение на управителя. В ал.2 на чл.9 от договора е уговорено задължение на доверителя за заплащане на обезщетение на управителя на дружеството в размер на тримесечно брутно възнаграждение при прекратяване на договора преди изтичане на срока по чл.2 от договора-три годишен срок. Същевременно, съдът е приел, че страните по договора за се договорили съгласно клаузата на чл.10 ал.1 от договора, същият може да бъде развален при три хипотези: 1. При възникване на обстоятелство, обуславящо забрана или ограничение за лицето да изпълнява функциите на управител, установени в действащата нормативна уредба в Република България и в Наредбата за условията и реда за упражняване правата на общината върху общинската част от капитала на търговските дружества и стопанската дейност, упражнявана чрез общинските дружества; 2. При предоставяне на невярна информация или отказ от предоставяне на информация от управителя на доверителя; 3. При виновно неизпълнение от страна на управителя на решенията на едноличния собственик на капитала. В тази клауза не е уговорено задължение на доверителя, аналогично на цитираното по-горе, дължимо при прекратяване на договора преди изтичане на срока в посочените четири хипотези. Въззивният съд е приел, че като мотиви за решението са посочени: наличието на тенденция към непрекъснато влошаване на финансовите резултати от дейността на дружеството, дефинираните бизнес задачи имат декларативен характер и като правило не се реализират, намаляват обемните показатели на дейността на болницата, като е изтъкнато, че макар и тенденцията да е такава от минали години, управлението на ищеца е довело до още по-голямо влошаване на финансовите резултати и то поради неизпълнение на икономическите показатели, заложени в бизнес-задачата, която същият е представил преди избора му за управител. Съдът е приел, че причините за прекратяване на договора за управление не запълват фактическия състав на нито една от хипотезите на чл.9 ал.1 от договора, цитирани по-горе, като уговореното обезщетение, дължимо при условие, че договорът за управление се прекрати преди изтичане на срока му, се отнася само до хипотезите, предвидени в чл.9 ал.1 от договора, т.е. то е дължимо само ако договорът за управление се прекрати преди изтичане на срока, но само въз основа на някое от основанията, посочени в ал.1 на чл.9 от договора, като до този извод съдът е достигнал, тълкувайки договора, предвид систематичното място на тази клауза-ал.2 от чл.9, касаеща само хипотезите, предвидени в ал.1 на същия текст от договора. Предвид взетото решение от 22.11.2011г., съдът е приел, че не е налице прекратяване на договора на нито едно от посочените в ал.1 на чл.9 от договора основания, поради което в случая не се дължи обезщетение по чл.9 ал.2 от договора.
В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се твърди, че въззивният съд се е произнесъл по правни въпроси, в противоречие с практиката на ВКС – касационно основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Първия поставен от касатора правен въпрос е коя е моментът, от който следва да се счита за прекратен договор за възлагане на управлението, сключен по реда на чл.141, ал.7 ТЗ в случай, че едноличен собственик на капитала е община – считано от датата на вземане на решение от Общинския съвет на общината или от датата на вписването на това обстоятелство в Търговския регистър. Така поставения правен въпрос е неотносим към решаващите изводи на съда относно недължимостта на обезщетението при предсрочно прекратяване на договора за управление, тъй като мотивите на съда са не относно датата на прекратяването, а изобщо недължимостта на обезщетението, предвид липсата на предвидена в договора в тази хипотеза правна възможност за това.
Неотносим към спора е и втория правен въпрос, относно това, следва ли в мотивите към решението за освобождаване на управителя да се посочва изрично фактическото и правно основание за това. Съдът се е произнесъл по този правен въпрос, следва ли в мотивите към решението за освобождаване на управителя да се посочва изрично фактическото и правно основание за това, като е приел, че мотивите за прекратяването на договора са посочени: наличието на тенденция към непрекъснато влошаване на финансовите резултати от дейността на дружеството, дефинираните бизнес задачи имат декларативен характер и като правило не се реализират, намаляват обемните показатели на дейността на болницата, като е изтъкнато, че макар и тенденцията да е такава от минали години, управлението на ищеца е довело до още по-голямо влошаване на финансовите резултати и то поради неизпълнение на икономическите показатели, заложени в бизнес-задачата, която същият е представил преди избора му за управител. Проверката на тези факти или дали приетото то съда от фактическа страна отговаря на представените по делото доказателства не следва да се извършва в производството по чл.288 ГПК, а едва след като са налице основанията за допускане на касационното обжалване, посочени в чл.280, ал.1 ГПК. Необосноваността не е сред посочените в тази разпоредба касационни основания, като нейното евентуално наличие следва да се преценява при разглеждането на касационната жалба по същество, но след като са налице основанията относно допустимостта на касационното обжалване.
Третия правен въпрос касае съществото на спора, доколкото се формулира относно дължимостта на обезщетение при предсрочно прекратяване на договор за управление в случай, че това изрично е договорено. Съдът не е отрекъл възможността да се дължи подобно обезщетение, но е приел, че в конкретния случай не е налице предвидената в договора хипотеза за дължимостта му. По съображенията, изложение по-горе, проверката на правилността на този извод на съда касае конкретен фактически спор по настоящото дело и не следва да се извършва в производството по чл.288 ГПК.
Като касационно основание по чл.280, ал.1 ГПК е посочено на четвърто място и следното: „процесуални нарушения на въззивния съд”. Процесуалните нарушения не са сред касационните основания по чл.280, ал.1 ГПК и не могат да доведат до извод за допустимост на касационното обжалване. Процесуалните нарушения, довели до неправилност на въззивното решение са касационно основание по чл.281 ГПК, като тяхната евентуално наличие и преценка относно неправилността на това основание на въззивното решение, следва да се преценяват при разглеждане на касационната жалба по същество.
Предвид изложеното, не са налице сочените касационни основания относно допустимостта на касационното обжалване.
С оглед изхода на спора в настоящото производство, в полза на ответника по касационната жалба ще следва да се присъдят направените за това производство съдебни разноски, в размер на 500 лева.
Водим от горното, състава на ВКС, четвърто отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 164/29.12.2014 г., постановено по гр.д.№ 476/2014 г. от състав на Окръжен съд – Велико Търново в обжалваната част.
ОСЪЖДА Г. П. Г. съдебен адрес [населено място], [улица], офис №, адв. Т. Я. и адв. Р. Д. да заплати на МБАЛ [фирма] [населено място] сумата 500 лева, на основание чл.78, ал.3 вр. чл.81 ГПК.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.