О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1145
София, 12.12.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 02.11.2011 две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 875/2011 година
Производството е по член 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от С. И. С.,М. И. П.,Р. В. Л.,Е. Г. П.,Г. В. П.,Л. Н. Н. и Д. Н. Г. против решение №654/17.05.2011г. на Варненски окръжен съд,постановено по гр.д.№2126/2010г. по описа на същия съд.
В изложението си,приложено към касационната жалба,касаторите заявяват,че са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение предвидени в член 280 ал.1 т.1,т.2 и т.3 от ГПК,като се твърди,че/цитирам/:
„1/Материалноправните въпроси,по които въззивният съд се е произнесъл касаят приложното поле на член 68,69,79 и 81 от ЗС,а именно:възможността владението върху един имот да се осъществява чрез другиго,съобразяване на вътрешните отношения между лицето,упражнявало фактическата власт върху имота и лицето ,претендиращо правото на собственост върху него по силата на някакво правно основание,възможността за противопоставяне на владението между тези лица.
Процесуалноправните въпроси,решени в противоречие с установената ,както задължителна,така и незадължителна съдебна практика се отнасят до прилагането на член4,член 188 от ГПК/отм/,така и до член 6 от ЕКЗПЧОС,а именно до задължението на съда да прилага точно закона,да осигури воденето на справедлив процес,да извърши преценка и анализ на всички доказателства в тяхната съвкупност,в.т.ч да обсъди констатираните противоречия в показанията на свидетелите,да изложи съображенията,поради които кредитира само част от тези доказателства.”
Ответникът по касационната жалба [фирма] [населено място],в писмения си отговор счита,че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и моли същото да не се допуска.
След посочването на цитираните процесуалноправни и материалонправни въпроси от касаторите,в изложението на същите следват аргументи относно/цитирам/:
„По член 280 ал.1 т.1 от ГПК:
1.Превратно интерпретиране на данни:
В. решение е в противоречие с Постановление №7/1965г. на Пленума на ВС и на Тълкувателно решение №1/2001г.на ВКС,като е допуснато превратно интерпретиране на доказателствата по делото,респективно нарушение на член 188 от ГПК/отм/”,след което се навеждат аргументи за допуснатите от въззивния съд нарушения в тази връзка, и в изложението следва:
„2.Справедливост.
Постановеното решение е в противоречие с Постановление №5/1965г. на Пленума на ВС,Тълкувателно решение №1/2001г. на ВКС,Постановление №5/1955г. на Пленума на ВС и Постановление №6/1974г. на Пленума на ВС,като е допуснато нарушение на принципите за законност ,справедливост и истинност,заложени в член 4 от ГПК/отм/ и член 6 от ЕКЗПЧОС.”,както и в т.3 от ГПК се правят оплаквания за неточно прилагане на закона.
Във връзка с наличие на хипотезата,предвидена в член 280 ал.1 т.2 от ГПК,за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,касаторите излагат какво е възприето от съда,във връзка с твърдение за придобиване на имота по давност от ответника,като се правят оплаквания,че съдът не е изследват субективното намерение,с което първия ответник е упражнявал фактическата власт и в подкрепа на тези оплаквания се цитира и прилага съдебна практика на ВКС,постановена по реда на отменения ГПК.
На последното място във връзка с твърдението на касаторите за наличие на предпоставките,предвидени в член 280 ал.1 т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,която се посочва алтернативно от последните,ако не бъдат възприети другите две хипотези,то в този случай: „липсва съдебна практика на разрешените с обжалваното решение материалноправни и процесуалноправни въпроси.”
Преди всичко,в изложението си по член 274 ал.3 т.1 от ГПК,касаторите са длъжни да посочат правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело,който е обусловил решаващата воля на съда.Съгласно възприетото в т .1 на Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС,правният въпрос,рзрешен с обжалваното въззивно решение,е този който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело.Касаторът е длъжен да изложи точна и ясна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен с обжалваното въззивно решение,като ВКС не е задължен за го изведе от изложението му по касационната жалба,тъй като това би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна.
Видно от цитираните по-горе,посочени като материалноправни въпроси,всъщност се поставят общи въпроси ,свързани с приложението на цитираните разпоредби от ЗС ,изреждат се различни хипотези,при упражняване на давностно владение и свързаните с това отношения между субектите,които го упражняват,които могат да получат отговор по съществото при решаване на различни правни спорове,с оглед конкретно установената фактическа обстановка и събраните по делото доказателства. При това положение,в изложението липсва точна и ясна формулировка на правния въпрос,разрешен в обжалваното въззивно решение,от значение за изхода на делото и обусловил решаващата воля на съда.
По отношение на посочените като процесуалноправни въпроси,видно от цитираното в тази връзка в изложението на касаторите,всъщност липсва изобщо поставен такъв,а се визират конкретни разпоредби от закона и се цитира съдържанието на същите.
След като липсва точно и ясно формулиран правен въпрос,от значение за изхода по конкретното дело,обуславящ правните изводи на съда,обжалваното въззивно решение не може да се допусне касационен кнотрол,тъй като само по себе си,непосочването на такъв правен въпрос е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване на въззивното решение,без да се обсъждат допълнителните основания за това.
В останалата част от изложението,във връзка с наличие на твърдяните от касаторите хипотези на член 280 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК,всъщност се излагат касационни оплаквания по смисъла на член 281 т.3 от ГПК,като в подкрепа на тези оплаквания се сочи съдебна практика,но не и основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,предвидени в член 280 ал.1 от ГПК
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №654/17.05.2011г. на Варненски окръжен съд,ГО,втори състав,постановено по гр.д.№2126/2010г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: