О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1144
София 03.11.2010г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК,ІV г.о.в закрито заседание на втори ноември през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надежда Зекова
ЧЛЕНОВЕ: Веска Райчева
Светла Бояджиева
при секретаря…………………….. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 798 по описа за 2010 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от П. Д. М. чрез адв.Петър Н. срещу решение № 183 от 21.12.09г.по в.гр.дело № 454 /09г.на Варненския апелативен съд в частта,с която е отхвърлен искът на същата страна против Прокуратура на Р. за разликата над 2 000 лв до 5 000 лв обезщетение за неимуществени вреди на основание чл.2 т.2 ЗОДОВ,както и за разликата над 200 лв до 3090 лв разноски.
Към касационната жалба е приложено изложение за допустимост на касационното обжалване.Жалбоподателката счита,че с обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по материалноправни въпроси от значение за изхода на делото,свързани с приложението на чл.5 ал.2 ЗОДОВ и чл.52 ЗЗД,които са разрешени в противоречие с практиката на ВКС и са разрешавани противоречиво от съдилищата.Позовава се на ТР № 3/04г.на ОСГК на ВКС, решение № 78/18.02.09г.на състав на ІІ г.о. на ВКС по гр.дело № 5838/07г. и решение № 129 от 11.02.09г. по гр.дело № 6548/07г.на І г.о.
Ответникът по касационната жалба не заявява становище.
Върховният касационен съд,състав на четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК ,приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд,като е отменил първоинстанционното решение частично, е осъдил Прокуратурата на РБ да заплати на П. М. обезщетение за претърпяни неимуществени вреди от незаконно обвинение с извършване на престъпление,по което е постановена оправдателна присъда,в размер на 2 000 лв.За да отхвърли иска за разликата до присъдения от първостепенния съд размер от 5000 лв въззивният съд е счел,че с оглед критериите за справедливост сумата от 2000 лв е достатъчна да репарира вредите от неимуществен характер, търпяни от ищцата.
В разглеждания случай не са налице основанията за допускане по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК.Въпросът относно определяне размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди от водено незаконно наказателно производство по справедливост,е от значение за изхода на спора,но не е разрешен в противоречие с практиката на ВКС,в т.ч.ТР № 3/04.на ОСГК на ВКС.Обжалваното въззивно решение не влиза в противоречие със задължителната съдебна практика,тъй като при подлежащите на обезщетяване вреди и размера на обезщетението съдът е спазил изискването да подходи конкретно съобразно установеното по делото.Противоречива съдебна практика е налице,когато един и същ въпрос е разрешен по различен начин в обжалваното въззивно решение и друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд,въззивен съд или решение на Върховния касационен съд по реда на отменения ГПК.Приложените съдебни решения са относими доколкото са по приложението на чл.2 ЗОДОВ,но са постановени по конкретни казуси при различна фактическа обстановка,поради което не могат да обусловят приложението на чл.280 ал.1 т.2 от ГПК.В утвърдената съдебна практика се приема,че справедливото обезщетяване,каквото изисква чл.52 от ЗЗД,на всички неимуществени вреди,означава съдът да определи точен паричен еквивалент на болките и страданията,на трайните поражения върху физическата цялост и здраве на пострадалото лице във всеки отделен случай конкретно,а не по общи критерии.Определената сума пари в най-пълна степен следва да компенсира вредите.Пострадалото лице следва,както изисква закона,да бъде обезщетено в пълен и справедлив размер и той е различен за всеки отделен случай.Преценката на доказателствата,въз основа на които съдът е изградил вътрешното си убеждение,за това какъв следва да бъде размера на обезщетението,може да доведе до опорочаване на фактическите изводи на съда,а не на правните такива,поради което не представлява предпоставка за допустимост на касационното обжалване. Дали в достатъчна степен е отчетена индивидуалността на увреждането с оглед личността на жалбоподателката,този въпрос е относим към правилността на решението
Въз основа на изложеното следва,че не са налице предпоставките на чл.280 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК,поради което не следва да се допуска касационно обжалване.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 183 от 21.12.09г.,постановено по в. гр.дело № 454/09г.на Варненския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.