О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1147
София 14.10.2013 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети септември, две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател : БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
Членове : МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 3891/2013 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на СОУ „П. Х.”, [населено място], [община], област К., подадена от пълномощника му адвокат З. Д., срещу въззивно решение №47 от 13.03.2013 г. по гр. дело №37/2013 год. на Кърджалийския окръжен съд, с което е потвърдено решение №134 от 26.11.2012 г. по гр. дело №292/2012 г. на Момчилградския районен съд, в частта относно уважените искове на Б. М. Ш. срещу жалбоподателя с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.3 КТ. Първоинстанционното решение е отменено в частта, с която Б. М. Ш. е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност и е възстановен на длъжност директор на СОУ „П. Х.”. По предявения иск срещу СОУ „П. Х.” с правно основание чл.344, ал.1, т.2 КТ за възстановяване на предишната работа – директор на О. у. „П. Х.”, което от 01.08.2009 г. заедно с Д. г. „П. Х.”, е преобразувано в С. о. у. „П. Х.” въззивният съд е приел, както и първоинстанционият, че е основателен. Независимо от съвпадането на изводите на двете съдебни инстанции въззивният съд е отменил първоинстанционното решение и отново е уважил иска като е възстановил ищеца на предишната му работа при правоприемника на основното училище СОУ „П. Х.”. Според въззивния съд след извършеното преобразуване има две длъжности „директор” и решението за премахване на едната трябва да се вземе от оправомощен орган. Ищецът следва да бъде възстановен на предишната работа при работодателя, който съществува след извършеното преобразуване по реда на чл.123 КТ, т.е. при правоприемника му и ответник по исковете СОУ „П. Х.”.
Ответникът по касационната жалба Б. М. Ш., [населено място], [община], област К., оспорва жалбата.
Жалбата е процесуално допустима.
Жалбоподателят е изложил доводи за произнасяне в обжалваното решение по правни въпроси за това дали обжалваното решение е недопустимо след като въззивният съд се е произнесъл по непредявен иск – бил е сезиран с иск за възстановяване на работа в закритото основно училище, а не в СОУ „П. Х.”, както и поради това, че първоинстанционното решение в частта, с която ищецът е възстановен на работа в закритото училище е обжалвано само от ответника по исковете. Тези въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС. Посочени са ТР №1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС и ТР №1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивно решение №47 от 13.03.2013 г. по гр. дело №37/2013 год. на Кърджалийския окръжен съд. Повдигнатите въпроси не обуславят крайното решение. Това е така, защото въззивният съд не се е произнесъл по непредявен иск за възстановяване на предишната работа. Искът с правно основание чл.344, ал. 1, т.2 КТ е за „възстановяване на предишната работа” като най-съществената последица от незаконосъобразното прекратяване на трудовото правоотношение. Ответник по този иск, както и по останалите искове по чл.344, ал.1 КТ е работодателят на ищеца. За правото на възстановяване на предишната работа е без значение дали има преобразуване на работодателя, защото искът е за възстановяване на предишната работа независимо дали тази работа или пък самият работодател продължават още да съществуват. Формалното изписване на местонахождението на длъжността е без правно значение при настъпило преобразуване съобразно императивните разпоредби на чл.123 КТ. При промяна на работодателя по чл.123, ал.1, т.1 КТ поради сливане на две училища трудовите правоотношения на работниците и служителите не се прекратяват, а се запазват по реда на чл.123 КТ като правоприемникът на двете училища – преобразуваното училище е работодател и надлежен ответник по трудовия спор. Ако исковете по чл. 344, ал. 1 КТ са предявени срещу ненадлежен ответник, съдът следва да укаже на ищеца да отстрани в определен срок тази нередовност чрез предприемане на действия за конституиране на надлежен ответник. В случаите когато исковете по чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 КТ и според първоинстанционния и въззивния съд са предявени срещу надлежен ответник, те не могат да бъдат уважени по отношение на различен работодател – който не е страна в процеса, а е престанал и да съществува като правен субект. Въззивният съд може да отмени първоинстанционното решение само когато е стигнал до различни фактически и правни изводи, но не и когато изводите му съвпадат с тези на първоинстанционния съд. Ако отмени първоинстанционното решение и след това възпроизведе същото като резултат спрямо същите страни в процеса и за същия предмет на спора, на практика той потвърждава обжалваното решение и неговото решение не е с различно съдържание по съществото на спора. Тогава неправилното описание на длъжността при уважаване на иска с правно основание чл.344,ал.1,т.2 КТ /възстановяване на трудовото правоотношение със съдържанието, което е имало преди прекратяването/ може да означава само несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното изразяване в диспозитива на решението. Когато има съвпадащи изводи на първоинстанционния съд и въззивния съд относно основателността на иска за възстановяване на предишната работа при надлежния ответник по иска, то следва да се приеме, че независимо от начина на формулиране на диспозитива на въззивното решение, последното инкорпорира съдържанието на първоинстанционното решение и го превръща в свое.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №47 от 13.03.2013 г. по гр. дело №37/2013 год. на Кърджалийския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.