ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1146
София, 21.10.2015г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на деветнадесети октомври две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 3542 по описа за 2015г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат М.М. като процесуален представител на Д. И. И. от [населено място] срещу въззивното решение на Варненския окръжен съд /В./ от 09.ІV.2015г. по в.гр.д. № 674/2015г.
Ответникът по касационната жалба [фирма] В. не е подал отговор по реда на чл.287 ал.1 ГПК.
Касационната жалба е допустима – подадена е в преклузивния срок и от страна, имаща право и интерес от обжалването.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С решението си от 09.ІV.2015г. В. е потвърдил решението на Варненския РС от 21.І.2015г. по гр.д № 11004/2014г., с което са отхвърлени предявените от Д. И. И. срещу [фирма] искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 – 3 КТ.
За да постанови решението, въззивният съд, препращайки и към мотивите на първоинстанционния от фактическа страна относно възникването и прекратяването на трудовото правоотношение, е приел, че е било налице основанието за това – съкращение в щата. По щатно разписание от 01.V.2014г. са съществували пет отдела, в т.ч. отдел „Маркетинг”, включващ само един щат за „специалист продажби”, заеман от ищцата. С щатното разписание от 01.VІ.2014г. въз основа на решение на съвета на директорите /СД/ на дружеството за структурни промени отделите са редуцирани до три, като отдел „Маркетинг” и процесната длъжност са премахнати, а включените в нея трудови функции са поети от отдел „Административен”. Като неоснователно с оглед неуспешно проведеното оспорване е оценено твърдението за невалидно решение на СД, обективирано в протокол от 30.V.2014г. – според съдебно-графологична експертиза подписите на членовете на СД са изпълнени от тях, а не е установено и решението да е антидатирано и съставено за нуждите на процеса при наличието на автентичен документ, съответстващ на останалите събрани по делото доказателства, при което в тежест на ищцата е било да ангажира доказателства, установяващи или поне създаващи съмнения, че решение за структурни промени, респективно за съкращение в щата, е взето след уволнението й. Но дори да се приеме, че решението на СД и заповедта за съкращаването са издадени след връчване на предизвестието, в какъвто смисъл са твърденията на ищцата, и двата документа са били факт към датата на прекратяване на трудовото правоотношение, настъпило с изтичане на едномесечния срок на предизвестието – към 30.VІ.2014г. Съкращаването на единствения щат е реално и подбор работодателят не е бил длъжен да извърши.
В изложението на касаторката по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК се сочи произнасяне от въззивния съд по въпросите: 1. как се разпределя доказателствената тежест в процеса при оспорване автентичността и истинността на частен документ, не носещ подписа на оспорващия – в противоречие с практиката на ВКС; 2. длъжна ли е страната, представила в препис оспорен по реда на чл.193 ГПК от насрещната страна частен документ, да представи оригинала на оспорен частен документ, когато е задължена от съда да го представи, и какви са последиците от непредставянето на оригинала – в противоречие с практиката на ВКС.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да бъде допускано.
По първия поставен от касаторката процесуалноправен въпрос със сочената практика /решение на ВКС ІV ГО от 14.VІІ.2011г. по гр.д. № 569/2010г./ не се обосновава твърдяното основание за допускане на касационно обжалване. Приемайки, че при установените по делото автентичност на решението на съвета на директорите на дружеството за структурни промени, в т.ч. за съкращаване в щата, и неизготвянето му за нуждите на процеса, в тежест на ищцата е било да ангажира опровергаващи тези изводи доказателства, въззивният съд не се е произнесъл в противоречие с разрешението на ВКС в посоченото решение, според което тежестта за доказване неистинността на документ носи страната, която го оспорва, ако той е подписан от нея, както и че проверката за автентичността на оспорения подпис съдът извършва чрез сравняване с други безспорни документи, чрез разпит на свидетели или вещи лица, без да е обвързан от заключението на графологическата експертиза, която следва да бъде ценена наред с всички доказателства по делото.
Вторият поставен в изложението процесуалноправен въпрос не е относим към произнасяне от въззивния съд, обусловило изхода на спора. Това е така, тъй като съдът не е подлагал на преценка нито дали страната, представила в препис оспорен от насрещната страна документ, е длъжна да представи оригинала на документа, когато е задължена от съда да стори това, нито какви са последиците от неизпълнение на задължението. По силата на чл.269 ГПК въззивният съд е следвало да се произнесе по въведеното пред него с въззивната жалба на касатора оплакване в тази насока. Като не го е сторил, той е допуснал нарушение на процесуалния закон. Въпрос във връзка с това произнасяне обаче касаторът не е релевирал като основание за допускане на касационно обжалване, а касационният съд не може да го вземе предвид служебно с оглед диспозитивното начало в гражданския процес и правото на защита на насрещната страна.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Варненския окръжен съд, ГО, ІV състав, № 710 от 09.ІV.2015г. по гр.д № 674/2015г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: