2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1146
София, 27.12.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесети декември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
ч. т. дело № 956/ 2012 год.
Производството е по чл. 274 ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба на Г. Б. Г. и В. Б. Г. – двамата от [населено място] срещу Определение от 06.08.2012 г. по гр.д.№ 3663/2012 г. на СГС, с което им е указано да довнесат 8 992.92 лв. по сметка на СРС – невнесената дължима държавна такса 9041.25 лв. по предявените установителни искове, като с внесената държавна такса само 48.33 лв. – исковата молба е нередовна, с оплакване, че е неправилно. Жалбоподателите излагат подробни съображения, че недопустимо съдът е увеличил цената на иска и неоснователно е счел, че прогласяването на нищожни клаузи, е оценяем иск, определен на 115 568 евро, като излагат доводи коя е исковата претенция и защо е неправилен изводът, че искът е оценяем, искат определението, което считат, че е за увеличаване цената на иска, затова подлежи на обжалване, да се отмени и делото да се върне за продължаване на процесуалните действия.
Ответникът по частната жалба [фирма] – [населено място] по съображения, изложени в писмен Отговор, възразява, че определението не е за увеличаване цената на иска, тъй като за първи път във въззивното производство се поставя въпрос каква е цената на иска и дали установителните искове за прогласяване на 4 клаузи от Договора за кредит, са оценяеми или неоценяеми, поради което частната жалба е недопустима.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като провери данните по делото, констатира следното:
С обжалваното определение е отменено определението за даване ход на устните състезания по подадената от [фирма] – [населено място] въззивна жалба и по съображения, че предявените искове са с цена 1155 568 евро, а ищците са внесли 48.33. лв. държавна такса – част от следващата се държавна такса 9041.25 лв., съдът е посочил, че е дал ход на делото по нередовна искова молба и е указал на ищците в дадения срок да довнесат държавна такса – разликата 8992.92 лв.
Така постановеното определение не е от определенията, които подлежат на обжалване, посочени в чл. 274 ал. 1 т. 1 и т. 2 ГПК – не прегражда по-нататъшното развитие на делото, и обжалването му не е изрично посочено в закона. Въззивният съд, като е констатирал, че исковата молба е нередовна поради невнесена от ищците изцяло държавна таса по предявените искове – чл. 128 т. 2 ГПК, на основание чл. 129 ал. 4, вр. ал. 2 ГПК, както е изложил, е оставил без движение исковата молба до отстраняване посочената нередовност. Обстоятелството, че за да определи размера на държавната такса, е посочил цената на предявените искове, не дава основание да се приеме, че обжалваното определение е за определяне цената на иска и че с него се увеличава цената на иска, както несъстоятелно се поддържа от жалбоподателите. Ако исковата молба бъде върната (от въззивния съд, извършил проверка на редовността на исковата молба досежно държавната такса), съгласно чл. 129 ал. 3 пр. 2 ГПК, против връщането на исковата молба може да се подаде частна жалба.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба на Г. Б. Г. и В. Б. Г. – двамата от [населено място] срещу Определение от 06.08.2012 г. по гр.д.№ 3663/2012 г. на СГС, с което им е указано да довнесат по сметка на СРС невнесената дължима държавна такса. по предявените искове.
Определението може да се обжалва пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщението, че е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: