ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1146
София, 12.09.2011г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети юли две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 243 по описа за 2011г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адв.Н. като процесуален представител на Ц. П. Ц. от [населено място] срещу въззивното решение на Ловешкия окръжен съд /Л./ от 09.ХІІ.2010г. по в.гр.д. № 479/2010г.
Ответникът по касационната жалба /ТД на НАП/ Л. в отговора си по реда на чл.287 ал.1 от ГПК е заел становище за нейната неоснователност. Претендира адвокатско възнаграждение.
Касационната жалба е подадена в предвидения в закона и указан от съда преклузивен срок и е процесуално допустима.
По допускането на касационното обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С атакуваното решение Л. е потвърдил решението на Л. от 28.ІХ.2010г. по гр.д. № 508/2010г., с което са отхвърлени предявените от Ц. П.Ц. срещу НАП искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 – 3 от КТ.
За да постанови решението, въззивният съд е приел, че уволнението на ищеца от длъжността „младши специалист” при ТД на НАП Л. със заповед № 18-45/15.ІІ.2010г. поради съкращение е законно. Съкращението е реално – още по щатното разписание от 01.ХІІ.2009г., както и по това от 01.І.2010г., длъжността на ищеца не съществува, спазена е и закрилата по чл.333 от КТ, като е поискано мнение на ТЕЛК, за което е изготвено ЕР № 16/05.І.2010г., и е дадено разрешение от Дирекция „О.” Л. за уволнението, ищецът, чиято е била тежестта с оглед оспорването на ответника, не е доказал, че е член на СО и дали се е присъединил към К., работодателят не е бил задължен да прави подбор, тъй като длъжността на ищеца е била единствена.
В изложението на Ц. П.Ц. по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК, представено след дадено му указание, се сочи, че въззивният съд се произнесъл по въпросите: 1. може ли да се счита, че експертно решение на ТЕЛК, в което няма изразено становище относно уволнението на лицето, е валиден и достатъчен документ, удостоверяващ изпълнение на изискването на чл.333 ал.2 от КТ, и 2. при трудов спор по чл.344 ал.1 т.1 от КТ на коя от страните е в тежест доказването на обстоятелството, че уволненото лице е член на СО с оглед ползването на защитата по чл.333 ал.4 от КТ. Твърди се, че по тези въпроси съдът се произнесъл в противоречие с решения на съдилищата, без такива да са посочени и представени, както и че те са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че не са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 от ГПК предпоставки за допускане на касационното обжалване на атакуваното въззивно решение.
По сега действащият ГПК касационното обжалване не е задължително, а факултативно. То е допустимо при произнасяне от въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора по делото и който е решен в противоречие с практиката на съдилищата. Въпросът следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането от въззивния съд на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Въпросът трябва да е посочен конкретно и ясно от касатора, тъй като съобразно диспозитивното начало в гражданския процес по този начин той определя предмета на касационната жалба, а следователно и пределите на касационния контрол, в които той може да бъде извършен по силата на чл.290 ал.2 от ГПК. С оглед на това и предвид правото на защита на противната страна касационният съд няма правомощие да стори това служебно, като изведе въпросът от значение за изхода на делото от твърденията на касатора в изложението му /Така т.1 от ТР № 1/19.ІІ.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС/.
В разглеждания случай по първия поставен от касатора материалноправен въпрос въззивният съд не се е произнесъл – няма в мотивите на атакуваното решение изложени никакви съображения по довода на ищеца във въззивната му жалба, че представеното ЕР на ТЕЛК не отговаря на изискванията на чл.333 ал.2 от КТ. При това положение касаторът е следвало, но не е релевирал като основание за допускане на касационно обжалване непроизнасянето от въззивния съд по наведеното пред него оплакване. А, както вече бе посочено, касационният съд няма правомощие служебно да извлича от изложението или от касационната жалба въпросите от значение за изхода на спора по делото, по които се е произнесъл въззивният съд.
По втория поставен процесуалноправен въпрос не е представена съдебна практика, обосноваваща твърдението за наличието на противоречива такава при разрешаването му. От друга страна, по приложението на чл.154 ал.1 от сега действащия ГПК, респективно и на съответстващия му чл.127 ал.1 от ГПК /отм./, има богата и непротиворечива практика. С оглед на това и тъй като разпоредбата е ясна и не се нуждае от тълкуване, не са налице и предпоставките по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване /виж ТР № 1/2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС/.
Ето защо касационно обжалване на въззивното решение не следва да бъде допускано.
С оглед този извод и на основание чл.78 ал3 от ГПК на ответника по касация следва да бъдат присъдени 300лв. юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Ловешкия окръжен съд, граждански състав, № 299 от 09.ХІІ.2010г. по гр.д. № 479/2010г.
ОСЪЖДА Ц. П. Ц. от [населено място] да заплати на ТД на НАП Л. 300лв. юрисконсултско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: