О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1146
София, 19.08.2009 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на пети август две хиляди и девета година в състав:
Председател: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
Членове: СВЕТЛА ЦАЧЕВА АЛБЕНА БОНЕВА
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 463 по описа за 2009 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 1* от 03.11.2008 година по гр.д. № 1757/2008 година на Пловдивски окръжен съд е оставено в сила решение № 32 от19.03.2008 г. по гр.д. № 2569/2003 г. на Пловдивски районен съд, с което е уважен иск с правно основание чл. 59 ЗЗД, предявен от С. В. П. от гр. С. против Б. В. Л., И. И. Л. , В. И. Л. и Р. И. Л. , всички от гр. П., които са осъдени да заплатят сумата 771,08 лева, съставляващи обезщетение в размер на пазарния наем на първия етаж от двуетажна жилищна сграда в гр. П., ул. “. № 37 за периода 16.04.1998 г. – 21.05.2001 г. За разликата до предявения размер от 2000 лева искът, предявен като частичен от сумата 96000 лева е отхвърлен като неоснователен. Прието е, че ищцата е собственик на имота, придобит по завещание от 17.09.1985 г. от майка и П. А. , като завещателните разпореждания са намалени до размера на запазената част на ответницата Б. В. Л. с влязло в сила на 14.04.2006 г. решение на Пловдивски окръжен съд по гр.д. № 1283/2004 година; че в периода 16.04.1998 г. – 21.05.2001 г., първият етаж от сградата в гр. П. е бил ползван изцяло от ответниците, с което са лишили ищцата от ползите, които би добила при спокойно упражняване правото си на собственост, обогатявайки се неоснователно за нейна сметка, поради което са осъдени да заплатят обезщетение, определено в размер на пазарния наем за периода. Прието е, че възражението за изтекла погасителна давност е основателно за периода, предхождащ петте години преди завеждане на иска, поради което претенцията за обезщетение преди 15.04.1998 г. е отхвърлена като неоснователна, а възражението за прекъсване на давността със завеждане на ревандикационна претенция по гр.д. № 210/1994 г. на Пловдивски районен съд е оставено без последствие предвид последвалото прекратяване на производството по делото поради нередовност на исковата молба, с което е елиминиран ефектът на прекъсване и спиране на давността. Прието е, че обезщетението е дължимо за целия имот до влизане в сила на решението за намаляване на завещателните разпореждания, предвид конститутивния характер на иска с правно основание чл. 30 ЗН.
Касационна жалба против решението на Пловдивски окръжен съд в частта му, с която искът с правно основание чл. 59 ЗЗД е уважен до размер на 771,08 лева е постъпила от Б. В. Л.. Като основание за допускане на касационното обжалване се сочи, че обжалвания съдебен акт е основан на изводи, засягащи правен въпрос по приложението на чл. 110 ЗЗД и чл. 111, б. “в” ЗЗД, а именно: съставлява ли обезщетението за неоснователно обогатяване от ползване на чужд имот периодично вземане, който въпрос е разрешаван противоречиво от съдилищата и се явява от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Приложено е решение по гр. д. № 2* от 22.09.1972 г. по гр.д. № 1602/2006 г. на Първо гражданско отделение на Върховния касационен съд, съгласно което вземането за обезщетение за ползване на собствена вещ се погасява с изтичане на пет години.
Касационна жалба против въззивното решение на Пловдивски окръжен съд в частта му, с която претенцията за обезщетение е отхвърлена до предявения и размер е постъпила от С. В. П. от гр. С.. Поддържа се, че по съществения за изхода на спора въпрос: прекъсва ли се давността от завеждането на дело, по което е постановено влязло в сила решение в случай на отмяната му по извънредния способ на чл. 231 ГПК, когато при повторното разглеждане на делото производството е прекратено като недопустимо, съдът е приложил чл. 116, б. “б” ЗЗД неточно, с оглед на което следва да бъде допуснато касационно обжалване при условията на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивски окръжен съд по гр.д. № 1757/2008 година. В съответствие с трайно установената практика, израз на която е и приложеното към касационната жалба решение по гр. д. № 2* от 22.09.1972 г. по гр.д. № 1602/2006 г. на Първо гражданско отделение на Върховния касационен съд, съдът е приел, че вземането, произтичащо от неоснователно обогатяване поради ползване на чужда вещ се погасява с изтичане на общата петгодишна давност по чл. 110 ЗЗД; че плащането на обезщетение по чл. 59 ЗЗД не е периодично задължение; че определянето на това обезщетение съобразно следващ се за вещта наем не го превръща нито в задължение за наем, нито в периодично задължение по смисъла на чл. 111, б. “в” ЗЗД, каквито са повтарящите се еднородни задължения, дължими през определен период от време.
Неоснователен е и доводът за наличие на предпоставки по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса прекъсва ли се давността със завеждането на дело, по което постановеното влязло в сила решение е отменено по реда на чл. 231 ГПК и при повторното разглеждане на делото, производството е прекратено като недопустимо. Преди всичко поставеният въпрос не е съществен по делото, тъй като предявеният иск по гр.д. № 210/1994 г. на Пловдивски районен съд е с правно чл. 108 ЗС – решението по него формира сила на пресъдено нещо само по отношение правото на собственост, поради което със завеждането му, давността по иска с правно основание чл. 59 ЗЗД не е прекъсната. Независимо от това, по приложението на чл. 116, б. “б” ЗЗД в разглеждания аспект е налице трайно установена съдебна практика, основания за промяна на която не са налице. С съответствие с утвърдената практика е и възприетото от въззивния съд становище, че с отмяната по реда на чл. 231 ГПК (отм.) отпадат правните последици на влязлото в сила решение и се възстановява висящността на процеса, както и че последиците от предявяване на иска, изразяващи се в прекъсване на погасителната давност и спиране на давността по време на висящността на процеса се заличават с обратна сила, ако правото на иск е ненадлежно упражнено и порокът не е своевременно отстранен.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1* от 03.11.2008 година по гр.д. № 1757/2008 година на Пловдивски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: