1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1146
ГР. София, 07.11.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 3.11.2014 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
Като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №4464/14 г., намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на К. „Л.”, [населено място] срещу въззивното решение на Разградски окръжен съд /ОС/ по гр.д. №105/14 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение са уважени предявените от Н. А. срещу касатора искове по чл.344, ал.1 от КТ, с които е оспорена законността на дисциплинарното уволнение на ищцата от длъжността „социален работник – екипен ръководител”.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл. 280, ал.1,т.1 и 3 ГПК. Намира, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправния въпрос за приложението на чл.189 от КТ, при преценка на тежестта на нарушението и на наказанието за него, в противоречие с цитираната практика на ВКС. Не са оценени в достатъчна степен от ОС видът и характерът на нарушенията на трудовата дисциплина, свързани със забраната да се накърнява личното достойнство на детето с физическо насилие и последиците от това за психичното му здраве. Отговорността на ищцата е лична и право на работодателя е да прецени спрямо кого от служителите си да започне дисциплинарно производство, когато в конкретните случаи на нарушения на тр. дисциплина участие са взели и други социални работници, които не са наказани. Въпросът за индивидуалната дисциплинарна отговорност на служителите и в частност на ищцата, според касатора, също е решен в противоречие с цитираната практика на ВКС.
Соченото противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС по поставените въпроси не се установява. Въззивният съд е приел, че подробно описаните в заповедта първо и второ нарушение в края 2012 г. /физическо насилие с удари с ръка по главата на едно от децата – 15 годишно момче, в първия случай; издърпване на ухото на друго дете и неуведомяване на управителя на комплекса за гледане на сайтове с неподходящо съдържание от децата, като форма на насилие над тях, във втория/, установени при проверка от Д., са извършени от ищцата. Тежестта им обаче – с оглед обстоятелствата , при които са извършени и поведението на служителката, която е с доказани професионални качества / висока оценка при текущата атестация за 2012 г., липса на други нарушения на тр. дисциплина/ – не е толкова голяма, за да обоснове налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание. Този извод е формиран по критерия на чл.189 КТ /както е извършена преценката за съответствие по чл.189 от КТ и в цитираните решения на ВКС/, като част от предмета на спора за законността на уволнението. Отчетени са високоотговорния характер и значимост на възложената на социалния работник работа с деца, но и притежаваните от ищцата доказани умения и квалификация, както и изолирания характер на двата случая и липсата на доказано вредни последици за потърпевшите деца от комплекса.
Вторият въпрос също не е решен в противоречие с цитираната практика на ВКС. Там преценката на работодателя кой е виновен за дисциплинарно нарушение при съвместна работа на работници или служители – сбиването на работното място, санкционирано с дисциплинарно уволнение / р. по гр.д. №1919/10 г. на четвърто г.о./ и поставянето на конкретния пациент в риск, поради неспазване на правилата за диагностика и лечение, санкционирано с предупреждение за уволнение / р. по гр.д. №4035/08 г. на четвърто г.о./ – е обоснована с конкретни фактически данни. Така е и по настоящото дело. Дисциплинарната отговорност е лична, както е посочил и касаторът. Част от състава на тази отговорност е преценката по чл.189 от КТ, включваща като критерий поведението и качествата на наказания служител. Несъотвествието на тежестта на наказанието с тази на извършеното нарушение е основното съображение на ОС за уважаване на иска по чл.344, ал.1 КТ. Съпътстващият мотив на ОС, че други служители на комплекса не са наказани за установено при проверката на Д. подобно на ищцовото поведение, изразява фактическа съпоставка, не е решаващ и не отрича личния характер на дисциплинарната отговорност.
Поради изложеното не се установява противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС като основание за допускане на обжалването по чл.280, ал.1,т.1 ГПК. Основанието по т.3 от с.р. пък не е обосновано откъм специфичните му по съдържание и цел предпоставки, указани в ТР №1/19.02.10 г. Във връзка с него касаторът се е позовал на касационното основание по чл.281,т.3 ГПК. В ТР №1/10 г. е посочено, че основанията по чл.280, ал.1 от ГПК са различни от тези по чл.281, т.3 ГПК и това разграничение следва да се провежда при обосноваването им с отчитане на различните предпоставки и приложно поле на двата вида основания.
Поради изложеното ВКС на РБ, трето гр. отд.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд Разград по гр.д. №105/14 г. от 24.04.14 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: