4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1145
гр. София, 21.10.2015 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети октомври две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 4780 по описа за 2015 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. М. В. против решение № 350/23.02.2015 г., постановено по гр.д.№ 3368/2014 г. от Х-ти състав на Апелативен съд – София.
Ответникът по касационната жалба не е взел становище.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
С обжалваното решение, съдът е приел, че предявения иск с правно основание чл.2, ал.1 ЗОДОВ е неоснователен и е потвърдил постановеното в този смисъл решение на първоинстанционния съд. По молба на Н. В. от м.юни 2010 г. с постановление за прекратяване на наказателно производство от 22.07.2010 г. по пр.пр. Н. № 271/2005 г. на СРП и на основание чл.243, ал.1, т.1, вр.чл.24, ал.1, т.2 от НПК, наказателното производство против ищцата е било прекратено. Видно от мотивите в постановлението, прекратяването е наложено в съответствие с изтеклата абсолютна давност. От правна страна, въззивнят съд е приел, че съгласно чл.2, ал.1, т.2 от ЗОДОВ , държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от дейността на правозащитните органи от незаконно повдигане на обвинение, приключило с оправдателна присъда. Съдът е приел, че в случая няма спор за фактите по делото, а именно, че е повдигнато обвинение от 10.05.1995 г. от П. на Р. Б. за извършено престъпление, както и че наказателното производство е било прекратено от СРП на 22.07.2010 г. По отношение на спорния факт, каква е причината за прекратяването на наказателното преследване, съдът е приел, че отговорността на държавата от незаконни актове на правозащитни органи е обективно наложителна в случаите, когато срещу определено лице е предявено обвинение и са предприети действия, които по надлежния ред са отменени или е постановена оправдателна присъда от съда, без значение дали актовете и действията на правозащитните органи са били надлежно правно аргументирани при постановяването им. Съдът е приел, че с повдигането на обвинение в наказателното производство, от прокуратурата са считали, че са налице безспорни доказателства за това, че Н. В. е извършила инкриминирано деяние, но юридическата преценка на обвинението не е санкционира с влязла в сила осъдителна присъда от съда. Съдът е приел, че твърденията в обстоятелствената част на исковата молба на ищцата, че наказателното производство е прекратено по чл.243, ал.1, т.2 НПК- поради недоказаност на обвинението, не се потвърждават по делото. Въз основа на постановлението от 22.07.2010 г. по пр.пр. Н. № 271/2005 г. на СРП, основанието за прекратяване на наказателното производство е хипотезата на чл.243, ал.1, т.1, вр.чл.24, ал.1, т.2 от НПК, като е приел, че изтичането на давността изключва наказателната отговорност, но действията на правораздавателните органи са законни и при липсата на елемент от фактическия състав на непозволено увреждане, не може да се ангажира отговорността на държавата. Предвид изложените обстоятелства, въззивният съд е приел, че ответната страна не отговаря за вредите, при хипотезата на чл.2, ал.1, т.2 от ЗОДОВ.
В изложението на касационните основания се твърди, че съдът се е произнесъл по правни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – касационно основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Първия правен въпрос е неотносим към спора, доколкото се поставя въпрос относно тълкуването на неясен правен акт и от съдържанието на който не може да се направи категоричен извод за волята на неговия автор и задължението на съда в тази връзка да извърши пълен анализ на фактите и обстоятелствата по делото, на основание на което да достигне до попълване на констатираните празноти и постанови акт, който в съответствие със закона и правото на ЕС. Въззивният съд не е приел, че постановлението на органите на прокуратурата, с което е прекратено наказателното производство против ищцата е „неясен правен акт”, който да налага по какъвто и да е начин неговото тълкуване, а е приел, че мотивите за прекратяването на наказателното производство са ясни и те са – поради изтичането на давност. В тази връзка, липсата на произнасяне по така поставения правен въпрос, води и до липса на относимост на същия въпрос в производството по чл.288 ГПК, доколкото разпоредбата на чл.280 ГПК изисква произнасяне по правния въпрос от страна на въззивния съд, при наличието на предпоставките на чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК.
Втория правен въпрос касае законността на действията на прокуратурата и органите за разследване, когато поради тяхното бездействие, са станали причина за изтичането на абсолютната погасителна давност. На първо място, съдът не е приел м правните си изводи, че се касае за бездействие на органите на прокуратурата и на предварителното разследване, а по отношение на контекста на правния въпрос за носенето на отговорност от страна на Държавата в случаите, в които наказателното преследване е прекратено поради изтичането на абсолютната давност, е налице задължителна съдебна практика, обективирана в т.8 на ТР № 3/2005 г. на ОСГК на ВКС, съгласно която процесуалните действия, извършени преди изтичането на давността или амнистиране на деянието, не дават право на обезщетение, защото са били законни. Основната предпоставка за отговорността на държавата е незаконност на действията на държавните органи. Това че е изтекла давността, изключваща наказателната отговорност и че впоследствие законодателят е преценил, че трябва да се заличи престъпния характер на деянието и че виновните извършители следва да се освободят от наказателна отговорност и от последиците на осъждането, не им дава право да искат заплащане на вредите, претърпени по време на наказателното преследване до изтичане на давността, респ. до амнистията. В тези хипотези не може да се ангажира отговорността на правозащитния орган, защото извършените от него действия са били законни – т. е. липсва елемент от фактическия състав на отговорността на държавата. За пълнота следва да се отбележи , че за лицето в случая съществува процесуална възможност наказателното производство продължи по искане на обвиняемия или подсъдимия, като в случай на постановяване на оправдателна присъда, ще съществува право на обезщетение, доколкото лицето е признато за невинно с влязла в сила присъда. Тогава съответният правозащитен орган отговаря за вреди ако наказателното производство е било образувано преди наказателното преследване да е било погасено по давност или деянието амнистирано. Тази задължителна съдебна практика се споделя изцяло от настоящия състав и доводите, че същата задължителна практика противоречи на правото на ЕС /без да се посочват конкретни актове или съдебна практика/, настоящия състав намира за неоснователни.
Предвид изложеното, не са налице сочените касационни основания относно допустимостта на касационното обжалване и същото не следва да се допуска.
Водим от горното, състава на ВКС, четвърто отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 350/23.02.2015 г., постановено по гр.д.№ 3368/2014 г. от Х-ти състав на Апелативен съд – София.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.